• Преди 25 години монархистите изпадат от листите на НДСВ, силните лобита са на юристите и юпитата
• Повече от 80 формации били мераклии да си дадат регистрацията на Симеон

25 години, след като Симеон Сакскобургготски слезе от самолета на софийското летище и преобърна политиката, мнозина правят паралел с влитането на Румен Радев в нея.

И двамата разбиват по някакъв начин системата. През 2001 г. царят сложи край на двуполюсната битка СДС - БСП и за първи път от началото на прехода риториката комунизъм - антикомунизъм отстъпи. Сега Радев се е заканил да разбие партийното статукво.

Освен прословутите 800 дни, в които ще оправи живота на българите, Симеон посочи като голяма цел борбата с корупцията. Малко по-късно стана ясно, че идеята за този срок на Стоян Ганев, бивш външен министър от ерата на СДС.

Четвърт век след царя Радев обещава да разгражда модела на завладяната държава.

И при двамата има прецедент - тогава цар стана премиер, сега за първи път държавен глава се отказа предсрочно от мандата, запътил се към изпълнителната власт на “Дондуков” 1.

Известно сходство има и с трудностите при партийното строителство. През 2001 г. царят не можа да регистрира НДСВ като партия навреме и участва в изборите с две по-малки формации - движение “Оборище” и Партията на българските жени, които му станаха мандатоносители. Ако сега Радев още не е задвижил процеса на регистрация на собствена партия, ще разчита на по-малки и така ще следва същата практика (вече ползвана и от “Продължаваме промяната”, която влезе за първи път по тази пътека в парламента).

И тук идва въпросът с бъдещите депутати.

Как да се намерят над 400 доверени и проверени лица,

за да има двойни листи във всеки регион, каквато е практиката на големите партии. Радев определено е едни гърди напред от царя преди години, защото за 9-те си години на “Дондуков” 2 и с назначаването на своите 5 служебни кабинета си отгледа кадри.

Вълната от завръщането на Симеон беше огромна, а желаещите да са негови депутати - още повече. Почти като мераклиите за президентския проект сега. Но как НДСВ подреди листите, с които вкара една много разнородна група от юристи, икономисти, лекари, артисти, журналисти и хора от всякакви среди?

Любопитно е, че Сакскобургготски

не заложи като ядро на старите, отявлени монархисти

(виж по-долу в текста). Сега се дочува, че и Радев няма да се заобиколи със сочените за най-верни свои секретари от президентството, а част от тях изпадат.

Екипът на царя “стъпи” върху две основни групи - юристи и икономисти Те не само подготвиха основните параметри от предизборната програма, но и изнесоха на гърба си кампанията.

Заради огромните очаквания към царя и напливът бе много голям, спомня си проф. Пламен Панайотов. Той и Стоян Ганев са сочени като основните хора, редили кандидатдепутатските списъци. Но последната дума винаги била на царя. Всичко се случвало много бързо, защото започва чак след 6 април, когато Симеон обявява от поляната пред “Врана”, че влиза в политиката.

Центърът на всички събития бил офис на столичната улица “Шишман” .

Матрицата била зададена лично от царя

За поставените от него условия разказа проф. Панайотов.

Първо, хората в листите трябвало да са безспорно съпричастни към каузата - евро-атлантическата интеграция на България. Второ, да са изявени в сферата си, особено в право, икономика, медицина и т.н. Царят имаше правилното разбиране, че един човек не би могъл да държи под око всички сектори в обществено-политическия живот и трябва да се довери на експерти, каза Панайотов.

Тъй като България трябва да завърши процеса по влизане в ЕС, се търсят най-вече юристи и икономисти. И наистина - основната задача на 39-ото НС е синхронизацията на законодателството ни с европейското. Тогава в разговорите с Брюксел ни се даваха 3 възможности - да догоним Румъния в преговорния процес, да ни “закачат” за Хърватия, и съвсем не на шега - дадоха ни възможност ако предпочитаме и варианта на Турция (страна кандидат, но с преговори в застой - бел. ред.), разказа Панайотов. Но успяхме за много кратък период да станем член на НАТО и ратифицираме договора за ЕС. И при такава ситуация трябваше да се сформират листи и структури по места. Когато времето е толкова късо, може в листите да попаднат и хора, които не са съвсем на място, но историята показа кои са отговорни, прави днес равносметка професорът по право.

Също условие на царя било да се включат повече жени професионалисти. Така представителството им в кандидатските списъци е 40%, а през жълтата група за мандата минават 63 депутатки.

И не на последно място царят държал да няма сътрудници на Държавна сигурност. След вътрешни проверки отпадали водачи и кандидати в последния момент.

Именно покрай сюжета с ДС интересна история разказа Тошо Пейков. Лидерът на движение “Оборище” се познавал с царя отдавна, водели кореспонденция от зората на демокрацията, а през 1997 г. бил поканен на срещата на Симеон с политици и интелектуалци в Арбанаси.

Комисията по досиетата изпратила в щаба на НДСВ списък с 23 имена, но той неочаквано “се изгубил”. “Един ден срещнах на улицата Методи Андреев, който беше председател на комисията, и случайно разбрах за този списък. Поисках да ми го даде лично и с Весела Драганова отидохме във “Врана” при царя. Той изненадано ме попита:

“В България всички ли са агенти?”

А аз му напомних как “мравките”, които свалиха правителството на Филип Димитров, бяха 21, а в листите на НДСВ са 23-ма”, разказа Пейков. След това царят заминал за Париж и му възложил да направи и той проверка на листите и да отстрани всички агенти. Така от тях отпаднали Доньо Донев, Венцислав Димитров (който бил определен за водач в Разград), проф. Марко Тодоров от Русе и др.

“След това ми се обадиха от едно посолство и казаха - след като разчистихте агентите, пътят към НАТО вече е открит”, спомня си Пейков. Той е втори след Веселин Близнаков във Враца. От “Оборище” в парламента влизат още Теодора Литрова, Николай Чуканов и Анели Чобанова.

Но най-знаковите и до днес имена са от кръга на юристите - по тази линия през царските листи влизат именити преподаватели по право като Панайотов, Огнян Герджиков, Георги Петканов, Даниел Вълчев, Анелия Мингова, известни адвокати като Николай Свинаров, Константин Пенчев, Владимир Дончев и др. Както и Гергана Грънчарова, днес Паси. Завършила две години по-рано, през 2001 г. тя тъкмо се е завърнала от майчинство и прави първи стъпки в адвокатско дружество.

“Поканата дойде от моите професори в Юридическия факултет на СУ, които 5 г. ме бяха подготвяли за правото. Така влизането в политиката за мен съвпадна с работата вече на колегиална основа с най-големите авторитети в моя живот към онзи момент”, разказа Паси.

Герджиков пък първо отказал на Панайотов

Разговора двамата водят на 12 април - 6 дни след словото на Симеон. “Панайотов каза, че царят му е гласувал доверие да покани подходящи хора и в мое лице вижда такъв”, спомня си професорът. Бил поласкан от вниманието, симпатизирал на царя, но не проявявал особен интерес. “Нямам вкус към политиката, не се виждам в нея. Чувствам се добре в кожата си и си тежа на мястото. Това, което правя, ме удовлетворява”, отвърнал тогава. Панайотов обаче бил настоятелен, накрая му казал: “Не мисли само за себе си, дошъл е повратен момент за България.” Така ударил професора в сърцето.

“Бях разколебан и поисках няколко дни за размисъл. Не съм от хората, които вземат трудно решение, но това ми се опъна сериозно. 12 дни по-късно се обадих на Пламен и му казах: Приемам”, разказа Герджиков. Бе водач в 25-и МИР. С него в политиката влизат Борислав Великов и Камелия Касабова.

“Бях председател на адвокатската колегия в Пловдив, обdди ми се Иван Летников, който беше колега на Панайотов. Пита ме дали проявявам интерес към завръщането на царя и дали ще го подкрепя на изборите. След това се срещнах с Панайотов и така се взе решението”, спомни си пък Владимир Дончев. Той не е имал решаващата дума за листата в Пловдив, но някои от кандидатите в нея са негови предложения - като Нина Радева, Цонко Киров. В пловдивската листа влиза и историкът Рупен Крикорян, който е бил председател на Епархийския съвет на Арменската апостолическа света църква.

И макар юристите да работят в координация със Стоян Ганев, той има своя отделна “квота”. Мнозина са изненадани от завръщането от САЩ на бившия външен министър. В София той живее в столичния хотел “Хилтън” и най-често там прави кастинга си за депутати. Често в компанията му е и бизнесменът Васил Божков. Откъм различните лагери, на които царя разчита да намерят “свестни” кандидат-депутати, подозират, че освен Камен Влахов, който е бил адвокат на фирми на Божков, и част от красивата нежна група в НДСВ е от квотата на най-богатия българин. Как и дали наистина Божков е имал влияние върху НДСВ не е ясно, но първият закон, който жълтата група внася, е за хазарта.

За хора на Ганев в царската група бяха сочени учителките Елка Анастасова и Стела Банкова, предизвикали и първото сътресение в редиците ѝ. След едва 6 месеца на власт и непосредствено след уволнението на Ганев през февруари 2002 г. те излизат с декларация, с която искат промяна в стила на управление. Подписват се още 17 депутати. Това води до криза в НДСВ, царят иска оставките на двете, но те остават в НС като независими.

И доц. Атанас Щерев влиза по линия на Ганев. Свързва ги бившата му секретарка Миглена, която живее в САЩ. Първата им среща е през 1997 г., когато докторът пътува до Ню Йорк, където учи дъщеря му. “Още тогава той ми каза - царят ще се връща в България, ще направим невероятни работи, Костов пада до края на годината. Отвърнах му: Не си запознат, аз идвам от България, Костов ще изкара 4 години, голяма беше вълната, с която дойде на власт”, спомня си доцентът.

“Един ден в началото на 2001 г. ми се обади Миглена и каза, че царят се прибира. Те дори бяха напечатали покани за събрание, които Ганев донесе от САЩ, а аз трябваше да му помогна. Никога не съм бил монархист, но нещата в държавата бяха толкова зле, че се надявах на промяна. И

пристига Ганев с един чувал на летището и ме пита: Да не ни следят?!”,

спомня си Щерев. Постепенно лекарят се оказал толкова ангажиран в процеса, че станал основен организатор на учредяването в залата на Научно-техническите съюзи. Там за първи път се запознал със Симеон - пред погледа му царят се разписал да стане член на НДСВ. Малко по-късно Ганев съобщил на д-р Щерев, че ще е трети в Стара Загора, след Димитър Ламбовски и Емил Кошлуков.

Не е ясно какво точно влияние е имал Ганев върху царя за подредбата на депутатските списъци, но мнозина разказват, че е негова и идеята да привлекат хора, реализирали се в чужбина и готови да се завърнат в България.

По-вероятното обаче тук своя професионален съвет да е дал и княз Кирил Преславски. Така в София каца друга голяма група - икономистите и завърнали се от Лондон юпита като Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова. Имената им се свързват с Българския сити клуб в Лондон и втория син на царя, както и с бизнесмена Спас Русев. В автобиографичната си книга царят описва Велчев като “блестящ млад икономист”, а

на Николай Василев приписва основната роля да вземе решението той лично да е премиер

Всъщност част от този икономическия екип идва от средите на т.нар. великденци - това са младите българи, които през 2000 г. се завръщат в родината, за да се срещнат с Иван Костов. Година по-късно те правят втора среща, но написаната от тях програма от 101 точки за икономическо развитие на България отива в кошчето и гласът им не се чува. Това са Николай Василев, Любка Качакова, Илия Лингорски, Владимир Каролев, Павел Езекиев, Красимир Катев, Калоян Нинов и др. - предимно млади, но утвърдени българи във финансовия сектор в Лондонското сити. Още през есента на 1997 г. те създават Български сити клуб, основен активист в който е и княз Кирил.

Малко след провалената втора среща на Българския Великден те са поканени във “Врана” и в икономическия екип на царя. Основната заслуга е на бизнесмена Спас Русев, но по спомените на Василев голяма роля юпитата да влязат в листите има и Стоян Ганев, който настоявал. (Виж спомените на Василев в карето.)

Към тях се присъединяват Милен Велчев, Иван Искров, Валери Димитров, братята Гати и Марио ал Джебури, Любомир Дацов, Лидия Шулева и много други.

Покрай Спас Русев в НДСВ влизат и Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков. “Малко преди Симеон да се върне окончателно в България, един ден ми се обади Русев и каза - елате с Кошлуков да ви разкажа нещо, ще го водя на среща с царя в Мадрид. Той беше човекът, който ни включи към царската програма, а още преди да вляза в листите, вече бях част от предизборния щаб”, спомни си Севлиевски. Отговарял за политическия маркетинг и заедно с Любомир Минчев

написали основата на предизборната програма на царя, стъпвайки на тази на Бил Клинтън -

“Хората на първо място”. Затова и царската озаглавили “Хората са богатството на България”. След това върху нея работили и икономистите.

Немалко имена обаче влизат в листите на НДСВ по лична покана на самия цар. Като Соломон Паси, с когото се познават от години (Виж неговите спомени по-долу.). Всъщност с избора на председателя на Атлантическия клуб царят слага точка на спекулациите и обвинения, че ще спре България от пътя ѝ към ЕС и НАТО и ще обърне курса към Русия.

“След 1996 г. се бях срещал с много личности и бях оценил способностите на голям брой от тях”, пише години по-късно в автобиографията си Симеон.

А от негово име звънял Николай (Ник) Маринов, който бе начело на жълтия щаб. Така той кани Нонка Матова от името на Симеон. “Познаваме се с царя от олимпийските игри в Барселона през 1992 г., когато спечелих сребърен медал. Тогава Негово Величество беше със семейството си там, срещна се с нас. След това през годините поддържахме връзка”, разказа Матова, която бе водач на листата в Пловдив-област. В жълтата група имаше и още един знаков спортист на България - първата в света трикратна световна шампионка по художествена гимнастика Мария Гигова.

И актьорите

Коста Цонев, Явор Милушев и Андрей Баташов получават лична покана от царя

Медиите също имат лоби в парламента - Милена Милотинова, Диляна Грозданова, Юлияна Дончева.

Колегата им Станимир Илчев обаче е личен избор на княгиня Мария Луиза. Познават се от Американския университет в Благоевград, където тя е член на Съвета на настоятелите от 1994 г., а той пиар.

“През годините често сме водили задълбочени и приятелски разговори, така че в края на 2000-а бях един от просветените за намеренията на царя да се върне”, разказа Илчев.

Да участва в изборите, го кани именно княгинята,

логично листата е тази в Благоевград.

Като номинация на тогавашния патриарх Максим в листите е включен Борислав Цеков, затова и днес се шегува, че е бил буквално “спуснат от горе”. От Светия синод изпратили писмо до царя, което стигнало до щаба, но първоначално не било взето под внимание, а хвърлено в кошчето от тези, които редели списъците. Наложило се тогавашният Неврокопски митрополит Натанаил да разговаря със Симеон и Цеков е изпратен да води листата в Силистра. Още в първия ден на 39-ото НС той знаково внася и първия закон на този парламент - за вероизповеданията. “И в предишни Народни събрания е имало опити за подобен закон, но все не се стигаше до приемането му. Бяхме обсъждали много пъти темата с патриарха и затова той избра да го внеса аз. Направих го още в първия ден, за да стане незаобиколим”, спомня си Цеков.

Царят имал финалната дума за всички листи, но подписът под тях слагала Весела Драганова.

Бременната в 9-ия месец

лидерка на Партията на българските жени е била и представляващ коалицията, след като ЦИК отказва да впише като такъв Симеон, тъй като не е член на нито една от двете формации в нея.

Когато стана ясно, че съдът не пуска регистрацията на НДСВ, аз занесох във “Врана” писмо от името на ПБЖ, с което изразявахме желание да помогнем на царя да участва в изборите като част от коалиция. Интересът беше огромен, имаше над 80 кандидати, но царят се спря на нас като изразители на семейните ценности и социално ориентирани, разказа Драганова. Тя не се познавала с царя отпреди.

Година преди да свърши мандатът на 39-ото НС, когато вече се е завъртяла кадровата рулетка и мнозина са напуснали парламента заради държавни постове, партията на жените има цели 10 депутатки от НДСВ. Сред тях Теодора Дренска, Маргарита Кънева, Марина Василева, Адриана Брънчева и др.

Сред малкото монархисти в групата е Анелия Атанасова, председател на монархическото дружество “Просветление” във Варна. Тя е и основател на международния турнир по художествена гимнастика “Царица Маргарита Българска”.

Защо обаче в листите не влизат известни имена от монархическите среди, свързвани със Симеон много преди завръщането му в родината и направили пътека до Мадрид? Точен отговор никой не може да даде. Според едни чрез подобни ходове

царят искал да изпрати политически послания до тези, които се опасявали от връщането на монархията

(теза, упорито насаждана от противниците на Симеон). Други пък смятат, че монархистите просто са били пренебрегнати от “силните на деня” тогава.

Едно от знаковите имена е Христо Куртев - национален секретар на Федерация “Царство България”, чийто патрон е Симеон II. След завръщането на царя Куртев и хората му застават плътно зад него, но няма точна информация защо той не намира място в листите. Интересното е, че преди появата на НДСВ федерацията събира 12% подкрепа, а след това пада до 1,5%.

“Царят постъпи много непочтено”, каза пък Димитър Луджев. През април 1997 г. той е част от групата на ОНС, която отива в Мадрид за среща с царя. Двамата имат и над час личен разговор. Когато Симеон се връща в началото на 2001 г., делегация на ГОДО (Гражданско обединение на демократични организации) отива при него с предложение да включи в листите си техни представители. Луджев не участва в нея, но е говорил преди това с царя по телефона. “Уж се бяхме разбрали, но Стоян Ганев и юристите отхвърлиха нашите имена. След това се срещнах с царя и той ми каза, че всичко ще е наред, предал е списъка на Ганев. По-късно разбрах, че Ганев казал: “Стари муцуни”, и повечето имена отпаднаха”, спомня си Луджев. Включена е само една малка група около Борислав Ралчев във Варна.

“Листите се формираха и на корпоративен принцип, в тях влязоха един куп лобита - на “Мултигруп”, на Виенската групировка около Тилев, на други групировки в България”, казва Луджев днес. И е убеден, че ако бяха стъпили като основа на гражданските движения, щеше да има реален филтър и подбор.

В крайна сметка листите са подредени и регистрирани, изборите за 39-ото събрание се провеждат на 17 юни, НДСВ ги печели с вота на близо 2 млн. българи, или 42,74%. Царят има 120 депутати - само един не стига за пълно мнозинство. Причината е, че в изборите участват още две партии с подобна абревиатура и това обърква хората - така “открадват” 7% от царската формация.

Групата на НДСВ е изключително шарена, много от хората въобще не се познавали, пък на места водачите получили правото да предлагат свои хора. Като виц и до днес се разказва за първата среща на водачите на царските листи във Враца, където

всички сложили баджове, за да се разпознават

След това в парламента дълго време се ровеха в книжката със снимки и имена на депутатите (навремето се правеха такива), за да се разпознават.

Еуфорията се оказа като диазепам, респектира и най-опърничавите, и най-големите кариеристи, спомня си жълт депутат. И ако в началото ентусиазмът около царя тушира всички колебания и конфликти, само 6 месеца по-късно започнаха групирания и прегрупирания, бързо се оформиха лобита и групата започна да се цепи.

Царят впечатлен от "оригиналното мислене" на Соломон Паси - харесал го за министър, но той пожелал и битката за парламента

С лична покана от Симеон Соломон Паси влиза в редиците на царското движение и става ръководител на екипа, който пише програмата в частта за външна политика и отбрана. По написаното от царя в книгата му Паси е впечатлил Симеон със "своя оригинален начин на мислене".

Двамата се познават от доста години преди това - от 1996 г. царят е член на борда на Атлантическия клуб, чийто основател и председател е Паси. Две години по-късно дори се присъединява към българската делегация на Годишната асамблея на Атлантическата асоциация в Лисабон и впечатлява всички присъстващи със силната си реч.

"През всичките тези години много енергично подкрепяше прозападната и евроатлантическата ориентация на страната", спомня си Паси. Двамата се срещали още няколко пъти преди 2001 г., когато идва и поканата за политиката. В онези години пред България стоят важни цели - членството в ЕС и НАТО, а десните обвиняват царя, че иска да спре страната от този път и да я обърне към Русия. С избора на Паси Симеон директно пресича всички тези слухове и дава ясен знак, че пътят на България е един.

"Първоначално царят имаше идея да ме направи директно министър, без да влизам в парламента. Но му казах, че ако един човек иска да стане част от екип, трябва да мине през битка и кампания. Тогава той ми предложи да водя листа в София, но аз отказах. Там депутатите са назначени, а аз исках битка, такава има в провинцията. Затова поисках Бургас, където имахме силна структура на Атлантическия клуб", спомня си Паси. И тъй като му делегирали отговорността за съставяне на бургаската листа, провел десетки разговори с познати, допитал се до университети, профсъюзи, дори си направил своеобразна "анкета" сред бургазлии, разхождайки се по улиците на града.

Още в първите дни на 39-ото НС той става инициатор за създаването на мега комисия - по външна политика, сигурност и отбрана, начело на която е той самият, до момента, в който става външен министър.

Николай Василев бе поканен да създаде икономическия екип

През 2009 г. Николай Василев издава първата си книга - “Енергия”, в която разказва за първите години в политиката. Ето част от тях:

Винаги съм имал топли чувства към Спас Русев и ще съм му благодарен за това, което той направи за нас. Спас е леко мистериозен за медиите и обикновено е стоял зад кадър. Но гарантирам, че за последните 8 г. никога, никога не е поискал нещо нередно от мен и не е използвал контактите си с мен за бизнес цели, което наистина му прави чест. На нас винаги само ни е помагал.

Със Спас не се познавахме и не бяхме се виждали чак до средата на май 2001 г. След време ми каза: “Никога не съм подкрепял толкова много човек, когото изобщо не съм виждал.” Но след 18-20 април, т.е. след като се върнахме от Великден и се бяхме срещнали с царя, ми се обади в Лондон по телефона и ме покани от името на Симеон да създам и оглавя неговия икономически екип. Xм, как така аз да го създам? Бях на 31. Защо точно аз (или “За̀що баш я” - една любима моя хърватска песен в изпълнение на певицата Ванна), нека други да кажат. Дали е бил добър изборът - това пък вие кажете, изхождайки от случилото се през последвалите 8 г. Така или иначе се захванах.

(...)

Звездният "Икономически екип на НДСВ"

Към края на април поканих на вечеря вкъщи в Лондон колеги като Милен Велчев ог Merrill Lynch (прие да се върне с нас в България за изборите), Емил Петров от Lehman Brothers (не прие), Живко Савов от Enron. Това, което не знаете е, че Живко беше планиран за водач на листа в родния си град Пловдив (а за София беше предвиждан Милен) и беше гласен за министър на енергетиката. Сигурен съм, щеше да се справи чудесно и да прокара много пазарни реформи. В крайна сметка не прие, зашото точно през май жена му Людмила роди втората им прекрасна дъщеря. Може пък да се върне в бъдеще. После поканих Любка Качакова от Price Waterhouse в Брюксел (в последния момент прие), Явор Драганов (не можа). Поканих и Антония Първанова Ч тогава докторант по здравен мениджмънт в Лондон, виден великденец. За моя приятна изненада тя се включи, и то в икономическия екип - макар да е лекар. (...) Тони изнесе основните дебати по темата здравеопазване и се справи много добре.

От София в екипа по моя покана се включиха Николай Николов от Булвенчърс, бивш служител на ПФБК (Първа финансово-брокерска къша), Калоян Нинов (съшо ПФБК), естествено Владимир Каролев (не искаше да влезе в листите), София Касидова (директор на Credit Suisse First Boston в Пpaга, мой бъдещ заметник в две министерства). Любка покани двама много важни бъдещи бойци Ч Иван Искров (тогава изпьлнителен директор на Росексимбанк, по-късно шеф на бюджетната комисия и управител на БНБ) и Валери Димитров (професор по административно право и председател на икономическата комисия на парламента, сега председател на Сметната палата).

В София покрай Спас вече ни чакаха много ценни специалисти като Мирослав Севлиевски, Ралица Агайн - интелигентна и истинска звезда в бъдещата кампания, Емил Кошлуков (той не е икономист, но работеше с нас) Любомир Минчев. Помагаше ни Красимир Ангарски, бивш министър, който беше близък на Спас Русев. Той например предлагаше да обявим данъчна амнистия. Аз лично харесвах тази идея до 2003 г., но Милен като бъдещ финансов министър по-късно не я подкрепи. Част от нашия екип беше и Венцислав Димитров, който впоследствие се оттегли по нелепа причина - жалко.

(...)

Юристите versus икономистите в НДСВ

Ако очаквате да ви разкажа пикантни истории, които да противопоставят двете "крила" в НДСВ, ще ви разочаровам. Наистина, в ранните седмици на НДСВ през пролетта на 2001 г. имаше известно обособяване на двете групи - най-вече поради различните професии, известната възрастова разлика (ние бяхме неприлично млади, но това беше най-малката беда) и вследствие на предишни познанства, Но не до степен на антагонизъм. В най-лошия случай помежду ни имаше благородна конкуренция, но не непоносимост.

Истината е, че в НДСВ още преди нас се включиха много на брой отлични и емблематични юристи като доцент Пламен Панайотов, проф. Огнян Герджиков, доц д-р Камелия Касабова, доц. Даниел Вълчев, проф. Георги Петканов, проф. Анелия Мингова, Николай Свинаров, Антон Станков, Борислав Ралчев и Яни Янев от Варна, Петко Николов и още много техни колеги. Тук отново рискувам да пропусна значимо име. Много от юристите заеха ключови постове в изпълнителната, законодателната и съдебната власт през последвалите два мандата. Около тях пък имаше и орляк талантливи млади стажанти и сътрудници. Типичен пример за НДСВ е току-що завършили студенти по право стават парламентарни секретари. В други партии това са врели и кипели активисти или бивши депутати... Юристите винаги са били важна част от ядрото на НДСВ. Без тях може би никога нямаше да я има партията. Те изнесоха основни битки в парламента. Повечето от икономистите пък бяха насочени към изпълнителната власт.

(...)

През април и май 2001 г. имаше очакване от опонентите царят да представи слаби листи със спорни кандидати. Другите партии все пак имаха дългогодишна история и самочувствието на натрупания опит. Симеон обаче изненада всички с доста силни и колоритни кандидати, сред които се открояваха няколко групи личности:

- Много на брой и впечатляващи жени. Ако тръгна да ги изброявам поименно, ше си навлека неприятности, но все пак: Нина Чилова. Ралица Агайн, Юлияна Дончева, Милена Паунова, Теодора Дренска, Весела Драганова, Ирена Варадинова са малка част от тях.

- Интересни личности като Астор и няколко медиини звезди: Милена Милотинова, Диляна Грозданова, Юлияна Дончева.

- Познати лица от близкото минало: Соломон Паси, Валентин Церовски.

- Голям брой добри експерти и професионалисти, професори.

- Много млади хора, включително т.нар. юпита.

След представянето на листите никой повече не каза, че те били слаби. Напротив, отзивите бяха по-скоро ласкави. Ние, юпитата, все пак имахме водеша роля в това НДСВ да има добра платформа и предизборна програма. Допринесохме НДСВ да се идентифицира като десноцентристка и реформаторска сила. Възможно е други хора на наше място да бяха насочили партията в друга посока, макар че беше нормално към Симеон все пак да се насочат проевропейски реформатори, а не левичари.