Какво е общото и различното между напливите от бюлетини за Костов, царя, Борисов, Слави и Петков - Василев

Откакто Румен Радев подаде оставка като президент, а и преди това, социолози спорят за височината на вълната от избиратели, която ще надигне бъдещият му проект на предсрочните парламентарни избори.

Но засега има само спекулации, а не точни данни.

Отдавна не е имало толкова непредсказуеми избори, въпреки че това са 8-ите за последните 5 години, коментира политологът Димитър Ганев. Електоратът на Радев е флуиден. В кампанията може да бъде потопен и да отиде на своя минимум, може и да се надигне вълна към потенциал, който не сме мерили. Електоралната вълна се пали обикновено в последните дни на кампанията. Димитър Ганев цитира анкета от екзитполовете, според която на избори, когато има нови играчи, до над 20% от избирателите решават в последните дни - от сряда до неделя - за кого ще гласуват и това е нещо като “сляпа точка” за социолозите.

Всъщност през последните 36 години - от падането на комунизма насам, сме имали 4 електорални вълни.

Моделът е сходен:

гневни избиратели, които излизат за наказателен вот. Тоест вот “против” предните и “за” нещо ново. Магнитът за избирателите са неизхабени харесвани лица и ясни послания срещу досегашното статукво. И пак като правило, вълната както идва, така после се отлива, защото бързо или по-бавно следва разочарование.

Еуфорията след падането на Тодор Живков от власт движеше огромни маси хора да застанат пред урните и да избират алтернативи с очакване на голяма промяна. Нямаше обаче големи вълни на изборите за Велико народно събрание през 1990 г. и на парламентарните избори през 1991 г.

На вота през 1994 г. след кабинета “Беров”, когато България затъна в неуправляемост, БСП успя да спечели парламентарните избори с 2 258 212 гласа и с 43,4%. Причината - социалистите имаха нов млад лидер Жан Виденов, а посланията им бяха за стабилност. Активността на този вот бе над 75%.

Вълната “Костов”: гняв, борд и курс към Европа

За 2 години и 19 дни управление на кабинета “Виденов” страната изпадна в тежка икономическа криза, чиято кулминация бе през есента и зимата на 1996-1997 г. Хиперинфлация изяде покупателната сила на средната работна заплата, която през февруари 1997 г. достигна 5-6 щатски долара.

Недоволство и масови протести заляха големите градове. След открито писмо на 19-има от ръководството на БСП, които поискаха оставката му като министър-председател, Виденов я подаде на извънреден 42-ри конгрес на БСП през декември 1996 г., отказвайки се и от председателското място в БСП. Опитите на БСП да състави нов кабинет срещнаха масови граждански протести, организирани от СДС.

Така се стигна до предсрочните парламентарни избори на 19 април 1997 г., на които до урните отидоха 63,4% от избирателите.

Какво се случи преди избирателната вълна, която изведе до властта СДС начело с Иван Костов? Хората бяха гневни след катастрофата на Виденовото правителство. Президентът Петър Стоянов разреши на 4 февруари политическата криза, а служебното правителство на Стефан Софиянски, назначено от него, пое към валутен борд и членство на България в ЕС и НАТО.

Изборите бяха спечелени от Обединените демократични сили (коалиция начело със СДС) с 52,26%, 2 223 714 гласа, което социолози днес окачествяват като “цунами”. То даде на ОДС мнозинство от 137 депутати в парламента.

Кабинетът на ОДС начело с Иван Костов управлява от 21 май 1997 г. до 24 юли 2001 г. Оказва се първото демократично избрано правителство, което изкарва целия си 4-годишен мандат.

Вълната “цар”: спасител “отгоре” и 800 дни

Следващото “цунами” от гласоподаватели бе за Симеон Сакскобургготски и неговото НДСВ. През 2001 г. българите бяха изморени и от леви червени, и от десни сини, от стари лица, от двуполюсния модел. 4 години на власт изхабяват, а и скандалите са неизбежни и избирателите искат ново лице. То дойде отвън и “отгоре” - царят. Думите му за прословутите 800 дни бяха чути като “ще оправя България за 800 дни”, макар той да не каза точно това.

На 17 юни 2001 г. НДСВ взе триумфалните 1 952 513 гласа на екзалтирани привърженици на новосъздаденото царско движение, които му отредиха първото място с 42,74% от вота със 120 мандата. Доскоро управлявалата ОДС получи едва 18,08%. Симеон Сакскобургготски застана начело на кабинет в коалиция с ДПС, което включваше отделни представители на БСП. Още на следващия парламентарен вот през 2005 г. обаче Симеон Втори и движението му остават втори след БСП, която спечели 31% от гласовете и състави коалиционно правителство с НДСВ и ДПС. На изборите през 2009 г. НДСВ не успя да премине 4-процентната бариера и остана извън парламента.

Вълната “Борисов”: генералска аура, рекорден рейтинг и гняв от тройната коалиция

Бойко Борисов излезе на политическата сцена в края на 2005 г. Тогава напусна поста главен секретар на МВР като генерал-лейтенант, на който имаше рекорден рейтинг, яви се на изборите за кмет на София и ги спечели. После създаде партия ГЕРБ и спечели изборите на 5 юли 2009 г. с 1 678 641 гласа, или 39,72%, които отредиха на ГЕРБ 117 депутатски кресла.

Освен недоволството от правителството “Станишев” на тройната коалиция и популярността на Борисов едно изказване на Ахмед Доган седмица преди вота, изглежда, подсили вълната - той каза на предизборна среща, че ДПС разпределя порциите в държавата. Смята се, че това е ядосало много хора и те са отишли да пуснат бюлетина за Бойко Борисов.

Следват три негови правителства, които управляват до 2021 г. - първото 2009 - 2013 г., второто 2014 - 2017 г., третото 2017 - 2021 г. Две от правителствата подадоха оставка преди края на мандата, първото заради протести през 2013 г., второто, след като кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева загуби през 2017 г. президентските избори срещу Румен Радев.

Вълните “Слави” и “Продължаваме промяната”: търси се кой ще промени модела

Въпреки че ИТН на Слави Трифонов и ПП на Кирил Петков и Асен Василев стават победители на два последователни вота за парламент през 2021 г., те са по същество една вълна. Тя се надигна с протестите през лятото на 2020 г. и търсеше нов играч и нова политическа сила, която да промени досегашния модел на управление. Изборите на 4 април 2021 г. бяха спечелени от ГЕРБ с 26,18%, а новата партия ИТН е втора със 17,66% вот, следвана от БСП с 15%. След като и трите партии връщат проучвателните мандати неизпълнени, президентът Радев насрочи предсрочни парламентарни избори на 11 юли 2021 г.

Тогава ИТН ги спечели с 657 829 гласа, или 23,78% от всички гласоподаватели пред урните, следвана на дистанция само от 0,57% от ГЕРБ с 23,21%. И след този вот трите проучвателни мандата не стигат за съставяне на правителство и са върнати на президента.

Следва трети предсрочен вот на 14 ноември 2021 г., който е спечелен от новата партия “Продължаваме промяната” на Кирил Петков и Асен Василев. За нея гласуват 673 170 души, или 25,67% от пълнолетните българи, които се равняват на 67 мандата. ГЕРБ е втора с 596 546 гласа (23,21%). Трети са ДПС.

На фона на всичко това, преди още да е излязла социология за проекта на Радев, изглежда, вълната ще зависи от формата на политическата платформа, от посланията и хората в нея, от кампанията. И особено от последните 4 дни преди изборите.