Тютюнопушенето продължава да бъде един от водещите предотвратими рискови фактори за здравето както в световен мащаб, така и в България. Въпреки десетилетията превенция, милиони хора продължават да пушат цигари, а свързаните с това заболявания – онкологични, сърдечносъдови и белодробни – остават сред основните причини за заболеваемост и смъртност.

На този фон от няколко години се предлагат нови бездимни алтернативи на конвенционалните цигари. За първи път у нас екип от учени от Медицинския университет – София извършиха цялостен сравнителен токсикологичен анализ на нагреваемите тютюневи изделия спрямо конвенционалните цигари.

Докладът е публикуван в научното списание Pharmacia и представлява първия по рода си систематичен преглед в България, базиран на сравнение на международно признати и верифицирани научни данни от последните близо 30 години (1997–2024 г.). Автори на аналитичния сравнителен доклад са чл. кор. проф. Георги Момеков и проф. Магдалена Кондева-Бурдина от Катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ към Факултета по фармация на Медицински университет – София, и гл. ас. д-р Симеон Славчев от Катедра „Социална и превантивна медицина и МБС“ към Факултета по обществено здраве на същия университет. 

Какво показват данните? До каква степен липсата на горене променя профила на отделяните вещества? Какво означава това за токсичността и степента на риска?По тези въпроси разговаряме с проф. Георги Момеков – фармаколог и токсиколог, ръководител на екипа, изготвил първото българско сравнително изследване по темата. 

- Професор Момeков, какъв е най-важният извод от първото българско сравнително токсилогично изследване на нагреваемите тютюневи изделия спрямо цигарите?

- Изследването е българско, в смисъл на това, че е изготвено от български учени, но се базира на достъпна в световната литература информация. 

Това проучване е фокусирано върху анализ на сравнителните данни за химичния състав и оттам прогнозираните токсикологични ефекти въз основа на над сто публикувани изследвания, които съпоставят аерозола, който генерират нагреваемите устройства и на дима, който пък се получава при същинското тютюнопушене. Това, което показват наличните данни, независимо дали са генерирани от собствени за индустрията проучвания, но, по-важното е от независимите такива, защото това беше фокуса ни, аерозолът, който генерират системите за нагряване, имат по-малка концентрация на основните токсични вещества, които са асоциирани със здравни рискове, включително с канцерогенен потенциал.

- Какво означава това на практика? Какви са реалните здравни измерения за един дългогодишен пушач, който замени цигари с бездимни нагреваеми продукти?

- Реалните здравни измерения могат само да бъдат екстраполирани, защото рискът е математическа величина. Риск означава  честота, събития на 100 000 души.

За прецизно изчисляване на рисковете трябва много по-дълъг период на наблюдение и съпостяване на различните групи, за което ще се генeрират повече данни и занапред. Но това, което можем да кажем е, че ако сравним експозицията, т.е. наличните за увреждащо действие вещества, при тези системи те са в значително по-ниска концентрация. Това не означава, че са безопасни или че се препоръчва употребата им. Това означава, че са свързани с по-ниска експозиция към най-важните токсични агенти.

- Можем ли да го обясним с липсата на горене? Това ли е ключовият фактор за намаляването на тази токсичност и на този по-малък риск?

- Химичните реакции протичат с определена скорост. Основен фактор за скорост на химичната реакция е температурата. Значително по-ниската температура и отсъствието на реално окисление, т.е. горене, води до по-малко формиране на артефакти на горенето. Най-страшните артефакти на горенето са нитрозамините, които се получават при цигарите. Тяхната концентрация намалява драстично, а намалява драстично и концентрацията на т.нар. полициклични ароматни  въглеводороди, които също са от коварните компоненти на тютюневия дим. 

Като цяло да, това обяснява, защото при наличие на горене, при всяко вдишване, прекарвате кислорода от атмосферния въздух през горящата точка на цигарата. Това поражда много висока температура.

- Канцерогенните вещества са значително намалени при нагряването, но в обществото, често никотинът се възприема като основният вреден фактор.

- Никотинът не е полезен. Но в този доклад ние не говорим за препоръчителни или безвредни продукти или за продукти с ползи. Зависимостта е функцията на съдържанието на  никотин. Реално, когато говорим за рискове, никотинът е адиктивният принцип, т.е. това, към което хората развиват зависимостта. Но артефактите на изгарянето всъщност са тези, които са асоциирани с онкологичните заболявания и с хроничната обструктивна белодробна болест, които всъщност най-много ни плашат. 

- Това е и следващият ми въпрос. Тези проучвания за ефекта от преминаването към нагреваеми изделия, какво показват върху белодробната функция и биомаркерите на излагане?

- Това са проучвания за непреки крайни точки, т.е. те измерват маркери, за които знаем, че корелират биологичен ефект, не го мерят директно, така че имат своето ограничение, но по-ниското излагане на токсичните вредности корелира с по-малки промени на биомаркерите за съответните тъканни увреди. 

Това, което на този етап можем да кажем, е, че за някои от токсичните вещества в нагреваемите тютюневи изделия концентрацията е едва 10% от тази, която е при цигарите.

- А как се подбраха научните източници и как се гарантира обективност? Има ли съвпадение на вашите оценки с тези на международни регулаторни органи?

- Има да. За да се направи систематичен обзор, винаги има критерии за включване. Ние сме се постарали да приложим този филтър, който се прилига към всеки систематичен обзор. Това са публикации, които са налични в световната литература, като там, където имаме и индустриални данни, но и данни от независими източници, като FDA и европейски агенции, сме се постарали да изведем на преден план данните от независими източници.

- В доклада ясно се казва, че тези продукти не са безвредни. Как според вас трябва да се комуникира тази тема, за да няма погрешни обществени интерпретации?

- Несъмнено има две неща, към които трябва да се стремим. Никога да не започваме да употребяваме подобни изделия. И второ, най-добрата стратегия за намаляване на рисковете, е да се преустанови всяка експозиция.

Но, когато това е невъзможно, трябва да мислим за възможните алтернативи.

В никакъв случай не живеем в идеален свят. Трябва да имаме предвид, че експозиция на подобни канцерогенни вещества има и на битово ниво.

Ние живеем в големи средове, в които въздухът е безкрайно мръсен. Така че, ако искаме съвсем лишена от токсини природна среда, трябва да се върнем в аферата преди промишлената революция. Тоест няколко века назад.

- Барбекюто също ли е вредно заради вредните вещества от горенето?

- Барбекюто, да. Но пък удоволствието от барбекюто е несъмнено по-добро от това, да ядеш варена храна. Въобще винаги търсим баланс. Знаете, сега и за барбекюто има варианти, при които няма директен контакт с нагревателя и всъщност не се получава нагар. Така че, ето може да се направи нещо, което има вкус на барбекю, но без нагара. Ето това е аналогичен поглед.

 - И накрая ми се иска да завършим с това. Могат ли нагреваемите тютюнови изделия да бъдат реален инструмент за намаляване на заболеваемостта и смъртността, свързани с тютюно пушенето?

- На този етап, може да кажем, че могат да бъдат една обещаваща възможност, която да се има предвид в ситуациите, в които се счита, че човекът ще продължава да пуши, а няма да може да преустанови нито конвенционалните цигари, нито изцяло да се откаже от употреба на тютюн.