Всичко започва с Медея, която и до днес е ненадмината в това да си върнеш на бившия

Развод ми дай, развод ми дай и повече не ме мъчи! Вземи панелите, трабанта, но въздухът ми остави! Рефренът на демокрацията бе ултимативното отмъщение след дълга връзка. Годината бе 1989-а, въздухът миришеше на промяна и бензин, а по площадите това парче се превърна в химн не само на семейните драми, но и на националното скъсване с миналото. Нямаше сълзи, имаше щастие от скъсването с “таткото”, (държавата) и “майката” (партията). Иронията тук е убийствена. Трабантът и панелите - символите на социалистическия “просперитет” - са захвърлени като ненужен баласт. Лирическият герой не иска материалното, той си взема ”въздуха”.

Тази песен постави стандарта за българското музикално “сбогом”. Показа, че раздялата може да бъде скандална, шумна, публична и... освобождаваща. Няма сълзи. Има искане. Има ултиматум. Това е отмъщението на малкия човек, който си взима живота обратно. Тогава имаше и още един рефрен. Когато па-, Когато па-, Когато падне БКП. Той си остана и до днес, но вместо комунистите, с които уж се разделихме и с “Комунизмът си отива”, падаше Пеевски.

За тези 35 години обаче не само площадът празнуваше и си отмъщаваше след раздялата. Правеха го и звездите от родната музикална сцена. Те не плачеха за загубената любов, а напротив. По тази формула пък Тейлър Суифт изгради една от най-забележителните кариери в музиката. Преди нея обаче друга красавица проби с отмъщение. Вики от “Мастило” и емблематичното им парче “Моите кафеви очи” владееха класациите в края на 90-те години на миналия век. На пръв поглед леко, ефирно, почти детско. Но след това човек се заслушва в текста. Това е брилянтен пример за пасивно-агресивно отмъщение, опаковано в целофан от захарен памук. Героинята не страда. О, не. Тя наблюдава. Тя знае. И най-важното - тя говори за “другата” съвсем директно.

Гузно поглеждаш встрани,

отдавна там май те чакат...

И тя с кафеви очи,

недей да я мъчиш горката.

Споменаването на другата жена е гениален ход. Той превръща песента от абстрактна изповед в директен донос. Всяка жена, която пееше това парче в началото на века, си представяше своята друга. Но кулминацията на отмъщението не е в ревността, а в нарцисизма на припева:

Недей да търсиш вече

моите кафеви очи,

запомнени са само твоите

големи лъжи.

Вики не пита “Защо ме изостави?”, което предвид ослепителната ѝ красота, съчетана с лъчезарност и миловидност, би било логично. Тя заявява: Не ме търси – от теб ми останаха само лъжите. Акцентът се измества от “ти ми липсваш” към “не си достоен за мен”.

Това е еманципацията на българската поп музика. Няма го вече естрадното страдание на Лили Иванова, готова да изгори в огъня. Има я модерната градска жена, онази от “Сексът и градът”, която просто ще си поръча още едно питие и ще те остави да съжаляваш, докато тя се оглежда в огледалото. Отмъщение чрез самоуважение - най-здравословното от всички.

Разбира се, има и цял жанр за разделите. Поп-фолкът, където драмите са епични. Но истинската, дълбока, раздираща и същевременно горда раздяла идва още отпреди неговото заимстване от сръбския турбофолк. Един пример е класиката на Георги Станчев “Ти ужасно закъсня”, емблематична за 80-те години. Лирическият герой е готов да преглътне всичко, дори факта, че любимата му го е предала с най-добрия му приятел. Малцина биха простили подобен грях, но нашият страдалец е бил на крачка да го стори в името на любовта. Само че дамата се осъзнава твърде късно и решава да се върне при него, когато той вече е заключил вратата на сърцето си.

Бях готов, исках да ти простя.

Ти закъсня ужасно, ужасно закъсня!

Припевът кънти като присъда. Моралното удовлетворение е изцяло на негова страна: тя е изгубила шанса си. Болката си остава - колко срам, колко горчиви дни, колко мъка ти ми причини, но накрая гордостта от надделяването взема превес.

Героите на тези стари песни често излизат от любовния двубой разбити, но на крачка по-високи от бившите си партньори. Подобно чувство - “твърде късно е” – носи и вечният рок хит “Сбогом” на група “Сигнал”. Данчо Караджов протяжно повтаря “Късно е, късно е”, а поколения слушатели плачат. И тук лирическият герой великодушно пожелава на любимата щастие, макар връзката им да е безвъзвратно изгубена. Това прощаване може да е израз на истинска любов или пък, кой знае, финална поза за собствено успокоение. Във всеки случай раздялата е представена като нещо окончателно. Една врата, която хлопва с ехо “късно е” и отеква завинаги с бруталното Сбогом, дано си щастлива утре далече от мен.

Всъщност в по-старите български балади често няма място за дребнави реванши; има само трагично закъснение и тиха гордост нараненият да запази достойнството си. Разбира се, мъжкото его в тези песни е цяла отделна тема. “Среща” на “Щурците” е заглавие, което всъщност маскира категоричното послание “Аз не чакам за среща”. Двамата някога влюбени са разделени, снегът покрива хладно пейзажа, а надеждата за уж случайна среща трепти във въздуха. Въпреки това гръбнакът на песента е именно отказът на героя да чака повече. Колкото и да му се иска нещата да се наредят като в приказка, той си повтаря твърдо, че няма да чака. Това инатливо достойнство “няма да тичам подире ти” е пак вид емоционално отмъщение. Щом другият е разбил сърцето ти, поне няма да получи удоволствието да те види унизен в очакване.

Подобен мотив се прокрадва и в думи като “Още теб не мога да спра да обичам” на D2, където обаче гордостта взема мрачни нюанси. Героят там обича и мрази едновременно. Гони любимата, пъди я с върви при другите, намазани с грим, а после стои на края на света, готов да полети в бездната. Драмата е тежка, почти Шекспирова, но дори в своя ужас песента вмъква едно “така ти се пада, сама си го направи” към героинята.

И докато D2 бяха нежни, лирични, съвсем брутални бяха по същото това време - в началото на новия век, Ники Сотиров и Ahead.

Не виждам смисъл да остана

с теб сега,

защото аз определям правилата.

Ти искаш да си с мен всяка нощ,

всеки ден,

но, скъпа,знай, че изтече ти

мандата.

Припевът на парчето “Изтече ти мандата” бе брутален удар. Той представи раздялата като нещо очаквано, решено, преди да е започнало. А намекът с мандата - след теб идва следващата, бе направо крещящ.

Разбира се, някои отмъщават и без преди това да са имали връзка. В култовото “Извинявай, скъпа моя” варненците от “Гумени глави” разказват как не са успели да свалят мацка. Е, не по конвенционалния начин, защото историята завършва с:

Извинявай скъпа моя,

че те пребих от бой,

вината беше твоя,

шамарът лично мой

В годините от бандата многократно са заявявали, че са против насилието над жени и това е просто песен, родена в главите на 20-годишни хлапета, които са били продукт на онези смътни времена.

А точно в тях “Контрол” направиха обратното. Възпяха мечтата за раздяла.

И ето идва най-щастливият ден,

когато ти ще си далече от мен

Лириката на Владо Унгареца, изпята от Кольо Гилъна, си остава саундтракът на мъжа под чехъл. Този, който трепери при всяко помръдване на половинката. Дори е притеснен, когато я няма, защото може да идва... у тях.

Що така бе, мацо?

Вече не ми викаш юнак!

Аз съм бързак и те обичам!

Леле, мани майтап, клати баджак!

Искам те пак на парти у нас.

Така пък “Ъпсурт” разказаха своята версия за охладнели отношения. Като истински рапъри не пропуснаха и майката, която тайно мисли, че са луди, гласи припевът на “И твойта майка също”.

В световната поп музика също винаги е имало песни, които превръщат раздялата във фойерверк от злорадство и свобода. Още през 70-те Глория Гейнър дава тон с безсмъртното I Will Survive – химна на оцелялата жена, която казва на невярното си гадже :Напусни ме сега, веднага, не си ми нужен – ще оцелея! Тази песен се пее с такава радостна мощ, че и до днес звучи на сватби, партита, гей паради - навсякъде, където хората празнуват триумфа.

В по-ново време имаме цяла палитра от женски звездни отмъщения: Бионсе например с усмивка изхвърля багажа на неверника to the left, to the left в Irreplaceable, напомняйки му, че той е напълно заменим. А Тейлър Суифт направи кариера от това да превръща дневника на разбитото си сърце в хитове – от тийнхимна We Are Never Ever Getting Back Together (“Ние никога, никога няма пак да се съберем”) до по-зрелите си и язвителни песни по адрес на бивши като Cruel Summer.

Е, дори звездите не са застраховани от ответен удар. Такъв е случаят с Шакира, която през 2023 г. взриви интернет със своето музикално отмъщение към бившия си партньор Жерар Пике. В колаборация с Bizarrap тя изсипа цял казан скилидки чесън и люти чушки под формата на рими: сравни новата изгора на Пике с евтина кола и часовник. В небезизвестния стих ти смени ферари за “Фиат Туинго”, “Ролекс” за “Касио”, певицата заяви че вълчица като мен не е за аматьори като теб, засипа го с още куп убийствени строфи. Парчето стана глобален хит за часове. Но Пике отговори с класа. Още на следващия ден той се появи на събитие с “Фиат Туинго” и часовник “Касио”.

От такава съдба се спаси пънк иконата Били Джо Армстронг. Той отказа да е “американски идиот” и с парчето Good Riddance (“Прав ти път”/“Добро отърваване“) на бандата му Green Day си отмъсти тихо. I hope you had the time of your life (Надявам се, че си прекарала чудесно.) Стихът не е пожелание, а сарказъм от най-висока проба. Това е среден пръст, маскиран като акустична серенада, пък макар и отправен от ръката с татуировки от спомени и протрита кожа.

Но колкото и да си отмъщават българските, световните звезди и дори Тейлър Суифт, никой няма да достигне стореното от Медея в едноименната опера на Луиджи Керубини.

В нея Медея живее като чужденка. Тя е помогнала на Язон да открадне Златното руно, предала е родината си, убила е собствения си брат и е жертвала всичко в името на любовта си към него. Вместо благодарност Язон решава да я изостави и да се ожени за дъщерята на коринтския цар Креон, за да си осигури власт и бъдеще. Медея остава сама, без защита, без род и без място в обществото, което я приема единствено като опасна варварка.

Унижението и гневът ѝ прерастват в хладнокръвно планирано отмъщение. Тя се преструва на примирена и изпраща на новата невеста отровни дарове - дреха и корона, които я убиват, заедно с баща ѝ Креон, опитал се да я спаси. И всичко това пред очите на Язон. Това обаче не е достатъчно за Медея. Най-жестокият ѝ удар е насочен директно към бившия. Медея убива собствените им деца не защото не ги обича, а защото знае, че така ще причини на баща им болка, която никога няма да заздравее.

Финалът е шокиращ. Медея не е наказана. Тя се появява пред Язон с кървавия нож, казва му, че сега вече са квит и подпалва храма. Напуска сцената в колесница, изпратена от бог Хелиос, и оставя Язон жив, но напълно съсипан. Трагедията поставя неудобни въпроси за границите на отмъщението, за положението на жената и чужденеца, за това кой е истинският виновник - този, който предава, или този, който отказва да прости.

А такива песни, в които някой търси прошка, биха могли да препълнят дори харддиск със 7 хексабайка.