"Тръмп не се ангажира с краен срок, предвид сложността на нерешените въпроси, и за първи път оповести, че до няколко седмици се очаква и резултат от руско-украински разговори, което предполага тяхното провеждане. Той не изключи свое посещение в Украйна и обръщение към парламента и народа, ако това ще подпомогне сключването на мирно споразумение, макар че го казва с неособено голяма охота".

Това каза пред БНР бившият министър на отбраната и експерт по сигурност Ангел Найденов - в коментар на проведената в САЩ среща на украинския президент Володимир Зеленски с Доналд Тръмп, като подчерта, че окончателен резултат, който да слага край на войната или па постига примирие, няма до този момент.

"Няколко документа бяха обсъждани - преработеното 28-точково Мирно споразумение, което вече е от 20 точки, Тристранно споразумение за гаранции между Украйна, Европа и САЩ, Двустранно споразумение за сигурност между Украйна и САЩ, План за икономическо възстановяване и развитие на Украйна. ... През януари се очаква нова среща на лидерско ниво между Тръмп, Зеленски и с участието на европейски лидери", обясни той.

Ключовият въпрос са териториите, подчерта Найденов и уточни:

"Путин не може да си позволи край на войната без Донбас като цяло, независимо дали това ще стане в резултат на изтегляне на украинската армия от Донецк и Луганск. Отказ от територии от страна на Украйна и признаването им за руски ще взриви Украйна отвътре...И за демилитаризирана зона, и за свободна икономическа зона се добавя, че трябва да се проведе референдум или поне решение, което да е взето с участието на Украинския парламент. Но за провеждането на референдум е необходимо примирие в рамките на 60 дни за подготовка и провеждане. Временно примирие е обаче нещо, което изключиха и руският президент Путин, и Доналд Тръмп".

Гаранциите за сигурност и решението за териториите са съдържанието на украинското и европейското разбиране за траен и справедлив мир, посочи той.

Сред спорните въпроси са Запорожката атомна централа, отпадането на наложените санкции на Русия и замразените руски активи, изтъкна Найденов и коментира:

"Друг такъв въпрос е и статутът на руския език в Украйна, за който Русия настоява да бъде втори официален език в Украйна. Също важен въпрос е и провеждането на избори в Украйна - в кои райони и кой участва в тях".

Европа активно участва в изработването на документите, подчерта още Ангел Найденов и уточни, че 10 от европейските лидери подписаха споразумението от 20 точки:

"С този документ Европа получава буферна зона в лицето на Украйна. А Украйна получава оцеляване като суверенна държава, гаранции за сигурност и перспективата за членство в ЕС. Макар и с цената на териториални компромиси, които евентуално трябва да бъдат направени".