Цените на плодове, зеленчуци, основни стоки, някои услуги и медикаменти растат, но причините не са във въвеждането на еврото.

Факт е, че част от тях драстично поеха нагоре, като при доматите и краставиците поскъпването е над 17 на сто, при зелето и чушките е над 6-7%, при бананите и гроздето - 2-3%, при зрелия фасул, лещата и яйцата - 3-4%. От друга страна, маслото, олиото, сиренето, прясното мляко, брашното и оризът се устремиха към по-ниски нива.

Ясен сигнал, че влизането ни в еврозоната няма да се различава кой знае колко от останалите страни преди нас. В повечето е налице еднократен минишок за ограничен брой основни стоки, но той е еднократен и в никакъв случай не става дума за някакъв по-сериозен тренд.

Най-пресният пример е Хърватия, която се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 г. Там ситуацията бе подобна на тази у нас – скок на цените за най-масовите стоки, който повиши инфлацията с 0,3-0,4 процентни пункта.

Европейската централна банка, позоваваща се на данни от търговските вериги в Хърватия, установи, че при две трети от цените на продуктите няма никаква промяна, а при останалата една трета ситуацията е динамична. При 25 на сто е регистрирано понижение, а при 10% ръст.

В случая много любопитна е една друга особеност – в сферата на услугите - при ресторантите, козметичните, фризьорските и медицинските услуги се забелязва осезаемо повишение, значително по-сериозно от средното. Обяснението е, че тези сфери са без сериозна външна конкуренция, която би коригирала цените, и когато са с подчертано местен характер, тези бизнеси се възползват от по-свободните ценообразуващи механизми. В смисъл, че не се колебаят да закръглят нагоре бъдещия курс и да се презастраховат от евентуално повишение на разходите.

Противниците на еврото биха възразили, че през 2025 г. Хърватия бе страната с една от най-високите инфлации в еврозоната, но това определено не бе свързано с еврото. По-скоро причините трябва да се търсят в безпрецедентната енергийна криза в света, която нанесе съкрушителен удар върху редица индустрии и рязко повиши цените на много стоки и услуги.

Нещо подобно, но с по-различен сюжет се случи и в Словакия, преди да приеме еврото през 2009 г. Страната постепенно сближи икономиката си с тази в еврозоната, отбеляза растеж, инвестициите и жизненият стандарт започнаха да растат, но заедно с повишеното търсене цените неусетно станаха западноевропейски. Особено тези в сферата на услугите и недвижимите имоти, а по-високите заплати тласнаха потреблението, става ясно от анализ на Intereconomics.

За разлика от Словакия, в Естония периодът преди еврозоната през 2011 г. бе съпроводен от нарастващо доверие, което генерира бурен икономически растеж, висока заетост, неимоверен ръст на заплатите и кредитите, бум на инвестициите в жилища и всичко това завърши с имотен балон.

Резултатът бе покачване на цените, които догониха европейските, след което ситуацията се стабилизира.

3-4 години по-късно ситуацията се повтори в Латвия през 2014 г. и в Литва през 2015 г. В очакване на еврото разходите за труд нараснаха, кредитите отбелязаха пик, изливаха се огромни инвестиции и капитали в строителството, което неминуемо доведе до повишено търсене и ръст на доходите и разходите.

За разлика от Хърватия, в Словения, Естония, Литва и Латвия доста по-широк спектър от стоки и услуги се придвижиха към европейските нива, а останалите се нормализираха, установи проучване на Cambridge Judje School.

Затова в свой анализ Европейската централна банка стигна до извода, че ако се смени валутата и в този момент няма допълнителни макроикономически сътресения, тогава ефектът "евро" ще е еднократен и умерен.

За съжаление, през 2025 г. сме в така нареченото ново нормално – една перманентна турбулентна ситуация.

Глобалната инфлация расте на фона на бушуващи военни конфликти, заделят се все повече средства за превъоръжаване, цените на енергоносителите растат, което рефлектира върху по-високи транспортни разходи, а те пък се пренасят върху себестойността на почти всички стоки и услуги.

Притиснат от негативната среда, бизнесът се преструктурира и търси нови производствени бази с по-ниски разходи за труд, опитвайки се да избегне проблематични логистични вериги, свирепите търговски спорове, включително за суровини и редкоземни метали, които са в основата на чиповете и новите технологии.

"В периоди на глобални сътресения (енергия, суровини, кризи, нестабилност) страните с висока зависимост от внос и енергийни ресурси чувствително повишават цените.

Това важи не само за членките на еврозоната, но и за тези, които се подготвят да се присъединят", отбелязва Европейската централна банка. Затова според финансовата институция тези макроикономически фактори в никакъв случай не трябва да се приписват на еврото. Статистиката до момента сочи, че ефектът от въвеждането му най-често е еднократно поскъпване в рамките на 0,2 до 0,5 процентни пункта от инфлацията за периода на преход.

Към този микс се добавя още един нюанс. В повечето страни повишеното доверие, съпровождащо влизането в еврозоната, води до бум на кредити и инвестиции, а това действа като мощен ускорител за потреблението, търсенето, включително и на недвижими имоти.

Между другото, независимо дали ни харесва, или не, те неумолимо растат във всички страни от ЕС и причината отново не е еврото, а в общото пространство на свободно движение на стоки, услуги, хора, споделени правила, норми и сигурност.

"В страни с малък пазар, с недостатъчна конкуренция, със слабо регулирани услуги и сектори — увеличението на търсенето лесно се "прехвърля" върху цените", отбелязват от Intereconomics.

От друга страна, самото приемане на еврото означава сближаване на цените с тези в еврозоната и, разбира се, където има изоставане, те ще наваксват в едната или другата посока, посочват от Cambridge Judge Business School.

Друг извод е, че в годините след приемането на еврото инфлацията в отделните страни не се отличава кой знае колко от тази в останалите страни от еврозоната. Нещо повече, официалният анализ на Европейската централна банка за Хърватия е категоричен, че ефектът от еврото върху цените две години по-късно е минимален.

Или ако трябва да обобщим, манипулаторите и търговците на страх този път дадоха най-доброто от себе си.

Събирайки няколко факта, които нямат нищо общо помежду си, те внушиха на лековерните, че еврото е виновно за скока на цените, премълчавайки факта, че глобалната икономика преминава през серия от кризи.

И докато ситуацията не се нормализира, ценовото равнище в нито една страна няма да се стабилизира.