Отиде си големият български поет Найден Вълчев. Автор на стотици творби, сред които и „Една българска роза". По една случайност го познавах бегло. Веднъж разговаряхме за малко с него. Достолепен творец с остър като бръснач ум, въпреки че вече беше на години (той е роден през 1927 г.). Найден Вълчев бе от онези българи, които все по-рядко ще срещаме по друмите на живота си. Преди да го забравим, както правим с почти всичко важно в живота ни, да го почетем с едно великолепно негово стихотворение, наречено „Българска земя".

Ясно слънце свети

в твойте небеса,

бляска из полята

сребърна роса

и люлеят гриви

ранните нивя:

Хубава си пролет,

българска земя!

Юли. Юли. Юли.

Хлябът се пече.

Син синигер мъти

в дюлево дръвче,

трепка над житата

златна мараня:

Хубава си лете,

българска земя!

А септември слиза

златен, тих, богат —

празничен и щедър

сбира стар и млад.

Ритлите са пълни.

Виното преля.

Хубава си есен,

българска земя!

Светъл сняг покрива

твойте равнини,

звънкат из селата

весели шейни

и блести Балкана

с блясък на кама.

Хубава си зиме,

българска земя!

Дано от там, където е отлетяла, душата му вижда хубавата ни земя, която той възпя. И дано усеща ароматния глас на неговата българска роза, а ние нека го помним.

От фейсбук