Изплащането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост остава несигурно, заяви член на Фискалния съвет Любомир Дацов по време на дискусия в рамките събитието „БАСКОМ Барометър 2025".

Той допълни, че има около 40 процента шанс третият транш да бъде получен преди края на годината, тъй като одобрението трябва да мине през заседание на подкомитет на Европейската комисия на 14 декември.

По думите му обаче правителството разполага с едномесечен срок за възражения, свързани с изпълнението на поетите реформи, и ако бъде подадено такова, средствата ще пристигнат след януари 2026 г.

Дацов отбеляза, че общият размер на оставащите траншове е около 7 млрд. лв., но България реално може да усвои приблизително 3,5 млрд. евро, като част от сумата вероятно няма да бъде получена заради неизпълнени ангажименти по законодателната програма.

Той постави под съмнение и аргументите, с които Европейската комисия отпусна втория транш — „за изключителен напредък в съдебната власт" — като заяви, че подобна оценка трудно се покрива с реалността в страната.

Според него разчетите показват, че дефицитът за 2025 г. ще се движи около 2,9 процента, като допълнителните разходи за отбрана ще са около 0,4 процентни пункта. Въпреки това България остава под прага за откриване на процедура за свръхдефицит.

Икономистът предупреди, че 2026 г. ще бъде много по-трудна, тъй като липсват структурни реформи, а приходната част на бюджета е „пожелателна". Според изчисления на Фискалния съвет в бюджета за 2025 г. има нереалистично надвишение на приходите с около 3,5–4,5 млрд. евро, което разширява риска от значително по-висок реален дефицит.

В изказването си Дацов обърна внимание и на прекомерния размер на държавните разходи, които трайно надхвърлят 40 процента от БВП, при оптимално ниво около 38 процента. Той подчерта, че капиталовите разходи традиционно се изпълняват слабо, което затруднява оценката на ефективността на публичните политики.

По отношение на данъчната и осигурителната система Дацов предупреди, че планираното увеличение на осигурителната тежест поставя България сред държавите с най-високи ставки на Балканите. Според него това създава допълнителен риск за бъдещето на пенсионния модел, като първият стълб остава финансово неустойчив при сегашната демографска структура.

Той посочи, че забавянето на икономическия растеж през 2026 г., заедно с промяната в структурата на БВП и очакваното по-слабо потребление, ще доведе до съществено по-ниски бюджетни приходи. По думите му математическите модели показват, че за следващата година устойчивият дефицит трябва да бъде между 1,2 и 1,5 процента, докато при сегашните разчети рискът е да достигне между 6,5 и 8 процента, съобщава БТА.