Излагациите в поредното българско дърляне за празници

Туй да се делим на “за” и “против” не е от вчера, не е от “45 години стигат”, нито от Търновското и Видинското царство, за чуждиците -фили и -фоби няма смисъл да говорим. При това не е само наш си патент - по цял свят, по всяко историческо време едните са срещу другите, после обратното. От около три и кусур десетилетия, като дойде краят на октомври, и се хващаме гуша за гуша: в последния ден от месеца е денят на Вси светии, Хелоуин, както е по-известен, а на другия, първи ден от ноември - единственият по рода си в световното битие Ден на народните будители. На всите ни.

Този ден е фиксиран през 1922 година от министъра на просвещението Стоян Омарчевски, през 1945-а е премахнат от календара на официалните празници като религиозен и буржоазен уклон, а през 1990 г. е отново тържествено преутвърден. Празник, в който почитаме паметта на всички святи българи, дето със своята дейност са будили народната свяст през мрачините на българската история - от лампата, жумеща на Паисий, през книжовниците ни и борците за духовна независимост, до великите ни Вазов и Ботев и всуе неканонизирания ни дякон Игнатий. И още, и още през годините, дето не са давали искрата любородна да бъде потушена, защото вярата, че и в най-тъмния за народа час тя ще възпламени огъня на свободата във всичките ѝ изконни смисли. В учебните заведения празникът се отбелязва - да се знае от мало, та да се запомни до голямо.

Хубаво, ама светът дръпна много напред, превърна се в т.нар. глобално село, дето от таз махала в другата се пренасят празници и делници, та да ни е по-пъстър животът. Свети Валентин разпери нежно ръце срещу якия свети Трифон, дърпахме единия, подпирахме другия, без да знаем, че св. Валентин е съчетавал римските войници, а св. Трифон е наречен Зарезан, щото е обидил Богородица и тя е сторила тъй, че като зарязва лозето, да си отреже носа. Единоборството на любовта и виното най-нормално си се обедини, щото е съвсем нормално опиянението и от двете. С Хелоуин и Будителите горе-долу е същото - в смисъл, че се гледа само откъм явната страна, а кое отде е тръгнало и защо, се пропуска. Ний американски празници не щем! Да де, ама тоз празник не е американски.

От около 2000 години е тази традиция - от келтското празнуване на новата година, отбелязвано на 1 ноември. В нощта срещу новогодието древните келти са палели огньове и са оставяли подаръци за тези, които са преминали в отвъдното през изминалата година. Маскирали са се, за да не ги разпознаят духовете на мъртвите.

Хайде да видим дали нямаме и ние такива народни обичаи, а? В Америка този празник, както и много други от различни страни и народи, е привнесен. А Хелоуин е просто съкращение от английски Al Hallows`Eve, което всички изучаващи английски език, а те са мноооого голяма част от народонаселението ни, могат да си преведат като “вечерта преди Вси светии”. Маскирани деца обикалят къщите и предлагат “лакомство или пакост”, та пълнят кошничките си с бонбони и дребни сладки. Пакост не избира никой здравомислещ, щото ще му залеят вратата с боя, ще му изтръгнат мушкатото от саксията или ще му отмъкнат черджето с велкомето от прага. Това е елементът на сплашване на лошите духове.

Относно кошничките - спомнете си коледарите с техните песни и задевки, торбичките с каквото бог дал от стопанина на къщата и криваците с кравайчета. Коледарите обикалят за здраве и берекет. Лазарките събират от всяка къща яйца, благославят дома за здраве, плодородие и благополучие, настрана поверието, че която мома не е ходила да лазарува, няма да се омъжи, тоест няма да народи дечица - много страшно проклятие.

А сега да се спрем на кукерите - какво правят те? Маскират се от страшни по-страшни с тежки кожени одежди, с рога на маските, украсени с изцъклени очи и зинали озъбени пасти, с тежките хлопки, които дрънчат, та знае ли се, и гонят злите сили, злите духове, страхотия са в този карнавал с разиграване на драматургия - все за здраве и защита от зло. И тези обичаи са разпространени под различни форми на целия континент, а и привнесени и оттатък океана, както упоменах.

Скачаме срещу чуждите обичаи, да, защото си имаме собствени традиции, които трябва да съхраняваме. Но скачаме и срещу леденото хоро в Тунджа, и срещу народния ни танец по площадите на България изобщо. Слава богу, още не сме скочили на будителите си, ама нищо чудно някоя славна европейка с българска лична карта да изока, че светите братя Кирил и Методий не са се носели алафранга, а баба Тонка Обретенова и Райна Княгиня са некви българки, невладеещи европейските маниери. Та бих рекла освен знай своя род и език, знай и обичаите си, дето също са ти запазили националната идентичност. Колкото до чуждите обреди, със заповеди за забрана само се привлича внимание, обикновено нездраво. Знаем от Библията, че забраненият плод е най-сладък. И все ми е на езика да попитам откъде аджеба се развихри маскарадът с тиквените фенери и шарените бонбони? От българските училища, уважаеми! Най-вече от частните школа, от интензивното обучение по чужди езици, от желанието да се внесе развлечение сред малките ученици, да се разнообрази ежедневието им. Карнавалът е много по-интересен от строгото факелно шествие, нали? Особено когато се набляга повече на волната веселба, отколкото на съдържателните обяснения кой кой е и защо е, защото и в учебниците не се споменават 90% от народните будители.

71 са личностите, признати официално за носители на тази горда титла. Пребройте на пръстите си колко имена знаете от този списък. До десет ще изброите. А останалите 61? И искате от децата да осъзнаят величието на тези люде, на техния ден, в който скланяме глави пред делото им? Скройте им от стар чаршаф власеница на зъл дух, намацайте им личицата с червило и белило, вземете под наем костюми на Спайдърмени и Батмани, па ги изпратете из квартала да се повеселят. Те не знаят нито защо го правят, нито защо на другия ден ще стоят за почит в училищния двор и ще маршируват из града с факли в ръка. В училище децата се събират по заповед на директора, а на Хелоуин кой ги организира?

Хайде да си навием часовниците, ама да ги сверим преди това, та да се събудим овреме и тъй някак всинца да се съберем. Дорде е мъничка змията на безхаберието, на разделението по празници и делници, по -филии и -фобии.

Навийте ги тези часовници в паметта и ума си, отвън никой няма да дойде да ви сръчка. Какво значение има да се дърляме между Вси светии и Вси будители, като важното е да сме будни през всички останали дни на годината. И нататък. Ама ВСИ ние, българите.