Категорично против сме вдигането на данъци - те са наказание за неправилна политика, казва финансистът, член на Фискалния съвет, пред Румяна Денчева в интервю за "24 часа"

Още акценти: 

• Много хора не правят връзка между увеличаването на собствената им заплата и инфлацията. Политиците обаче е задължително да го знаят
• Трансферите от бюджета към пенсионните фондове у нас са огромни - над 50%, системата отдавна е изкривена
• С пропорционално облагане ще накажем точно хората, които са гръбнакът на икономиката

- Парламентът обсъжда поредния вот на недоверие. Една от подкрепящите го партии се рекламира с това, че ако кабинетът падне, ще ни извади от ЕС и няма да приемем еврото. Това технически възможно ли е и как ви звучи политически, г-н Дацов?

- Политически звучи ужасно. Това е като да си се качил на едно по-горно стъпало, но всичко останало зависи от теб, никой не ти носи автоматично нещо в кошницата. А едни хора искат да слезем обратно. Нищо не се е променило през последните 6 месеца, така че не мисля, че има какво да се добави по тази тема.

- Технически възможно ли е пак да се отдалечим от еврото, извън скандалното политическо звучене?

- Технически всичко е възможно. Както ако си вътре в еврозоната, така и ако още не си. Но и всичко си има цена, която е добре да се знае, защото ще плащаме всички. Затова пак да си зададем въпроса къде искаме да бъдем и как да изглеждаме. България искаме да бъде европейска държава или какво? Да, всичко в живота не е черно и бяло, всичко си има плюсове и минуси. Не мисля, че има българин, който наистина иска да бъде извън ЕС, както опитват да ни убеждават от “Възраждане”. Хората трябва да осъзнават, че това е политическа кампания на тази партия и в момента, в който са на власт, техните решения вече няма да бъдат същите.

- Извън този шум с поредица от вотове, дали не си изоставихме важните цели? Успяваме ли например да държим инфлацията под контрол?

- Данните за август показват, че една част от нея се движи точно от този шум, който се поддържа и от политици, а и не само. Инфлацията, извън обективни фактори, също е движена от страхове, съмнения. Когато се изчисти от тях, се вижда, че нещата изглеждат по-спокойни. Вижда се, че ако не правиш глупости, а излъчваш спокойствие, стабилност и най-вече доверие, данните за август показват това. Увеличението на производствените цени е в пъти по-високо от тези за потребител. Няма как те да се вдигат, а крайната цена да не помръдва, макар че част от това повишение се поема от системата. Друг абсолютно хоризонтален фактор за по-високи цени е работната заплата. Много хора започнаха да откриват, че по-високите заплати влизат в себестойността и цената се вдига. Учудващо или не, много хора не правят връзка между увеличаването на собствената им заплата и цената. Делът на заплатите в БВП вече е 46%.

- Пенсиите пак са атакувани, вече не само заради инфлацията. На дневен ред са богати пенсионери, които източват НОИ, предлага се връщане на тавана на пенсиите, отпадане на максималния осигурителен доход. Това ли са дефектите на пенсионния ни модел, или има и други?

- Много от говорещите по темата забравят, че пенсията е удължен доход. И че не може да има преразпределение през пенсионния фонд. С пенсията човек получава гаранции, че поради собствена безотговорност или други фактори няма да тежи изцяло на държавата, когато остарее.

Макар че заради изкривената ни пенсионна система и в момента има много хора, които тежат върху останалите. Аз определено смятам, че не е добра идея да се вдигат осигуровките. Демографията си е демография, но трябва да се погледнат и вътрешните изкривявания на системата. Например, ако средната продължителност на живота при мъжете е 68, а те се пенсионират на 63 г., това означава, че пенсията се получава 5 години. Ако погледнем обаче отчетите на пенсионните фондове, ще видим, че средният брой години, през които се получава пенсия, е 16. Това означава, че в системата има много хора с ранно пенсиониране, което променя нещата. Това става за сметка на останалите. На всичкото отгоре приносът на пенсията в тези категории пак не е пропорционален спрямо труда им.

Анализите показват огромни трансфери от бюджета към пенсионните фондове - у нас над 50%. Системата в България отдавна е изкривена.

Ако се търси някаква стабилизация, тя не е в това на едни хора да се отнемат стимули да работят и да дават повече. Има си социална система, пенсионната система не е тази, през която да се преразпределя. Нито пък ще е ефективно, защото тази игра с демографията не води до нищо - доказано е, че тя не се подчинява на политиката. Това, че на някой политик му се иска нещо да направи, не означава, че то ще се случи.

- Ще съберат ли кураж политиците ни да махнат това автоматично увеличаване на доходи, за да кокетничат с електората. Говорим го отдавна с вас, имате ли сигнали, че може да се случи?

- Колкото повече време минава, но няма влизане поне в дебати какво и как да се направи, ме кара да мисля, че може би имам големи очаквания. А това са минимални усилия, които трябва да бъдат направени. Всяка година тези проблеми се увеличават. Правенето на едни и същи неща води до едни и същи резултати. В рамките на шегата, това да си изясниш какво означава сложна лихва за някои хора се оказа едно от най-сложните неща на света. Хайде да не казвам, че става дума за геометрична прогресия, но прилича на нея. Накратко означава, че проблемите в текущата година се капитализират в проблеми, които растат в следващата.

- Тогава какво следва? Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков вече го каза в прав тест - 22% ДДС. Това ли ни очаква?

- Дянков каза нещо, което аз подкрепям. Но се учудвам, че се чува само част от изречениетоЗатова е хубаво да се обясни, след като той така или иначе привлече вниманието. И той, и аз, въпреки че във фискалния съвет имаме различия, по отношение на ДДС сме на едно мнение.

Онази част от изречението, която не се чува, е че ние не подкрепяме вдигането на данъци. Вдигането на данъци е наказание за неправилна политика. Това, което казваме, не е да се вдигне данъкът, а да се прави правилната политика, за да не се стигне до това.

А правилната политика е да се свие разходната част. Да се върнем към разбирането на бюджета, не за плащане на заплати. Бюджетът предоставя услуги. Истинският разговор е може ли тези услуги да са по-качествени, а не е да държим едни хора на работа и колко да им бъдат заплатите.

- Говори се обаче, че може би ще се пипат други данъци, а може би и заедно с ДДС...

- Ако на някого му се струва, че вдигането на данъци е решение, което по-лесно може да бъде преглътнато, то нашият анализ, който е икономически, а не политически, показва, че никак не е без значение кои данъци ще се вдигат.

Социална политика не бива да се прави през данъците. На структурно ниво данъците играят важна макроикономическа роля.

От гледна точка на икономическата ситуация вдигането на ДДС с 2% е най-доброто икономическо решение, ако трябва да се избира. Най-неподходящо е да вдигаш осигурителени вноски и данък върху доходите или печалбата.

- Да, но от години се води разговор за замяната на плоския данък с пропорционален, за да се пощадят бедните и да се накажат богатите.

- Ако на някого му се струва, че е добре някой да плаща повече вместо него, нека си отговори какво точно искаме да направим с прогресивното облагане. Искаме да стимулираме повече и по-качествен труд? Или обратното? Но да забрави за мантрата да накажем богатите. Който получава работна заплата, не е богат. Богатите хора са собствениците. Може да получаваш огромна заплата, но ти си наемник, социалният ти статут е друг.

Искаме ли да създаваме стимули за нискодоходните професии, да стимулираме хората да не ходят на училище, да имат ниска квалификация, или искаме точно обратното, за да се наредим в групата на по-високо развитите?

Всяка реформа в областта на данъците ще доведе до това, че ще натовари с облекченията за ниските и високодоходните групи точно хората, които са гръбнакът на икономиката, работят на две места, а трудът им е високопроизводителен. Ако това искат, да го правят. Но не да спекулират с “богатите да плащат”. Богатите не получават работни заплати. Ако някой не разбира тези базови неща, нека не заблуждава, че говори за базова справедливост - ти да работиш по-малко, пък да получаваш повече.

- Погледнете за кратко към Европа и света, идват ли някакви глобални икономически или финансови заплахи?

- Китай и САЩ вървят с бързи стъпки, а за съжаление, най-големият изоставащ е Европа. Не знам какво не разбраха хората, които управляват Европа? Дали това, че не ни е нужно нито увеличаване на бюрокрацията, нито на публичните разходи. А за превъоръжаването - какъв е смисълът да купуваш самолет, а 2 години да не можеш да ремонтираш едно укритие? За него не трябва да се мисли за покупка на едно желязо, а за това как е структурирана армията, която ще управлява това желязо.