Дамаск  преговаря тайно с Тел Авив  за мир и нормализиране на отношенията

Ливанският телевизионен канал LBCI съобщи, позовавайки се на информирани източници, че Сирия не е поставила въпроса за връщането на Голанските възвишения като предварително условие за нормализиране на отношенията с Израел по време на преговорите между двете страни за евентуално мирно споразумение. Израел контролира части от тази територия от 1967 г.

Вече не е тайна, че в столиците на някои страни се водят преговори между Сирия и Израел, но въпросът е дали тези преговори се ограничават до споразумения за сигурност във връзка със случващите се събития след войната, в резултат на която Израел окупира широка ивица от южната част на Сирия. Или са предшественик на всеобщо мирно споразумение в контекста на американските действия, целящи промяна на архитектурата на региона чрез премахване на конфликтните огнища, което ще позволи на Вашингтон да прекрои регионалната реалност в съответствие с визията си за ролята си в света в следващия етап?

Контекст и време

Преговорите между Дамаск и Тел Авив, или по-точно казано „инициативата за успокоение", са част от по-широкия контекст на стратегически завой на САЩ и, съответно, на Запада, за да запазят ролята си на активни участници в контролирането на международната сцена и да повлияят на бъдещото й развитие.

На фона на силното излизане на китайския играч, който поде настъпление на всички геополитически линии, разпръсквайки обещаващите си политики във всеки ъгъл, заплашвайки да измести Запада от лидерската позиция в управлението на международния ред.

Може да се каже, че „преговорната работилница" тръгна в повече от една регионална и световна столица: Абу Даби, Баку, Тел Авив и може би други места. До момента това, което се случва, е тест или етап на опознаване между преговарящите, представяне на позициите на всяка страна, които често са с високи цели, след което се прецизират, за да се съобразят с реалността. Нищо не подсказва какво се случва зад кулисите на тези преговори, но има много индикатори, че те са тръгнали, сред които спирането на израелските бомбардировки и ускореното отваряне на САЩ към Дамаск, както и промяната в политическия дискурс към новата сирийска администрация както в Тел Авив, така и във Вашингтон.

Откакто новата администрация дойде на власт в Дамаск, тя недвусмислено заяви, че стабилността и мирът са начело на приоритетите й в следващия етап. Следователно тя не се интересува от конфликта, в който е въвлечен режимът на Асад, поне заради принадлежността му към „коалицията на съпротивата" и улесняването на действията на Иран в Близкия изток. Ясно е, че правителството на Ахмед Хюсеин Ал Шараа е разчело добре промяната в регионалния климат, който отхвърля продължаването на войните и идеята за милитаризация, която Иран целеше да наложи, и се опита да се приспособи към изискванията на тази промяна.

Дамаск счете, че включването в плана на Вашингтон, в координация с регионалните играчи в Персийския залив и Турция, е възможност, която трябва да се използва, за да се излезе от кръга на маргинализацията и разрушението, тъй като не е възможно да се постигне стабилност в съседство с Иран, който смята, че държи ключа към региона. А без стабилна обстановка не може да се привлекат инвестиции, което означава превръщането на Сирия в модел на провалена държава – кошмар, от който новите сирийски управници се опитват да избягат, но  осъзнават, че на масата за преговори няма да имат шанс за нищо друго освен отстъпки.

Очакваното споразумение за нормализиране на отношенията между Израел и Сирия може да е по-близо от всякога. Интензивните преговори се допълват от медийна пропаганда, която изглежда проправя пътя за уреждане на отношенията между двете страни, на фона на желанието на американския президент Доналд Тръмп да разшири обхвата на Авраамовите споразумения и да отчете ново „постижение" в началото на мандата си.

Топката е в полето на Израел, тъй като сирийският преходен президент Ахмед Ал Шараа обяви желанието си да сложи край на конфликта и вижда политически интерес от неутрализирането на израелската заплаха за режима и границите на страната си. Остава обаче въпросът  за визията на Нетаняху за това уреждане и ролята му в бъдещето му, на фона на разговорите за политическа сделка, чрез която да бъдат отменени съдебните процеси срещу него в замяна на прекратяване на войната в Газа и довършване на Авраамовите споразумения.

„Йедиот Ахронот" съобщи, че министърът на стратегическите въпроси Рон Дермер отива във Вашингтон, за да обсъди възможното разширяване на споразуменията. Това са сериозни предизвикателства, начело с въпроса за статута на Голанските възвишения и съдбата на териториите, контролирани от Израел след краха на режима на Башар Асад. Тези въпроси обаче, колкото и да са важни, не са решаващи за сключването на споразумение, защото е политическо решение на Израел, САЩ и Сирия.

Израелска и сирийска взаимна нужда

Сирийският писател Ибрахим ал-Джабин изхожда от израелската и сирийската „нужда" да се постигне мирно споразумение. Той твърди пред ливанския вестник „Ал-Нахар", че Нетаняху „търси" на всеки етап нещо, което да „удължи" политическия му живот, а нормализирането на отношенията със Сирия „ще му даде тази възможност" и ще му отвори вратата за нормализиране на отношенията с Израел след решаването на въпроса с граничните земи в Мазара  Шабаа. По негово мнение, израелските политически и съдебни среди се опитват да дадат на Нетаняху възможност да предложи решения.

От сирийска страна, според Ал-Джабин, Ал Шараа е също „ентусиазиран". Той е изразил готовност повече от един път да отвори нова страница между Сирия и Израел. Според оценката на сирийския коментатор, Ал Шара е искал да спечели американската подкрепа чрез тази нормализация, от една страна, и да се „отърве" от тежестта на враждата с Израел, особено в контекста на заплахите за разискване на Сирия и подкрепата за някои сепаратистки тенденции.

Съдбата на  Голанските възвишения

Голанските възвишения и южната част на Сирия, която е под контрола на Израел, ще бъдат технически проблемни точки пред мирното споразумение между Тел Авив и Дамаск. Израелският външен министър Гадон Саар потвърди, че Голанските възвишения ще останат под израелски суверенитет, ако се стигне до споразумение. Вестник „Йедиот Ахронот" изрази съмнение, че Ал Шара ще се съгласи Израел да не се оттегли от стратегическите възвишения.

Ал-Джабин разглежда този въпрос от друга гледна точка и счита, че концепциите „се различават", включително и концепцията за суверенитет. Израел вече се радва на въздушно превъзходство, без да има нужда от военно присъствие на място, и е възможно да се намерят иновативни решения на въпроса с Голан, като например да се счита за „парк на мира" и зона под съвместно сирийско-израелско управление, а що се отнася до районите, които Израел наскоро превзе, той обяви, че няма да остане в тях.

Предизвикателство и предпоставки

Друго предизвикателство пред споразумението за нормализиране е твърдата идеологическа база на Ал Шара, която отхвърля отношенията с Израел, особено след войната в Газа,, но Ал-Джабин счита, че Ал Шараа  разполага с широка народна легитимност, която му позволява да вземе такива решения. Опитът доказа, че хардлайнерите го подкрепят заради идеологическите си съображения.

В крайна сметка, вероятността е голяма разширяването на Авраамовите споразумения да бъде заглавие на следващия етап, предвид настояването на САЩ да приключат въпроса и да запишат нови политически „постижения" в актива на Тръмп. Но топката е в полето на Нетаняху, който маневрира на повече от един фронт, за да извлече максимален политически капитал, който да му позволи да остане в политиката. Погледът  на света ще бъде насочен към Дамаск и Тел Авив в близко бъдеще на фона на  вчерашното решението на президент Тръмп да отмени тотално американските санкции начело с разрушителния закон  Сезер.