Не че съм най-активният във фейсбук, когато не става въпрос за спорт, но току изказвам "некои съображения" по наболели въпроси. Такъв наболял - дано някой не го възприеме буквално, е дали съм ходил на гей парада, дето му викат прайд. И понеже не съм ходил, защо, аджеба? Не съм ли за евроатлантическите ценности? Не знам ли, че срещу хомобраковете са само комунягите, фашагите и Путин?

Разбира се, лесно мога да се измъкна с елементарните две извинения:

1. Всяка събота съм на гробището в Бояна при съпругата ми Калина. Неоспорим факт, много хора могат да го потвърдят.

2. Не ходя на паради и манифестации. Още по-неоспорим факт. Не знам колко човека могат да го потвърдят, но със сигурност няма нито един, който да е свидетел на обратното.

Но нещата са много по-дълбоки. И да не бях при Калина, и през ден да ходех по разни паради, манифестации и други подобни културно-масови мероприятия (по-малко културни, повече масови), пак точно на гей парада нямаше да отида. Между другото, много е смешно как от гей парад стана прайд. Срам ли ги е, какво?

Аз не съм хомофоб. Не съм и хомолюб, обаче съм за това все повече неща да се разрешават, а не забраняват. В тази връзка съм по-скоро за разрешаване на еднополовите бракове. Като се обичат младите, нека се вземат.

Не съм срещу гейовете, ако не нарушават законите и правата ми. Повечето от известните членове на хомообществото на Запад са ми симпатични, харесва ми това, което правят - музика, кино, литература, спорт. Е, малко ми е странно как олимпийският шампион по десетобой от Монреал'76 Брус Дженър изведнъж стана майка на Ким Кардашиян, ама се свиква.

Обаче това е за Запад. Там и гейпарадите им са различни, едни такива ненатоварващи, шарени и шумни. Без да искам, попаднах на един такъв в Париж през 1998 г. Заедно с колегата Георги Филипов бяхме на световното и се озовахме в една тълпа хора, облечени в бански като на Борат от филма и обути с боядисани в цветовете на дъгата кубинки. Помня, че тогава си извадихме акредитациите да се виждат, че да не ни объркат нещо. Но беше весело.

В България нещата стоят съвсем различно. Особено що се отнася не до самите гейове или подобни хомо- и транссексуални, а до тези, които ги защитават. Всъщност не защитават точно тях, а правата им. Всъщност не защитават точно правата им, а парадират, че го правят. А парадират, че го правят, защото е модерно и "оттатък" всички така правели. А и да - защото не харесват онези, които не харесват нито гейовете, нито парадите им.

Всъщност поведението на хомолюбите е подобно на кучелюбите. Те не търпят чуждо мнение, различно от тяхното. И, което е по-важно, смятат, че всеки, включително и аз, е длъжен да приеме тяхното мнение за свое и да го отстоява с всички законни и незаконни средства. Да не говорим, че са изключително добре организирани с невероятно стадно чувство - ако един от тях реши, че е нападнат и атакува, веднага го последват всички негови познати кучелюби, познати на познатите му, познати на познатите на познатите му и така до някой върховен жрец, обявил началото на декадата на кучелюбското включване.

Аз обаче не искам да ходя на гей паради у нас, поради което най-вероятно ще бъда анатемосан, обявен за путинист, тесногръд еснаф и гласоподавател на "Възраждане", "Величие", "Меч", комунягите или Льотчика.

Но все пак да обясня. Не подкрепих хомолюбите у нас и май скоро няма да ги подкрепя физически, защото "не ми е ясно кои са те и за какво се борят". (Този лаф е от 80-те, ама все още вАжи.) Не ми е ясно какво защитаваше този гей парад, който участниците настояват да се нарича прайд, но каквото и да иска да защити, а може би и да извоюва, то първо трябва да бъде защитено, а може би и извоювано съвсем на други места и с други методи.

Горе-долу по същата причина и не гласувам - никоя партия или мажоритарен кандидат не ми е обяснил защо да гласувам за нея/него така, че да стигне до разума или поне до сърцето ми. Така и с парада, дето му викат прайд. Не видях нито един известен гей да е на него, да развява онези красиви шарени знамена, да скандира, да пее или още нещо. А такива има - една позната написа преди време във фейсбука си: "Според мен, против еднополовите бракове са само хора, които не са били на гей сватба." Като знам кои са познатите й, си мисля какъв по-голям принос към каузата на правата на тези хора от моето присъствие щеше да е тяхното. А то какво стана - по телевизиите два дни гледаме едни и същи двамца небръснати от няколко седмици, които дуднеха нещо. Нито ги знам, нито някога ще ги познавам. А на самия гей парад май имаше повече хетеросексуални хомолюби, отколкото истински гейове. Голяма част от тях са просто "за", тъй като комунисти (разбирай Сталин), националисти (разбирай Хитлер) и русофили (разбирай Путин) са против еднополовата любов и особено узаконяването й. Щом умна жена като Юлия Берберян преди няколко години беше мислила два дни, за да се сети "защо съм с прайда", преди да стигне до извода "защото и той ще е с мен при нужда", какво остава за други.

Българското ЛГБТ общество иска всичко да му е както "там". Само че пропуска факта, поради който нищо не ни е както "там" - а именно 50-те години комунизъм, през които както народа го направиха 98% атеисти, както крайъгълен камък на тийнейджърското възпитание стана изразът "учи, мама, да не работиш", така и му набиха в главата, че хомосексуалността е болест, която се лекува с бой, глад и сръбска музика. Ако не помага - усилваш музиката.

Аз от 25 години виждам комични опити от страна на въпросните ЛГБТ да се борят за правата си. Нищо конкретно, нищо запомнящо се, нищо интересно, нищо истинско. Даже кучелюбите постигнаха повече - вкараха закон, разбира се, напълно безсмислен и неработещ, за инкриминиране на насилието срещу животни. А българският гей парад, на който цялата му пара отива в свирката (това е железничарски израз, не го разбирайте погрешно), си е едно към едно като във вица за сър Джон. Ще го припомня:

- Какъв е този шум, Джеймс?

- Гей парад, сър.

- Какво искат?

- Еднополова любов, сър.

- Някой пречи ли им?

- Не, сър.

- Тогава защо шумят?

- Педерасти, сър.

И последно - тия дни непрекъснато давам един и същ съвет. И хомолюби, и хомофоби, и неутрални да гледат сръбския филм "Парад". По едно време даже го въртяха през ден по един от българските канали, може да се изтегли, може да се гледа в ютюб, но там е без превод. Както във футбола, тениса и баскетбола, съседите са се справили с пъти по-добре от нас. Няма как да гледаш филма и да намразиш гей обществото. Даже ще ти се прииска да го защитиш.

P.S. Не се се включих и в т.нар. "Поход на българското семейство". По обясними причини...