100 000 лв. награда за съучастника, който издаде поръчителя на DDoS атаките срещу сайта "Черна писта". Ако се установи, че поръчителят е държавен служител, наградата ще бъде 200 000 лева. Ако поръчителят е политик: 500 000 лева.

Това написа във фейсбук Димитър Димитров - собственик на компанията, която предостави безплатен хостинг на сайта на 18-годишния Мартин от София.

18-годишният Мартин Атанасов създаде "Черна писта" - карта на катастрофите в България. След трагичния инцидент с 12-годишната Сияна момчето решава да създаде пътна карта с местата, на които най-често се случват катастрофи. Тя обединява съвкупно събрани данни на МВР за всички ПТП-та, случили се между 2021 и 2025 г. В края на май хакери с масирана DDoS (Distributed Denial-of-Service) атака срещу инфраструктурата на ICDSoft в Европа. Мишената бе chernapista.com.

Ето целият пост:

ICDSoft Уеб Хостинг - България осигурява интернет присъствие на десетки хиляди клиенти в над 140 държави. Вече 25 години сме еталон за качество и надеждност в този бранш.

Известни сме и със социалната си ангажираност — обслужваме безплатно стотици образователни институции по света, поддържаме собствена пожарна бригада и подкрепяме редица обществени каузи.

Martin Atanasov е човек с последователна логика — и изборът му да се спре именно на нас, беше закономерен. А отговорът ни беше предизвестен.

От събота сайтът chernapista.com е подложен на масирана DDoS атака. Атаки, една след друга, валят по цялата ни инфраструктура в Европа. Това е вид кибератака, при която хиляди компютри от цял свят едновременно „посещават" сайта, но не за да го четат, а просто да го претоварят, докато стане недостъпен.

Представете си, че трябва да си вземете лекарство от аптека, но някой е изпратил многохилядна тълпа, която се реди на опашка, без да купува нищо, просто за да не можете вие да влезете. Аптеката е там, но не работи за хората, които наистина се нуждаят от нея.

Така действа и DDoS атаката — тя не краде и не хаква, а заглушава, като запушва достъпа до информация.

Ако попитате юристите, които знаят Наказателния кодекс наизуст, те ще ви кажат, че това е компютърно престъпление по чл. 319 от НК, за което законът предвижда лишаване от свобода до 5 години. Да, формално е така, но нека да погледнем отвъд алинеите: сървърите ни в София са дом на хиляди уебсайтове на клиенти от Европа, Африка и Близкия изток. Сред тях има бизнеси, образователни институции, болници, нестопански организации, включително и пожарни бригади като нашата. Нашите оператори наблюдават горските масиви в реално време чрез система, намираща се на един от сървърите ни в София.

През тази инфраструктура се достъпват не само сайтове, но и имейл съобщения. Част от тези съобщения може би в момента спасяват животи.

Нека помислим трезво: какво всъщност представлява опитът всичко това да бъде блокирано? Дали е просто компютърно престъпление? Или вече говорим за форма на цифров тероризъм?

В този си мащаб, с такава насоченост, чл. 108 от Наказателния кодекс, който описва терористичен акт, изглежда далеч по-подходяща квалификация

Как трябва да реагира едно общество, когато стане обект на тероризъм?

Ако аз, разхождайки се навън, стана свидетел на терористичен акт — например въоръжени лица открият огън по невинни хора — като човек със солидна военна подготовка и със законно притежавано оръжие, няма да имам право на избор. Моят морален и граждански дълг ще бъде да се намеся и да защитя невинните.

Днес съм в подобна ситуация — макар и в дигитална среда.

Ставам свидетел как, скрит зад анонимност, някой се опитва да нанесе масирани щети върху комуникационната инфраструктура, която обслужва хиляди хора и институции. Тези хора работят и плащат данъци. Този някой вероятно дори не знае какво е DDoS атака, но има сътрудници, които изпълняват заповеди.

Сега нямам право да стоя безучастен. Ще използвам трибуната, която хилядите ми последователи в социалната мрежа са ми предоставили, за да обявя следното:

Предлагам награда от 100 000 лева на онзи, който, работейки за поръчителя, е участвал в намирането на изпълнители за DDoS атаките, но реши да съдейства на властите, като предостави достоверна информация, която да доведе до осъдителна присъда за поръчителя.

Ако се установи, че поръчителят е държавен служител, наградата ще бъде 200 000 лева. Ако поръчителят е политик: 500 000 лева.

Правя го с ясното съзнание, че по този начин превръщам всички сътрудници на поръчителя, които са запознати с това злодеяние, в неудобни свидетели. Целта ми е да ги стимулирам да застанат от правилната страна в тази битка.