Либерализацията вече бе отложена веднъж, сега се готви нова отсрочка

Заради нея обаче може да бъдат загубени поне 1 млрд. евро от парите по плана за възстановяване

Домакинствата ще купуват ток от борсата, а държавата ще ги пази от високи цени. Така накратко може да се обобщи какво ще се случи с въвеждането на либерализацията на пазара на електроенергия.

С промени в енергийния закон още от октомври 2023 г. е разписано, че това ще се случи на две стъпки. Първата е отваряне на пазара на едро. Тя предвижда НЕК да не прави микса на ток за домакинствата по регулирани цени.

Електроснабдителните дружества, които сега доставят на домакинствата, ще купуват от борсата. Домакинствата пък

плащат по цени, определени от

правителството

Разликата между тях и тези на пазара се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Втората стъпка е пълната либерализация - тоест домакинствата да купуват тока от борсата.

Това, което остава неясно, е кога всичко това ще се случи. Първоначално бе предвидено първият етап да е в сила от юли тази година, а вторият - от началото на 2025 г. През април тази година депутатите решиха да отложат всичко с една година. Сега се задава още една отсрочка - ГЕРБ и БСП предлагат да е с две години, а от “Възраждане” искат с 10 години.

Мотивът за отлагането са високите цени на борсата и липсата на достатъчно средства във фонда за енергийна сигурност, който да плаща компенсации.

Червеният депутат Драгомир Стойнев обяснява, че моделът в енергийния закон трябва да се усъвършенства, за което е нужно време. Колегата му от ПП-ДБ Радослав Рибарски  обаче казва, че БСП гледат на либерализацията като механизъм за капацитет за ТЕЦ “Марица-изток 2” с искането за регулирания пазар да бъде включен и трети блок на държавната централа. Той смята, че би могло да се намери и друго решение. 

Според Делян Добрев от ГЕРБ отлагането с две години няма да промени нищо, а моделът в закона е направен да се самофинансира. Защото, дори и производителите да продават скъп ток, има таван на приходите и над него парите отиват в енергийния фонд, а той ще компенсира битовите потребители.  При либерализацията може хората да плащат същите сметки, защото държавата ги компенсира, както прави с бизнеса.

Всъщност у нас в момента домакинствата и бизнесът плащат по регулирани цени. За хората ги определя КЕВР, а за фирмите действат пазарните котировки, но има таван от 180 лева, над който държавата плаща разликата.

Ново отлагане най-вероятно ще доведе до загуби на минимум 1 млрд. евро от частта за енергетиката в плана за възстановяване.  Либерализацията е ключов показател в реформите и Европейската комисия няма да отстъпи и да се съгласи да не се случи.  Тя се е съгласила за отлагането с една година, защото крайният срок не е променян.

Всъщност проблемът с разписания механизъм в закона за компенсациите е, че

няма пари за помощи едновременно

за бизнеса и домакинствата

Това означава, че има реална възможност хората да плащат по-високи сметки, ако се случи либерализацията. Цените на Балканите и Югоизточна Европа са значително по-високи.  Този регион още е разделен от Централна и Западна Европа при търговията с ток. Така че е трудно, ако не и невъзможно, когато електроенергията в Германия или Франция е евтина, тя да стигна до нашата граница. 

Дали може да се реши тази дилема – да се либерализира пазарът, без да поскъпне токът? Почти сигурно е, че може. Но за целта се искат експертни решения, а те няма как да се вземат, когато парламентът не работи.