• Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба

На 47 години той вече е световна знаменитост, посрещана от тълпите с еуфория, с каквато в следващите десетилетия ще бъдат засипвани само рокзведите. Обожанието към него е невъобразимо за човек на науката дори днес. Алберт Айнщайн е абсолютна звезда, отрупвана с призове и почетни докторски степени, след като публикува Специалната и Общата теория на относителността и обяснението на фотоелектричния ефект, за което получава и Нобелова награда.

Вече стъпил на научния Олимп през 1926 г., той живее в Берлин, като прекарва голяма част от времето си в пътувания по света, за да заразява хората с науката и мирния си активизъм.

Една сутрин уважаваният физик започва деня си с вестник в ръка, в който прочита разтърсваща новина. Цяло семейство в Берлин - родители и деца, са умрели в леглото си. Причината е ужасяваща. Фамилията загива заради теч от хладилника им. Как е възможно?! А това дори не е първата такава фатална авария. Айнщайн е провокиран да действа и не му отнема много време да напише на друг неслучаен човек: "Трябва да има по-добър начин".

Да, трябва, съгласява се веднага бившият му студент - унгарският физик Лео Силард. Но тяхното сътрудничество и задълбочаващо се приятелство слага началото на обратното броене... Силард е същият ум, който едва няколко години по-късно на един лондонски светофар (според легендата) получава прозрение за верижната ядрена реакция и по-късно въвлича Айнщайн, макар и само с авторитета на името му, в създаването на първата атомна бомба в света. И каква ирония: това е поредният гений, отговорен за една от най-страшните заплахи за живота, воден от благородната идея за спасяване на човечеството!

Именно от чист хуманизъм години по-рано Айнщайн и Силард обединяват сили, за да опазят хората от фаталния убиец в домовете им. И на 11 ноември 1930 г. двамата патентоват изобретен от тях хладилник, който никога не става търговски продукт, но който днес би могъл да предотврати една от големите екологични катастрофи на ХХ век.

Двамата се оказват идеален екип в тази идея. Силард е написал докторската си дисертация върху термодинамиката на флуктуиращи системи, а Айнщайн е работил дълги години като чиновник в швейцарското патентно ведомство в Берн, което му дава задълбочени познания за патентната система. Въпреки това името на Айнщайн в патентните заявки повдига постоянни въпроси, като скептиците дори проверяват дали това наистина е Айнщайн, тъй като такъв вид дейност не е характерна за него.

Но да обърнем внимание на творението на дуото - така наречения "зелен" или екохладилник, и важността му в онзи момент.

Целия материал четете в брой №9 на списание "Космос"