Най-високата заплата у нас е 3,2 млн. лева на месец - за управител на неизвестни фирми
Най-високоплатеният наемник в България е получавал средно по 3,2 млн. лв. на месец през 2022 г. През цялата година той е взел общо 38,6 млн. лв. доход от трудови или приравнени на тях правоотношения (например мениджърски възнаграждения). Това става ясно от справка на Националната агенция за приходите (НАП) за декларираните доходи от труд на физическите лица в България за 2022 г. и 2023 г., получена от Медиапул чрез заявление за достъп до обществена информация.
През 2023 г. най-високата заплата е била малко по-ниска - 2,3 млн. лв. на месец (общо 27,8 млн. лв.).
Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на НАП петимата българи с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27,8 млн. лв., 27 млн. лв., 21,4 млн. лв., 17,5 млн. лв. и 16,8 млн. лв. през годината.
Най-вероятно става дума за спестяване на данък дивидент. Заплатите в милиони са отишли не при мениджъри на многонационални корпорации, а при управители на сравнително неизвестни фирми. Като цяло обаче в България няма масово укриване на данък дивидент, твърдят данъчните, защото официалните данни на НАП са за солиден ръст на декларирания дивидент до около 7 млрд. лв. годишно.
Не всички официално декларирани прекомерно високи заплати обаче са фиктивни. У нас има хора, които получават невъобразимо заплащане за наемен труд. И докато в чужбина дебатът за справедливостта на заплащането на скъпоплатените мениджъри не спира да се води, у нас той все още е сравнително нова тема.
Средно 25 българи са получавали заплата над 800 000 лв. на месец през 2023 г., става ясно от разбивката на НАП за доходите от труд по месеци.
Други средно около 30 души са взимали заплата между 500 000 и 800 000 лв. на месец, а 760 души - между 100 000 и 500 000 лв. на месец.
Високоплатените българи, получавали между 50 000 и 100 000 лв. на месец през 2023 г. според декларираното в НАП, са средно 1600 души.
Хората със заплати над 20 000 лв. като цяло обаче са под 1% от населението.
Българите, получаващи между 5000 лв. и 20 000 лв. заплата - реалната средна класа в големите градове, наброява около 109 000 души средно на месец за 2023 г. Това е едва около 4.4% от работещите.
Други 7% (175 000 души) са вземали между 3000 лв. и 5000 лв.
Всички останали от общо 2.48 милиона души, декларирали пред данъчните доходи от трудов договор в България миналата година - тоест 88% от работещите, са взимали заплата до 3000 лв. на месец.
Наемниците с месечно възнаграждение до 2000 лв. са били 75% от българите - 1,85 милиона души.
Най-ниски заплати - до 1000 лв. на месец, през 2023 г. са получавали 1,128 милиона българи, което е 45,5% от работещите хора на трудов договор у нас, сочат официалните данни на НАП.
Данъчната агенция е обявила и данните за всички облагаеми доходи на физическите лица, които освен заплатата включват и други пера като доход от наем, работа по граждански договор, хонорари и др. При тях скалата е подобна, с тази разлика, че най-нискодоходната група е с около 10 процентни пункта по-голяма (към 55%) от хората с облагаеми доходи, които са били 3,1 милиона души. Причината е, че много от допълнителните доходи са били в нисък размер - до този на минималната заплата.
Най-четени
-
Доказано: Петък, 13-и фатален от древността
Фаталното календарно съчетание петък, 13-и е ужасявало хората още от древността. За французите петък, 13-и е свързан най-вече с проклятието на рицаря кръстоносец Жак дьо Моле
-
Загадката Сократ
В световната история са много малко личностите, които могат да се сравняват със Сократ (470-399 г. пр.Хр.). Без да напише нито ред през живота си, той е оставил такова забележително духовно
-
Галерия Кеворк Кеворкян сам поиска вот на доверие и го спечели с 488 845 гласа
Паметта, а не суетата е причината големият журналист да съхрани "Всяка неделя" в мрежата. С това убеждение посреща своята 80-годишнина На 17 декември 1989 г
-
Малко съм смутен, че някои приемат, че бих дошъл в България, за да се подигравам на българите
Отказах няколко предложения за сериали заради постановката ми в Народния театър, казва режисьорът Не беше само едно, а отказах няколко предложения след съгласието ми да направя театрална постановка
-
Галерия 9 септември 1944 г.: Терор и пропаганда
Вече изминаха 74 години от 9 септември 1944 г., но споровете по идеологически теми продължават да разбунват духовете у нас. В това отношение съвсем пресен е примерът с публикация в социалните мрежи