Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Военни дълбаят под паметника на Левски РАЗКОПКИ: Българската армия организира царичински разкопки под паметника на Левски в София. СНИМКИ: АНТОАНЕТА ЙОТОВА

Под паметника на Левски в София има царичинска дупка!
Тя също е прокопана от военните в търсене на човешки кости и също е зазидана като знаменития забой в софийското село, водещ към гроба на прародителя Адам. И тази дупка, също като тунела в Царичина, нашата славна армия копае в пълна секретност според смътните видения на някаква жена.
Копаенето под паметника също трае 3 години като царичинското и също се ръководи пряко от Генералния щаб. То започва през 1938 г. и завършва през 1941 г. Резултатът е идентичен с резултата от копаенето в Царичина от 1989 до 1992 г. - тоест
пак никакъв
Това са 9-те главни съвпадения между двете военни операции. Има и други. Например, че техниката е чисто нова, но се чупи мистериозно и къртенето продължава на ръка. А също, че и в двата случая целта е да се стигне до "некакво помещение - гробница или ниша", за които обаче няма нито сведения, нито документи, че съществуват.
Главите в "Отделение за военните музеи, паметници и гробове" към Щаба на войската размътва идеята, че паметникът на Левски има силует на прекъснат обелиск и поради това прилича на надгробен. Отделението иска от софийската община да прерови архива си за писма, протоколи, актове и др., които да хвърлят светлина по въпроса
дали паметникът
не е и костница
В изпълнение на тази заръка на библиотекаря на общината Н. Ганев е наредено да се гмурне в архивите. И той вади следното Окръжно № 170 от 6 август 1878 г. до градските съвети в Софийска губерния за набиране на средства:
"Най-деятелний и самоутвержденний патрiот, неуморим поборник за политическото възрожденiе на Българiя священнодиакон Игнатия Львский Ви е известен, както той сам, така и неговите славни подвизи. Един път за всякога той е вече успял да съгради великолепен памятник в нашите сърдца и души; но, за памят на потомството и слава нему тук у нас ся предприе да ся въздигне памятник на край градът, до Орханийското шосе, тъкмо на това място, гдето он славно биде на въже повесен. Там на това и също място ще ся пренесе от гробищата и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский."
Друго окръжно - № 93 от 15 февруари 1879 г. - е с идентичен текст. Но след думата "повесен" тук следва: "и гдето ще се пренесат от гробищата както костите на Левски, така и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский".
Най-важната находка на Ганев е Постановление № 5 от 28 юли 1885 г. То съдържа предложение от основателя на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, "че е много хубаво и своевременно да се извадят по подобающия начин священните останки на знаменития покойник от гроба и да ся поставят тържествено в основите на строющия ся за него памятник". Ковачев добавя, че "софийските граждане Димитрий Н. Коцов и Георгий Атанасов знаяли мястото, гдето се намира гроба, който съдържа
священния прах
на храбрий наш борец Левский, защото те съ присъствували на погребението му".
"Но тъй като там гдето е тоя гроб, има и други гробища, а пък положително не ся знае кой именно е той, а се знае от споменатите само местността, гдето се намира, то за това ще требва да се откопаят неколко гробове, и за да може да се намерят костите на починалия герой, които се познавали по следующите знакове:
1. костьта на главата на Левский зад десното ухо е разрушена от куршум, който го е пробил в време на нещастното негово хващание от турските власти и
2. на горната челюст отстрана има един преден зъб наполовин счупен."
Предложението е прието единодушно и е решено "да се похарчи нуждната сума по испълнението" му.
Снабдени с тези три документа, военните вече допускат, че "костите на великия апостол Васил Левски се покоят в основите на паметника му". И с писмо до кмета от 12 октомври 1938 г. те искат "да се направят необходимите сондажи с цел да се провери".
Общината опонира че "немаме никакви положителни сведения" за полагане на кости. Сочи разходите за сондажа в размер на 20 000 лв. и съветва търсенето да се "насочи в друга посока". На това военните отговарят: "От повече от половин милиардния Столичен бюджет ще може да се отдели тая скромна сума за подпомагане издирване костите на най-големия българин, що роди Балкана и Българска майка юнашка".
Следва решителната женска намеса, подобна на тази на контактьорката Ели Логинова в
Царичинската епопея
Карловската община праща в Министерството на войната портрет и медал на покойната баба Неда Тачова Черкезова, укривателка на Апостола. Според карловци снаха Анастасия Черкезова била чула от бабата приживе, че е "присъствала при полагане основите на паметника на В. Левски и че е видела, че костите на Левски съ положени в основите на паметника".
Тъкмо от такова свидетелство са чакали военните. Копаенето минава под надзора на подп. Асен Дончев. Основата на паметника е 6,20 на 6,20 м с дълбочина над 3 м. Дончев посочва откъде да се вдигнат две плочи, но под тях няма нищо.
"Основата е зидана от големи 30-40 на 50-60 см каменни блокове на специален, много здрав разтвор, който не се кърти с обикновено длето. Ако приемем, че костите са в средата на паметника (основата), то требва да изкопаем един около 2,0 м дълбок тунел, и то с шила, работящи с пресован въздух, за да не се повредят околните блокове", докладва шефът на копачите.
Изкопът вече е надминал дълбочината от 3 м, но работата поема инж. Квартирников, който получава нови напътствия. Вместо до паметника, където почвата е мека, подп. Дончев нарежда да се копае под вертикалната му ос, и то в двете посоки - нагоре и надолу. "Тогава отместят най-горната плоча (б) до полирания гранитен цокъл (а), под който се открива зид с средна големина камъни (около 30 см дълги и 15 см високи)", гласи докладът и дава препоръки как да се продължи.
"Край тоя зид под цокъла, който е 22 см дебел и само от два къса, като се повдигне плочата (1,60 х 0,60 м) да се изкопа под нея яма (в) с размери около 0,90 х 0,60 м, колкото да може да работи един човек с компресорно длето и с къса кирка, с помощта на които да се направи хоризонтален отвор (0,90 х 0,60 м) (г), чрез който да се проникне до оста на паметника, около която вероятно е нишата-гробница. Тая гробница по протежение на оста ще бъде некъде около 0 на терена и ако се намери този ход (г) - добре, ако не, то ще се изследва паметника нагоре или надолу по около 1 метър (вертикален ход - д), където вероятно ще да е поместена нишата с скъпите останки на Апостола." (Виж схемата.)
Следват протакане заради лошо време, размяна на гневни писма и препирни за пари, тъй като разходите набъбват на 25 000 лв. Нужно е скеле, а и длетата се чупят в гранита на паметника. (Един чисто нов багер се чупи и под Царичина.) Така резултатът още е нулев, когато България влиза във Втората световна война и военните се впускат в други операции. Общината им намира цаката със следното хитро писмо от 1 април 1941 г.:
"Съобщаваме Ви, че засега не могат да се извършат никакви работи по разкопаване основите на паметника "Левски", за да се провери дали там се покоят костите на Апостола, тъй като разполагаемите работници са свикани под знамената."

Монумент на леност и корупция

Паметникът на Левски в София е с непреходна стойност. Той се строи цели 16 г. и струва 70 000 златни лева. Още при откриването му през 1895 г. тази чиновническа леност и разсипия е силно критикувана. Антон Митов пише:
"Като го сравним с обелиска във Флоренция, въздигнат в памят на освобождението им от австрийците, който е много по-висок от Софийския, като при това е съставен от цел монолит из червен полирован гранит и който е струвал само 11 000 лева, то человек неволно дохожда в ужас." Според Митов реалната цена на паметника на Левски е 10 000 лева, а останалите 60 000 лева са отишли за "фокуси".
"Обаче твърде забележително е, че подобни неподражаеми фокуси стават само с държавните и общинските предприятия, с частните подобни грехове не се случват", пише Митов.
Цялата чиновническа одисея около строежа на паметника е представена чрез архивни документи в книгата на изследователя на Левски Александър Стефанов. От нея става ясно колко кандърми за пари с общината са имали строителят на монумента Абрамо Перукети, скулпторът Рудолф Вейр, автор на бюста на Левски, и арх. Адолф Колар, въпреки че последният прави плана на паметника и изпълнява техническата работа безвъзмездно.
Перукети на няколко пъти фалира, тъй като от общината са глухи за прошенията му, мотаят го с парите и той не може да плаща на каменоделците и за доставката на гранит от Бояна.
Стефанов доказва, че релефът е дело на Вейр, а не на чеха Йозеф Страховски, както се е смятало преди това. Вейр е най-яркият представител на необароковата скулптура. Той създава стенните фонтани в двореца Хофбург и прекрасния паметник на Йоханес Брамс във Виена. За релефа на Левски са му платени 2300 лева.
Опасващите паметника на Левски вериги, както и фенерите са изработени за 1775 лв. от виенската фирма "Рудолф Филип Ваагнер". Тя изгражда още Лъвов мост, Орлов мост и желязната конструкция на черквата "Св. Стефан" в Цариград.
Някои елементи на паметника са загадка и до днес. Не е ясно защо 3 от общо 4-те медальона са празни. Халката, която стърчи в камъка откъм южната страна, също е с неясно предназначение. Тя може и да е оставена от търсачите на ниши под гранита.
Фризовете от 8 волски черепа и 16 змии пък се тълкуват като сатанински или масонски символи. Някои автори стигат твърде далече и твърдят, че и Левски е бил масон. Много оригинална е хипотезата за тези символи на писателя Йордан Вълчев, който е автор и на изследване за българския календар. Тъй като волът и змията са животни от календара, чрез тях са зашифровани 12-те години апостолска дейност на Левски след 1861 г. и 16-те години оттогава до самото Освобождение, твърди Йордан Вълчев.

Още материали по темата:

 Научно доказано: Левски е предаден! 

Седем потенциални предатели на Левски

Поп Кръстьо намразва Левски

40 дни на поп Кръстьо

Агонията на поп Кръстьо

Заветът на поп Кръстьо

Палачът на Левски му вдига паметник

Общият предател