Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

ПОДЛЕЦ: Димитър Общи е най-долният предател в българската история.
ПОДЛЕЦ: Димитър Общи е най-долният предател в българската история.

Един скапаняк е натресен на Левски за негов помощник и това се оказва фатално. Той съсиспва организацията му, а него праща на бесилото.
Но Димитър Общи - най-големият и най-долният предател в българската история, не е българин. Той претендира да е общ за българи и сърби, оттук и неговият прякор. Общо е обаче предателството му, даже всеобщо. Той издава наред и повсеместно каквото се сети, като накисва и невинни хора. Издава участниците в разбойническите му акции, издава мрежата от тайни комитети и стотици дейци в нея, издава и самия Левски. Накрая лъже пред съда във вреда на Апостола, гледайки го в очите.
Общи е късогледо, даже престъпно натрапен на Левски от началника му в Букурещ Любен Каравелов и от войводата Панайот Хитов. Левски го знае що за птица е още от времето на легиите в Белград. Той възразява на заповедта им, но й се подчинява. После обаче упорито отказва да приобщи Общи към делото. При обиколката им го държи "у лево" и се оказва прав - Общи не струва като водач, няма акъл не само за бунтовник, но и за прост хаирсъз. Каквото и да направи - все е провал.
Има обаче една добре аргументирана версия, че Димитър Общи всъщност е сръбски провокатор. И тогава предизвиканият от него разгром на тайната организация на българите се оказва бляскав успех. (Виж на 36-а стр.)
Откъде се взема
този никаквец?
Как стига толкова близо до Левски, че опитва да го измести с вътрешен преврат? Защо измежду хилядите дейци за освобождение в България, във Влашко и в Сърбия никой освен Левски не проглежда колко страхлив, глупав и вреден е?
Димитър Николич е родом от Дяково в областта Метохия, част от сегашната държава Косово, която бе откъсната наскоро от Сърбия. Той е сърбин, но чат-пат се е обявявал за македонец и затова освен "Косовеца", му викали и "Македонеца". Явно го е правил, за да наблегне, че е роден в изконна сръбска земя, каквито още тогава са претенциите за Македония. В същия дух са били и оскърбленията към тамошните българи от легията, в която е бил записан.
При раждането му през 1838 г. гр. Дяково е населен предимно с арнаути, а сърбите са били малцинство (17 000 спрямо 3800 при съвсем малко турци, цинцари и цигани). Днес населението там е 95% албанци и 5% цигани. Освен родния си език е говорел добре турски и албански, но с българския се затруднявал. Дава показанията си на турски и това обяснява защо в протоколите от разпитите му няма никакви грешки или неточности, допуснати от писарите.
Димитър Общи
обаче е отчайващо примитивен човек
Неграмотен е, макар че Левски го описва по-меко като "безкнижен" и поради това негоден за комитетската работа. За да се справи, Левски му назначава даскал Васил Бушаранов за личен писар. Колко е бил зле с изразяването на хартия се вижда от "рапорта" на Общи до Ловешкия комитет, с който приканва да му се разреши да убие дякона Паисий, наместника на владиката. Писан е собственоръчно, но си личи, че му е помагано:
"872 на Май 10. В решит Ходжогло ето какво известие от вашия дякон владишки какво е дрънкал Прет Народни Хора дейе, и кадеса намира Димитър Опщи неща да криете от мене виесте Народни и аз сам Народен и сам спомогнал 6000 хиляди гр. и ощ ще спомогна защото мие Приятел защото аз съм ходил с него от едно село до охраннито. не не аз братя несамго видел Това е лъжа гола и и казал Преди 2 неделе уловиха го в София и му уловиха Писмата и му зеле 260-гр. джезъ а това е лъжа гола С очи несамго видел Не това де там казва - 12ий майй 1872 тогива ги е ял."
И по-нататък: "и молави Братя Пратетеми Поскоро на Централния чернали душа или не е явете ми с същата Пощ По скоро додиса мае Тадева даго очиста ако е и за чистене нека са потпишат 24 лица да го очиста и Повнители зимъска когато ми казахте Тас черна душа че казал некаде че в наш Ловеч има добри работници."
Общи разказва на разпита, че напуснал Дяково 12-13 годишен, без занаят и 8 години слугувал в Сръбско "при големи хора" и още 6 г. в гостилници в Букурещ и Гюргево.
Прекъснал слугуването, за да влезе в
"сръбския башибозук",
както той нарича Първата легия на Раковски. После пак е слуга в хан и през 1865 г. отива в Италия и се записва доброволец във войската на Гарибалди.
Според документ от наборната канцелария във Флоренция е постъпил на 24 май и е освободен при "разформиране на частта" на 20 септември 1866 г. Тези 119 дни служба му дават правото да носи Възпоменателен италиански орден от 1866 г.
В действителност обаче Общи е бил наемник в Австро-Пруската война. В нея Италия се намесва, за да завземе областта Венеция. Тя открива втория фронт на 20 юни, но само след 4 дни италианците са разбити. Скоро обаче и австрийците са бити от прусаците при Садово. Тогава Гарибалди нахлува през Венеция в Тирол и Австрия е принудена да подпише примирие на 10 август.
Така излиза, че войната на Общи е траела само 51 дни. Дори по-малко, защото след тежкото раняване на Гарибалди при Монте Суело неговите доброволци се разбягват. Общи е най-пъргав, но бягат и капитан Петко войвода, и другите българи.
След 55 дни цяла група от 82 души отива в Крит, за да воюва с турците.
Общи твърди, че за 3 г. се е бил храбро в 10 сражения
Удостоверението за участието му обаче е с дата 30 октомври 1868 г. и не указва докога е останал в Крит. Според свидетелство на Панайот Хитов "не издържел доде са придадоха критените и от там дошел у атина от атина у влашко из влашку у сарбия у белграт и таи това беши 69 година приз марта".
Общи пък казва на разпита, че се предал на Сава паша в Сфакия и понеже имал гръцки паспорт, бил качен на френски параход за о. Сирос. Дали му 500 драхми плюс пътните и през Цариград се озовал в Браила за 4 месеца. Там според Хитов направил малка гяволия.
Взел с измама от десетина българи 15-20 хиляди гроша, уж да ги снабди с оръжие и да ги поведе в Балкана. Отвел ги обаче в Белград, скрил им се и избягал с парите в Смедерево.
През 1870 г. се върнал в Браила с писмо от Хитов до комитета, което препоръчва: "Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен."
Прехвърлянето на Общи през Дунава трае почти 2 г. - от септември 1869 до юни 1871 г., тъй като Левски не го иска и бави съгласието си. А когато Общи най-после пристига в Ловеч на 16 юни 1871 г., Левски е на обиколка. Той се връща в Турну Мъгуреле и повторно минава Дунава след 2 седмици. Двамата се срещат в Сопот на 1 юли и оттогава Левски е принуден да търпи Общи повече от година.
В началото го държи настрана от работата. Месеци наред, уж за да го подготви, му възлага незначителни задачи и го оставя по хановете да чака.
А на събранията на комитетите Левски
ходи сам,
както и преди. Това поражда недоволство у Общи и у другия помощник - Ангел Кънчев. "Като вървяхме по пътя, раказва Общи на разпита, Ангел се препираше с Дякона: Ти ни водиш като слуги, не ни съобщаваш нищо. Ние с Димитра или ще отидем отсреща (т.е. във Влашко - бел.ред.) или ще обикаляме и тримата поотделно."
Така се стига до знаменателното събрание "в лозето на доносчика" край Ловеч. То решава по вишегласие революционната територия да се подели. Общи поема комитетите от София до Плевен с идеята да се разпростре и в Македония, а Ангел Кънчев се насочва към Северна България. За Левски остават Тракия и върховният надзор.
Общи обаче подхваща интриги и се държи като сепаратист във "владенията" си. Той живее за сметка на комитетите, харчи нашироко и "забравя" да отчита народните пари. Пренебрегва нареждания на Левски и дори следи пощата му. Някои селски комитети писват от своеволията на Общи, но пък комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и др. са на негова страна и се опълчват на Апостола.
Стига се до необузданата агресия на дребния горделивец Анастас Попхинов, порицаван по-рано от Левски, че като куриер е отварял писмата му. Попхинов се сдушва с Общи и се одързостява да хули Левски, че бездейства и яде народни пари. Накрая дори го заплашва: "Недеими туку стапа на краката, че ща са исправа един пат и ще та клацна в челото, и нема да ма забравиш за секоги."
Това вече е бунт!
Левски обаче отговаря със сдържано достойнство, припомня устава на Попхинов и определя думите му като "мърсотии" и "бълвочи". В това писмо на Апостола е и паметната му фраза: "Аз съм посветил себе си на Отечеството."
И той взема мерки да изолира Общи. Прави организационна реформа на района му и създава междинната инстанция "окръжен комитет". За такъв определя предания нему комитет в Горни извор, а не Етрополския, предлаган от Общи. Освен това Левски отказва да издаде на Общи пълномощно за дейност в Македония. Накрая докладва на Каравелов през юли 1872 г.:
"Д. Общий ще го извадя от службата му, поради неспособностите му... Хвалби по-много, с лъжи пред съучастниците вече, но и по кръчмите на хората говорил: ей Братя: Купувайте си оръжие, че знайте ли, лятоска има нещо! Тук таме и лъгал; че бил принесал хиляди иглинячки."
В друго писмо в отговор на укорите, че не се доверява на Общи, Левски пише: "Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа)... Как ще му дам пълномощно като кого где срещне от работниците, казва им: Като не ми праща пълномощно
и аз вече няма да внасям нему пари
Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари."
Общи нарушава устава и усеща, че вече си е заслужил смъртната присъда, предвидена в него. Левски обаче така и не му я издава навреме. Общи обира хазната при Арабаконак въпреки изричната забрана на Левски. След месец бандата му е разкрита, Общи е заловен и веднага започва да пее.

Сръбски провокатор?

Последните думи на Димитър Общи, като вижда, че го водят на бесило, са едно горко провикване: "Ах, те ме излъгаха!"
Кои са тези те? От кого Общи е очаквал да спази обещание да го свали от въжето?
Възможно е това да са разследващият Мазхар паша и турският съд. Подлъгали са го да издава с уверение, че за награда ще получи по-мека присъда и ще отърве въжето. Напълно възможно и все пак по-малко вероятно.
Още при ареста му Общи малодушно моли да не го мъчат и обявява, че ще изкаже всичко. Цялото му поведение след това - бодрият дух по време на разпитите, усърдието и изчерпателните отговори - показва, че не е изтезаван. Получаващи наготово и без натиск онова, което искат, турците нямат причина, нито нужда да му обещават сделка.
Според покойния писател Йордан Вълчев Общи се смята за излъган не от турците, а от сърбите. Той старателно изгражда хипотезата, че Общи е бил подготвен и направляван като провокатор с цел да овладее Вътрешната организация и да я постави в услуга на Сърбия. А в случай че бъде заловен - да разгроми организацията, издавайки структурата и главните действащи лица.
За този втори случай - ако бъде заловен, Общи е получил уверения, че ще бъде спасен, пише Вълчев. Обяснено му е, че турците са благосклонни към предателите, тъй като те според турския закон сътрудничат на властта и могат да разчитат на снизхождение и на награда. (Тъкмо на такива "права" се позовават двама издайници от съдените заедно с Общи и Левски - Стоян Пандура и даскал Иван Фурнаджиев.)
Освен това, допуска Вълчев, Общи е очаквал по-мек или по-твърд дипломатически ход, с който сръбската държава да отърве поданика си и дори да му върне свободата. "Така е спасен Раковски от смъртна присъда в Румъния, тъй като се е оказал гръцки поданик, така също е спасен и вуйчо му капитан Георги Мамарчев от турски арест, понеже е бил руски поданик", пише Вълчев. Веднъж вече поданството е спасявало и Общи. Той се предава на турците по време на Критското въстание, но те го пускат и дори му се дават пари за път.
Според Вълчев Общи не случайно е като залепен за българите и в легиите на Раковски, и в Италия, и в Крит, и във Влашко. Не е случайно също, че той редовно ходи в Белград, сякаш за да получава инструкции.
Аргументи в полза на сръбската връзка добавя и историкът Димитър Панчовски. Той доказва, че Общи е натрапен на Левски от Каравелов и Хитов - и двамата свързани със Сърбия. Каравелов е женен за сръбкиня, сръбският консул в Букурещ Васа Живанович му е "душеприказчик", печатницата му е подарък от сръбското външно министерство.
Хитов пък живее от сръбската си пенсия. През май 1876 г., вместо да поведе чета през Дунава, той взема 20 лири, събрани от Стамболов, купува си лозови пръчки и отива в Белград, пак за да воюва с Турция, но под сръбския флаг.
Каравелов не само налага Общи на Левски, но и до последно го защитава. А когато става ясно, че Общи е предател, Каравелов безразсъдно зове Левски да "подига революцията".
"Тряба да вървиш на бой без да губиш ни минута. На сичките тадевашни юнаци се писа да заминат на среща. Надеими се на помощ и от С. и Ч.", пише му той през ноември 1782 г.
Тук "С. и Ч." са Сърбия и Черна гора. Защо обаче Каравелов заблуждава Левски, че от тях ще дойде помощ? И двамата са били наясно, че за момента това са илюзорни надежди. И второ, защо Каравелов заблуждава Левски, че е писал писма до "юнаците" във Влашко и че те начаса ще преминат Дунава. Според Панчовски така Каравелов е искал непременно, дори с цената на нереални обещания да вдигне ненавременно въстание. От това въстание полза би имала Сърбия.
Тя все пак постига целта си. С помощ от Русия Сърбия успява да задейства организацията на Левски в свой интерес, смята Йордан Вълчев. На 1 януари 1876 г. княз Милан Обренович се обявява за крал и отхвърля васалността от Турция. Но докато още Турция мобилизира войски, Русия по молба на Сърбия инспирира създаването на Гюргевския комитет, които набързо подготвя въстание.
"И тъкмо когато турските войски се насочват към Сърбия, в най-неудобен за въстание момент, то избухва. Турците отклоняват 2 дивизии, вдигат и башибозука и го потушават жестоко и лесно. Така Сърбия отлага военните действия и привързва здраво Русия към себе си. Това привързване ще даде Нишкия санджак през 1877-1878 г., а ние ще останем разкъсани, та съдрани", пише Вълчев.

Още материали по темата:

 Научно доказано: Левски е предаден! 

Седем потенциални предатели на Левски

Поп Кръстьо намразва Левски

40 дни на поп Кръстьо

Агонията на поп Кръстьо

Заветът на поп Кръстьо

Палачът на Левски му вдига паметник

ДАЛНОВИДЕН: Левски е бил наясно какво бедствие е Димитър Общи.
ДАЛНОВИДЕН: Левски е бил наясно какво бедствие е Димитър Общи.
В АМОК: Анастас Попхинов бълва злобни закани към Левски
В АМОК: Анастас Попхинов бълва злобни закани към Левски
ЗАБЛУДЕН: Любен Каравелов се оставя да бъде воден за носа от сърбите.
ЗАБЛУДЕН: Любен Каравелов се оставя да бъде воден за носа от сърбите.
ИЗБОР: Панайот Хитов отива да се бие за Сърбия, а не за България.
ИЗБОР: Панайот Хитов отива да се бие за Сърбия, а не за България.