Подвизи и трагедии до 41 419 метра височина бележат пътя към границата с Космоса

Всички знаем вероятно десетки истории за покоряването на Космоса - първите изстреляни ракети, първото животно в орбита, първите космонавти, завладяването на Луната, най-продължителните мисии, работата извън станцията и какво ли още не.

На този фон много странно е, че човечеството почти напълно е изтрило от съзнанието си първите опити да се овладее най-близкият до повърхността на планетата ни Космос, които се случват само преди 80 - 90 години. Наистина като техническо постижение те са били доста по-скромни, но в никакъв случай подвигът на първопроходците в стратосферата не отстъпва на този на съвременните астронавти. Напротив, от гледна точка на показания героизъм, а и на дадените жертви, тази борба е много по-интересна и драматична.

И в известен смисъл продължава и днес.

Преди по-тежките от въздуха самолети да надделеят в овладяването на въздушното пространство, повечето пионери предпочитат аеронавтиката. Първо балони, които се носят по вятъра, а след това и управляеми аеростати. А и тогава мечтите и ентусиазмът не са били по-малки от днес. Съвсем логично, когато за първи път човек достига Северния полюс едва през 1926 г., това е направено не на самолет, а на дирижабъл. Нещо повече - тези полети, както и скоковете с парашут от рекордна височина са неотменима част и от съвременните космически изследвания. Стратосферният балон, тоест устройство, предназначено да издигне екипаж в стратосферата, е изобретен от Огюст Пикар. Този швейцарски физик изследва ефектите на слънчевите лъчи върху планетата. И тъй като значителна част от тях се филтрират от плътната земна атмосфера, той искал да погледне отвъд нейните граници.

Но ако човек трудно може да изкачи Еверест без специално кислородно оборудване, то на тази още по-голяма височина той задължително се нуждае от специална защита. Точно такова оборудване е предложено от Пикар, който заедно с колегата си Пол Кипфер изпробвал апарата си. На 27 май 1931 г. двамата извършват първия полет със стратосферния балон FNRS-1, достигайки цели 15 785 м, или почти два пъти повече от най-високия връх в Хималаите. С подобрения в топлоизолацията по време на втория си полет през 1932 г. Огюст Пикар вече покорява височина от 16 км.

Постепенно изобретателите обръщат специално внимание на материалите, от които е направен стратосферният балон, и сигурността на кислородните апарати. Но тези познания са скъпо платени преди това с цената на човешки животи. Така например през 1927 г. капитанът от американската армия Хоторн Грей поставя рекорд за надморска височина от 12 километра с балон с горещ въздух, но умира по време на спускането обратно, защото кислородът в резервоара свършва.

През 30-те години на ХХ век големи успехи в битката за стратосферата отбелязва Съветският съюз. Тогава младата държава опитва да докаже превъзходството си във всички области на живота. Самият термин "стратонавти", както и задълбоченият научен подход се прилагат за първи път там. И наистина - на 30 септември 1933 г. първият съветски стратосферен балон „СССР-1", оборудван с херметична кабина, успешно покорява 19-километрова височина, подобрявайки световния рекорд. Благодарение на Жан Пикар, брат близнак на швейцарския учен, взел американско гражданство, САЩ също активно се включват в съревнованието. Два месеца по-късно техният проектиран от Пикар Century of Progress достига 18 километра, а съпругата му Джанет, която участва във втория полет от проекта, става първата жена "стратонавт".

Как продължава надпреварата за най-висок полет с балон - четете в новия брой на списание "Космос"