Бате Емо, както го знаят всички в залата, тренира и вдъхва надежда на момичета и момчета, които са лишени от нормално ежедневие

"Заглеждах се в тавана, за да открия дупчица, пукнатина и въобще някаква неравност. Говорех си с тях. Те бяха единствените ми приятели и само те ме спасяваха от скуката и от отчаянието. Благодарение на тях държах далеч от мен мисълта: "Защо точно на мен?". Загубен си, ако я допуснеш в главата си" - така започва разказът на Емил Нешев, когото всички в залата по самбо и джудо знаят просто като бате Емо.

Преди вече много години бате Емо получава тежка контузия и се оказва прикован на легло. И точно когато надеждата е на път да затръшне вратата зад себе си, младият спортист по чудо успява да се вдигне на крака и тотално да преосмисли живота си. Десетилетия по-късно той е един от малкото хора в България, които са се заели с нелеката задача да тренират деца с аутизъм и други специални потребности.

"Бях на 17 или на 18, в най-хубавите си години, когато ме застигна нещастието. Сложиха ме на леглото в детската стая и никой не се наемаше да ме успокои, че някога ще успея да я напусна на собствен ход. Ако исках да пийна вода, трябваше да изчакам някой да дойде от кухнята и да ми донесе. Разчитах за всичко на майка и брат ми. Това продължи почти година и половина, което е достатъчно време, за да опознаеш ада", спомня си днес известният самбист и джудист.

Преди да дойде нещастието, той най-напред тренира водна топка, но случайна разходка до залата за борба го кара да преподреди приоритетите си. След борбата отива да се пробва и в джудото и още от първия опит става трети на републиканско първенство. В този момент сякаш целият свят е в краката му, но злините имат лошия навик да издебват точно такива моменти, за да връхлетят върху жертвите си. В напечена битка младият юначага пада лошо и не успява да се изправи отново на крака. И се започва истинско ходене по мъките.

"През всичките тези месеци, докато опознавах тишината на моята детска стая, мама не спираше да търси чудото, което да ме спаси. И го намери!

Беше се запознала с някаква попадийка от Берковица. Сгънаха ме като дърводелски метър в багажника на една лада-комби и потеглихме. Само аз си знам как стигнахме и как успяха да ме опънат на една маса в дома на въпросната жена. Тя започна нещо да ме масажира, да натиска, да удря и в един момент плахо започнах да се изправям и да пробвам да направя първата си крачка след повече от 12 месеца на легло.

Главата ми се завъртя, защото тялото беше отвикнало да стои изправено, а около мен мама и брат ми ревяха от щастие. Онзи миг преобърна целия ми свят наопаки. Тогава осъзнах, че ежедневните проблеми повече никога няма да успеят да ме разгневят и повече никога няма да мисля за трупане на зимнина, на буркани, на пари и на фалшиви емоции", разказва пред "24 часа - 168 истории" бате Емо.

След чудодейното оздравяване той е натрупал твърде много килограми, за да се върне в професионалния спорт, и започва да се учи за треньор по самбо и джудо. В главата му обаче се е загнездила мисълта, че изцелението му трябва да бъде платено по някакъв начин и тогава вижда своя шанс да се отблагодари.

"Записах се да уча треньорския занаят в НСА и там се срещнах със специалността "Адаптирана физически активност и спорт". Това е всъщност специалността, която ме научи как да помагам на дечицата със специални потребности. Отидох един ден при Емил Дамянов, който е наша легенда в джудото, и го помолих да ми подаде ръка. Той веднага се съгласи да ползвам от време на време залата по джудо на "Герена". Там започнах с едно дете, после станаха две, а сега са над 30", споделя още Емил Нешев, който все пак успява да се върне отново на татамито и между 2014 и 2019 г. печели 6 медала на световни и европейски първенства за ветерани. Но главната му цел е да помага на деца, които както той някога са приковани в капана на собственото си съзнание.

"Най-новата ми идея е да организирам нещо като училище за родители. Защото в дългогодишната ми практика осъзнах, че децата не са научени, но и техните родители също често не са подготвени да се изправят срещу заобикалящите ги предизвикателства. Много често майките и татковците водят своето чедо в някакъв кабинет, но остават отвън, в коридора и не получават обратна връзка. Аз искам родителите да влязат в залата, да видят как стават нещата и след това да продължат тренировките у дома", категоричен е треньорът. По време на първите "часове" в залата той кани различни видове специалисти, които също да помогнат с опита си.

"Поканих и учители, но от Министерството на образованието ме попитаха дали ще им искам такса за участие. Така и не повярваха, че не събирам пари. Решиха, че има нещо скрито, щом всичко е безплатно. За съжаление, до този момент учител не е пристъпил прага на нашата зала", казва бате Емо. И до днес продължават да го питат как така не е обвързал каузата с финансовите си нужди.

"Вкарам ли счетоводство в цялата работа, всичко ще отиде по дяволите. И тогава кой ще ги посреща дечицата в залата? Кой ще ги кара да правят упражненията и да се развиват?

Не, благодаря, пари не искам. Веднъж бяхме събрали средства за екипировка и взех левче или два за една вафла, защото нещо ми прималя от глад. Е, приседна ми и вафлата, не успях да я изям", заявява Емил Нешев. Голямата му гордост е, че майка на дете с аутизъм решава да го последва в начинанието и се записва да учи в НСА.

"Тя ще е първият треньор, който сме си обучили сами. Ще дойде да ми помага в залата, защото няма как вечно да съм тук, а тези деца ще продължат да разчитат на нашата помощ. Няма да ги предадем", обещава бате Емо.