Почетният председател обясни геополитически защо българин от ново поколение ще оглави ДПС – така заради етнически конфликти по света България няма как да бъде въвлечена в такъв, ако етническата партия тук промени своето лице, преди да влезе в управлението на страната

Феномен ли е Делян Пеевски в българската политика?

Очевидно да. Не само защото го казва Ахмед Доган, който - както сам ни припомни - е бил свидетел на много свръхочаквания, породени от различни по генезиса си кризи, които обаче са круширали безславно. Този път финалът ще е предизвестен - Пеевски ще стане председател на ДПС след 3 месеца.

И ще е феномен най-малкото защото ще е първият българин начело на партията, зачената като етническа и бетонирана с дисциплинирания вот на българските турци вече над 30 години в парламента, а и не само.

Феноменален е и

пълният обрат, който получи публичният му образ

за толкова кратко политическо време.

От ДАНС with me изминаха 11 г. и хората, които тогава бяха по площадите, още са активни и като политици, и като гласоподаватели. От санкционирането му по “Магнитски” изтекоха само 2 години.

Пак толкова, откакто лидерът на ДБ Христо Иванов поведе лично депутатската листа на формацията си във Велико Търново, за да се изправи срещу Пеевски. И да изгуби безславно този двубой.

Днес клетвите на “Промяната” и ДБ срещу тази най-вредна според доскорошния им патос фигура в българската политика (и бизнес) се преобърнаха в признания, че без него няма конституционна реформа.

Няма и да има правителство, както стана ясно през последните седмици. Игрите на кворум и вот на недоверие на ДПС заедно с ГЕРБ около “Денков” и мандатоносителите му са повече от показно с кого трябва да се съобразяват “Продължаваме промяната” и ДБ. Въпреки че е ясно как нито една парламентарна сила не иска избори.

Самият Доган в дългоочакваната си реч, която, както се предполагаше, даде отговора на въпроса за новото лидерство в ДПС, посочи основанията си да го нарече феномен в българската политика през последните 5-6 месеца така: “С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи”.

И наистина, ако оставим настрани всички явни и недоизречени резерви към личността на Пеевски през последната политическа декада, той стана изразител на процес, който има огромно значение за това как ще се случват нещата в близкото бъдеще.

Години наред традицията повеляваше, че има един силен човек в държавата, един безспорен център на властта. С други думи, един, от когото останалите се боят и приемат, той да командва парада. Или президентът, или премиерът. Или “Дондуков” 2, или “Дондуков ” 1.

Днес обаче никой не може да спечели цялата власт

и да диктува на останалите (видя се на пет поредни избори).

Президентът Румен Радев остава силен властови център, но вече доста изолиран в своята “командна кула”.

Да, там е събрал да тренира нещо като кабинет в резерва - бившите му служебни министри се съвещават за “Лукойл” и инфлацията, а президентският пресцентър, който обичайно нито е бърз, нито словоохотлив, този път обявява за това.

Да, Румен Радев продължава да има отношение към процесите вляво и е въпрос на време под неговата опека да се роди нов политически проект. Или поне с неговата благословия. Едни хора от комитет “Трети март” са готови да развеят знамената, ако новата звезда Ваня Григорова не излезе на сцената в подходящата роля.

Но въпреки всичко вече е очевидно невъзможно нещата да се решават по стария начин. И това, което се случи покрай излизането на Пеевски под прожекторите, е връщането на властта в парламента. Правенето на политика в парламентарната ни република все по-често наистина става в Народното събрание, макар и с всички останали пазарлъци и крехки баланси на заден план. Там се задават темите, а Министерският съвет някак ги отиграва. Пеевски и Бойко Борисов размахват пръст от депутатските си банки и в повечето случаи изпълнителната власт бързо се коригира. Ако някой не е разбрал новия модел, пак Пеевски го обяви директно по адрес на Денков - ако обича, да се обяснява на парламента и да го слуша.

А че слушат Пеевски, признават ежеседмично и хора като ген. Атанас Атанасов, и дебаркиралият онова протестно лято в Росенец Христо Иванов, и самият акад. Денков. С аргумента, че бъдещият лидер на ДПС е необходим за прословутата конституционна реформа, а и не само.

Всичко това нямаше

да се случи, ако Пеевски не бе започнал да говори

Като човек, чиято дума тежи. И да се преобразява пред очите на всички като оратор. Понякога още с изблици на градски сленг и нелюбезен тон, но все по-ясно назоваващ нещата в прав текст. Колко политици днес говорят директно и разбираемо за чичо от село? Дори Борисов позагуби тази си форма от славните времена на джипката му.

“Или има държава, или няма”, каза например Пеевски след футболния погром в столицата. А народът по нашите земи обикновено иска да има държава, неслучайно всеки изборен сезон патриотичен порив праща в парламента поредните, обещали да отстояват “държавността и изконните ценности”. Пеевски в този смисъл дори е на път да изземе територия от антагонистите на ДПС - “Възраждане”, което е още една голяма политическа ирония след тази, че ПП-ДБ сега не могат без него.

Доган беше изключително точен с определението си “хиперактивен” - това е усещането за мощното нахлуване на Пеевски в медийното пространство като парламентарен оратор. От ден първи на 49-ото НС, когато репортерите видяха, че този мандат банката му явно няма да остане празна, изявленията му започнаха да зачестяват в геометрична прогресия, докато се превърна в най-коментиращият и най-цитираният депутат. Той казваше какво ще се случи и… се случваше.

Но има и нещо от перфидното чувство за хумор на Доган в тази презентация на Пеевски от речта му пред Централния съвет на ДПС миналия петък - докторът по философия не може да не осъзнава, че “хиперактивен”, както той описа “феномена Пеевски”, всъщност е термин, с който се поставя диагноза.

Хиперактивните деца в училище

са трудни. Донякъде тонът на новия лидер на ПГ на ДПС и бъдещ на партията кореспондира с това - често показва гняв, подкастря репортерите, но най-вече управляващите и опозицията. И като хиперактивните хора не търпи много възражения или нещата да не се случват веднага.

Знае ли човек дали няма и поредното намигане откъм Сарая с тази терминология от областта на психологията? Защото психолозите трябва да кажат как така демоничният образ, изграден на Пеевски през годините, вече не е проблем нито за обществото, нито за политическата класа. А май и за родината на Магнитски, след като на практика той се оказа най-последователният анти - Путин политик у нас.

Как обаче момчето, което влезе в политиката и бизнеса толкова младо и определени медии му дадоха ролята на антигерой, вече е сериозен политически фактор, който се издигна на друго ниво на политическото говорене?

Видимо е, че Доган е неговият личен ментор и учител - така, както беше за плеяда политици от прехода, че и до днес. Само че Пеевски седи срещу него, а те гледаха и слушаха от задните чинове.

Личните уроци на Доган, колкото и сам да твърди, че неговата роля се надценява и не е супергероят, май продължават да са най-важните в българската политика. А на отличниците дава главните роли.

Смяна на поколенията - така почетният председател назова случващото се в ДПС. И в типичния си стил успя да го обвърже геополитически, изтъквайки, че войните по света в момента имат характера на етнически конфликти. България няма как да бъде въвлечена в такъв, ако етническата партия промени своето лице, преди да влезе в управлението на страната. Това е много възможният прочит на новия тип лидерство, за който се говори в ДПС след оставката на Карадайъ.

Влиянието на Пеевски през годините в ключови местни структури на партията го направи подходящият. И други българи са на върха в ДПС от години, като Йордан Цонев например, но той винаги е бил човекът с безукорния костюм от парламентарната трибуна. Делян умее да говори и на електората извън жълтите павета. И възрастово отговаря на идеята за ново поколение.

Вероятно отношенията им с Доган са минали през много невидими за външния свят премеждия и нюанси, но устояха във времето и укрепнаха. Защото за първи път в историята на тази толкова особена партия създателят дава цялата политическа власт в ръцете на един човек, за чиито икономически умения и възможности се носеха легенди. Някои силно надценени. Но и да не бяха легендите, декларираното от Пеевски пред КПКОНПИ и Сметната палата имотно състояние е достатъчно впечатляващо. Единствено самият Доган досега бе едновременно господар и на двете територии на влияние.