Неудобни думи: миналото говори
През септември 2020 г. група метежници, които по-късно народът ни нарече жълтопаветници, вдигнаха „народно въстание”. Дори го нарекоха "Велико народно въстание". Така съзнателно търсеха асоциация с други две комунистически безумия - тези от септември 1923 г. и септември 1944 г. Добре помня, че тогава, през септември 2020 г., въстаниците точеха лиги за власт и е факт, че макар и с леко закъснение парашутът им се отвори. Някои от тях станаха депутати и министри. Но истината е, че септемврийското въстание от 2020 г. бе неуспешно. То не свали правителството. А любопитното е, че вече в наши дни някои от неговите кокорбашии управляват заедно в братска сглобка с тези, които тогава искаха да свалят от власт. И естествено вече не са въстаници. Не са и „активни борци”. Кротнаха се. Мина им въстаническия синдром. В този смисъл те постъпиха по-умно от въстаниците от 1923 година. Ония вдигат бунт по нареждане на Москва, подлъгват селяците и след това се изсулват от България. Бягат като овци, ако ми е позволено да цитирам народния ни поет.
Има ли разлика между метежите от 1923 и 2020 година? Естествено, че има. През 1923 г. правителството не си поплюва. То защитава народа и държавата като изпраща срещу „въстаниците” храбрата българска войска, жандармерия и полиция. И те за нула време им свиват сърмите. През 2020 г. правителството остави въстаниците свободно да си изпълнят въстаническия пърформанс. Но път вероятно точно затова днес те така дружелюбно се умилкват около тези, които тогава искаха да свалят от власт. Гледат ги в очите и поглъщат с благодарност всяка тяхна дума. Управляват заедно. И ще се ротират като стой та гледай. Но и друг път съм обръщал внимание, че от въстание до въстание има разлика.
През септември 1923 година проличава много ясно колко некадърни са българските комунисти. Те искат да направят „революция” по образ и подобие на болшевишката Октомврийска революция в Русия. Но не им се получава. И отнасят голям пердах. Бягат посрани в Сърбия, а сетне мнозина от тях се прехвърлят в любимия им Съветски съюз. И оттам продължават да храчат срещу България. Така я карат до септември 1944 г., когато, поучени от септември 1923 г., изчакват съветската армия да окупира отечеството ни и да им подари властта. Сграбчват я тази пуста опустяла власт и започват да безчинстват. За нула време изтрепват десетки хиляди българи, ограбват имотите им, охулват ги, репресират дори децата им. И пренасят в отечеството ни просташкия социалистически съветски модел. Превръщат България в съветска колония. Но всичко това е вече история, минало. Днес само опитът на "Продължаваме промяната" и "Демократична Българрия" да монтират за кмет на София наследник на яка комунистическа и ДС фамилия, ни припомня за това минало. За миналото от септември 1923, 1944 и 2020 година.
От Фейсбук.
Най-четени
-
Галерия Удавят в кръв тютюневата стачка в Пловдив през 1953 г. Нещо, немислимо за комунистическа страна - работници на протест
Преди 60 години тютюноработниците в Пловдив се вдигат на стачка - нещо немислимо за комунистическа страна Неспособни да овладеят работническото недоволство
-
Галерия Как Живков излъга емигрантите, че ще им простят, ако се върнат
Строителни войски 1977 г.: Амнистията на Петре Американеца Службата в която и да е армия по света започва и се развива на голо... Като самия живот... Още в гимназиална възраст всеки донаборник в
-
Галерия В казармата Стефан Данаилов кара новобранците да се строят до кокошка
От майка си наследил чувството си за хумор, но загубата ѝ го съсипала Легендарният актьор Стефан Данаилов е имал не малко забавни истории в казармата
-
Галерия Вакарелско овчарче написало химн на Харвард
В края на ХIХ век бедното българско овчарче Стоян от Вакарел успява да надвие в анонимен конкурс цвета на американската образована младеж в Харвард, при това на родния им английски език
-
Отвориха студеното досие и на Мирела, изчезнала преди Емануела Орланди
Разследват мистериозно телефонно обаждане от момче на име "Алесандро", което я потърсило на 7 май 1983 г. След 40-годишно затишие италианските власти отварят студеното досие на Мирела Грегори