Моят Кръст е моят кръст. Величието му се измерва с тежестта на болката причинена от изправения стоеж, с който всички като човеци сме наказани или възнаградени.

Ние не пълзим на четири крака, можем да гледаме напред и нагоре. В хода на годините кръстът става все по тежък, а гравитацията се стреми да ни превие все по-ниско към земята.

Няма как, ще трябва да носим своя Кръст, който ни е завещан по Рождение, колкото и да тежи. А болката ни подсеща, че сме живи.

*От фейсбук