Повечето от тях се установяват на остров Сардиния, където изграждат точни копия на нашето култово съоръжение

Древните мигранти напуснали Двуречието в търсене на ценни метали

"Това е бунар, ма другарке". С тази фраза селянин, който копаел сепнал археоложката

Звучи невероятно, но в България има шумерски храм-кладенец, изграден преди цели 3400 години. Самата постройка е изумителна с невижданото си майсторство за нашите земи от онази епоха.

Със сигурност е бил дело на жреци, които, освен за култови цели, са го използвали и като древен календар, разказаха наши учени пред сп. „Космос”. На градежа посветените са оставили своите послания на клинопис, някои от които са се запазили по камъните до днес.

Открит е през 1971 г. от археоложката Димитрина Митова-Джонова край брезнишкото село Гърло и самата тя определя, че безценната находка е от периода XIV-XII век преди Христа.

„Подземният кладенец е най-древният култов каменен зидан градеж, оцелял у нас”, обясни пред сп. „Космос” Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло при БАН, който вече над 20 години изследва мегалитите у нас и е създател на най-подробния сайт за тях. Заедно с колегите си Пенчо Маркишки от Института по астрономия при БАН и оптика и програмист Иван Кръстев те правят най-подробното съвременно изследване на култовия кладенец в планината над село Гърло.

Археоложката и учените са категорични, че става дума за шумерски храм-кладенец. Първо, защото той е почти същият като техните от района на Двуречието. Второ, траките нямат нито една подобна впечатляваща и своеобразна постройка, а и не фигурира в регистъра с тяхното наследство. Трето, уникалната находка е копие на над 60-те други в Сардиния, за които вече е установено, че са дело на шумери, мигрирали от Месопотамия към Европа.

„Нямаме колебания, че е шумерски, това е констатацията и на откривателката му”, допълва Цонев.

Тъй като учените са убедени, че е строен от жреци, то със сигурност някъде в долината, където има изобилие от водоизточници, трябва да е имало и шумерско селище. За съжаление, то все още не е открито, вероятно защото никой за тези 52 години не го е търсил.

Любомир Цонев се запознава с Джонова в периода 2003-2004 г. Успява да спечели доверието й и тя му показва безценните си артефакти, които е открила в храм-кладенеца, с надписи на клинопис. За съжаление те са фрагменти и само сериозно изследване на целия обект може да установи контекста и съдържанието им.

Докато си припомняла интересни факти от разкопките, Джонова споделила и една весела случка. При първоначалния оглед на находката тя започнала да обмисля хипотезата дали пък това не е някоя шахтова гробница с погребални урни в стените.

„Казваше, че много е внимавала нещо да не бъде откраднато от местните, които са й помагали – спомня си Цонев. - Мислела си, че там може да има и злато.”

Залисана в теорията си, тя изведнъж била сепната от един селянин, който, докато копаел, й подвикнал: „Това е бунар, ма другарке!”. „Едва тогава тя разбрала, че това е кладенец и че няма никаква шахта и никакви погребения”, усмихва се физикът. 

Каква е била целта на култовото съоръжение и защо е на върха на планината, четете в брой 7 на сп. "Космос".