През 490 година преди Христа, когато гърците опердашват яко персите при първия им от общо три големи сблъсъка на бойното поле, се ражда един от най-красивите и разпространени по света исторически митове.

Век по-рано от множество разнородни племена, обитаващи Иранското плато, Кир Велики създава мощна империя, която много бързо се превръща в средиземноморска сила, превземайки Лидийското и Фригийското царство.

Апетитът на персите нараства решително по времето на Дарий Велики, който убива сина на Кир, за да седне на трона. Дарий праща срещу Атина огромен флот и 15 000 мъже, водени от племенника му Датис. Срещу тях гръцкият военачалник Милтиад успява набързо да събере 11 000 бойци.

Както вече се досещате, двете войски се сблъскват в Маратонската равнина - онази славна история в прохода Термопили от филма „300“ с Джерард Бътлър е част от втората голяма битка между двата народа и се случва почти век по-късно още по-победоносно за атиняните и спартанците.

През 490 година пр.н.е. обаче Атина няма време да чака помощ от Спарта. В полето около гр. Маратон гърците бързо огъват фланговете на противника и започват да го обграждат. Персийците им обръщат гръб и хукват към морето, като дават 6400 жертви срещу едва 192 на атиняните. И ето тук, в славния миг на победата, се ражда красивият мит. Гръцкият воин Фидипид е избран за пратеник, който да съобщи в Атина добрата вест за разгрома на врага. Той пробягва разстоянието от 42 километра и 195 метра. Смъртно уморен, съобщава: „Радвайте се. Победихме!“ Рухва на земята и умира. Така се ражда съвременното маратонско бягане, което практикуват стотици хиляди хора по света, а десетки милиони други следят на живо или от телевизора в хола.

Наистина, страхотна история, но за съжаление не отговаря на истината. Тя достига до нас благодарение на историка Лукиан, който е роден почти три столетия по-късно в гр. Самосата на р. Ефрат. В същото време гръцкият историк Херодот, който е все пак 4-годишен по време на битката край Маратон и е един от най-достоверните ни източници от онези времена, разказва съвсем различна версия. Всъщност Фидипид не е пробягал 42 км от Маратон до Атина, а 225 км от Атина до Спарта, за да търси помощ срещу персите преди, а не след битката. Да не говорим, че от мястото на сражението до Атина не са 42, а 35 км. Но да оставим този мит да живее, защото както обичат да съветват сценаристите: „Не позволявай на истината да развали добрата история!“

В този „Космос“ обаче ще раздрусаме митовете за великия Александър Македонски - от сексуалната му ориентация до завоевателската му стратегия. За да видите какъв щаб от велики умове го съветва и какви мъдри решения в икономиката и културата на превзетите територии предриема младият завоевател, за да постигне успехите си. Духа и цветовете на онези далечни времена ще усетите благодарение на нашият фоторедактор Васил Петков. Той създаде портрети на Александър Велики и илюстрации на античните градове с помощта на изкуствения интелект. В нашето пътуване във времето ще посетим и Древен Рим, за да видим как всъщност е създадена там шпионската мрежа на фрументариите. Ще Ви разкажем трагичната история на Ричард II и ще търсим следите на авиаторката Амелия Еърхарт, която разбива самолета си в Тихия океан през 1940 г. Ще Ви направим свидетели как възкръсват забравени открития и какви новаторски технологии са вложили учените в съвършения кораб „Орион“, с който ще летим до Луната и до Марс.

Приятно пътешествие!