Софиянци са се крили в планината от чумата и от набези

Когато кръстоносците завладяват града, го заварват пуст и без запаси

Легенда разказва за голямо златно съкровище, заровено на поляна

Фердинанд достига Черни връх на кон и при него изсичат дъб на 890 г., засаден по цар-Самуилово врем

Първият документиран масов поход с пикник на Витоша се случва през далечната 1652 г. Описан е от османския пътешественик Евлия Челеби.

“Един ден около 70 души приятели и връстници тръгнахме от София и се изкачихме на Витоша, гдето се установихме под палатки на гуляй. На високия ѝ връх лятно време около 7 месеца пасат стотици хиляди овце от Солун, Сяр, Кавала - с една дума, от всички румелийски градове. От тези стада нам донесоха повече от 100 агнета, които опекохме и ядохме.”

Според изследователите

няма по-ранни данни

за подобен многолюден и многодневен излет. Това са около 250 години преди известното покоряване на планинския първенец от организирани от Алеко Константинов туристи. “Невероятно, но факт - триста души на Черни връх”, възкликва авторът на “Бай Ганьо”. Събират се пред Народния театър на 27 август 1895 г., кой хванал гега, кой - въже, нахлупили

тиролски шапки, стари

обувки, цървули, вехти

градски дрехи, куфарчета,

мрежи и пакети, опаковани с вестници.

Покоряването е описано във в. “Знаме” същата година.

Всъщност Витоша е привличала и царските особи. Княз Александър Батенберг е бил страстен ловец и често отскачал до подножието на планината с дружинката си. Цар Фердинанд пък пръв достигнал Черни връх на кон, което е описано в излизащия на френски вестник Bulgarie.

От древни времена се разказва легенда, че на Витоша е заровено златно съкровище. Според преданието то се намира на “три боя под земята” в поляна в по-ниското. Точно на средата на тревния парцел е било самодивско сборище. Там имало плоча, под която е скрито много злато.

На съседно място - под камък със стъпала, също са заровени монети от ценния метал, но по-малко. Знаците, по които може да се разпознае поляната, са конско копито и мечи стъпки. “Когато напролет закукат кукувици,

над мястото ще

блесне огън, там е

заровено златото”,

гласи поверието. Всичко сочи, че става дума за място около Копитото.