Само Берлин, Виена и Букурещ не премахват монументите. Немците от чувство за вина, съседите ни ги пазят със закон

70 години се разпространява фейк, че за червените знамена германците са използвали гранит от разрушеното канцлерство на Хитлер

По решение на Москва са издигнати 12 паметника на Съветската армия в Берлин и един във Виена. В дните на безвластие през пролетта на 1945 г., когато войниците от четирите съюзнически страни побеждават нацистите, нито една институция не работи. Всичко зависи от разпореждането на командирите.

Един след друг те възлагат да се изработят монументи в прослава на червеноармейците, които паметници стоят там и до ден днешен. Една от причините е, че германците изпитват силно чувство на вина за зверствата на националсоциалистите. Не искат да бъдат обвинени, че симпатизират на фашистите. Не е случайно, че неонацизмът получава сериозен отпор в страната, която е управлявал Адолф Хитлер.

Но Полша, Чехия, Унгария и

Прибалтийските републики

мислят за друго

- те искат да се отърват от спомена за Съветската армия, която възприемат като окупаторка. Затова започнаха поетапно да събарят тези символни скулптури и плочи. Демонтажът е особено зрелищен, защото командирите са избирали ключови за градовете места, за да издигнат възпоменателните монументи. Така например в Берлин един от паметниците е точно срещу Райхстага и Бранденбургската врата, в парка “Тиргартен”.

Подтекстът е да показва къде е замислена и как е завършила Втората световна война. Решението за изграждането му взема военният съвет на Първи белоруски фронт в еуфоричните дни през май 1945 г. С него се занимава специална група за монументи към Министерството на отбраната на СССР под ръководството на майор Григорий Кравцов.

Този паметник попада в британския сектор на контрол и след издигането на Берлинската стена през 1961 г. на Запад започват да го възприемат като съветска провокация. През 1970 г. неонацистът Екерхард Вайл ранява сериозно един от съветските войници от почетния караул. 40 години по-късно - в Деня на Европа през 2010 г., монументът осъмва с графити с червена боя с надписи “крадци, убийци, изнасилвачи. А след анексията на Крим от страна на Русия противници на паметника

изпратиха подписка до

германските власти.

В нея поискаха демонтирането му, но федералното правителство обяви, че ще спазва договора “2 плюс 4”.

Той е подписан след обединението между двете части на Германия през 1990 г. от САЩ, Великобритания, Франция и все още съществуващия СССР. С него

Берлин поема

отговорността

да поддържа

и ремонтира всички военни паметници в страната, включително и този в парка “Трептов”. Има и условие на Москва - тя да знае предварително какви промени се предвиждат по мемориалите.

Това е една от причините цитати от Йосиф Висарионович Сталин все още стоят непокътнати пред един от трите паметника на Съветската армия в Берлин и до днес, 70 години след смъртта му. Те са в централната зона на парка “Трептов”, където са погребани 7 хиляди съветски войници, загинали в битката за превземането на града.

Слуховете, че за направата на мемориала с думите на генералисимуса е използван червен гранит от канцлерството на Адолф Хитлер, се разпространяват още от построяването му през 1949 г.

Но в тях няма нищо вярно, обясняват на сайта на музея.

Надписите са издълбани на руски и на немски: “Днес всички признават, че съветският народ със своята самоотвержена борба спаси цивилизацията на Европа от фашистки главорези. Това беше голямо постижение на съветския народ за историята на човечеството.”

Паметникът е част от триптих с общ замисъл. Първият - “Тил-фронт”, е в Магнитогорск, Русия. Изобразява работник и войник, вдигнали заедно огромен меч над главите си. Вторият паметник е във Волгоград, Русия (преди Сталинград). Наречен е “Родината зове” и представлява жена, която настъпва с вдигнат меч. В Берлин

12-метров съветски войник

забива меча в земята,

застанал зад счупена свастика. Носи названието “Воин освободител”. Символиката е, че мечът е изкован в стоманодобивното предприятие в Магнитогорск, издигнат е във Волгоград и забит в земята на Берлин. Разстоянието е близо 4000 км.

Твърди се, че прототип за монумента е конкретен съветски войник. Според легендата сержант Николай Масалов отбил тежък картечен огън и спасил германско момиченце, загубило майка си.

Независимо дали историята е истина, воинът продължава да се издига в германската столица.

Централната алея води до своеобразен

портал от червен гранит,

изобразяващ съветски

знамена с герб

от сърп и чук.

Пред всяко от тях е разположена статуя на коленичил войник. Мемориалът е открит на 8 май 1949 г. Построен е върху земя, която преди това е била спортно игрище.

В дните около падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. е нацапан с антисъветски графити, а след това т.нар. Антифашистка коалиция на Трептов започва ежегодно бдение в навечерието на 9 май над паметника.

Също непокътнат е и мемориалът във Виена - изграден отново по решение на Москва. При това конструкцията е била планирана още преди градът да бъде превзет. Избрано е централно място. Открит е още през август 1945 г.

Само Берлин, Виена и Букурещ не премахват монументите.

Немците от чувство за вина, съседите ни ги пазят със закон

Паметникът на героите от Червената армия напомня за загиналите в боевете за анексираната от нацистка Германия през 30-те години на XX век столица на Австрия.

За разлика от западните държави източните не искат да оставят съветски паметници на териториите си. Първа в това отношение е Полша, където руснаците най-малко са на почит. Тя започва процеса на демонтирането им още през 2011 г. От центъра на Варшава махат най-големия монумент първоначално за реконструкция, а впоследствие не е върнат на мястото му в центъра на Варшава. Композицията “Братство по оръжие” е проектирана от художници от Червената армия, но е издигната от властите в полската столица в края на 1945 г. в памет на около 600 000 загинали съветски войници в битките в Полша.

Миналата година Варшава реши

да премахне завинаги

всички монументи,

свързани с Червената

армия,

като използва за повод войната на Русия в Украйна. Вече 20 от тях са демонтирани, предстои да премахнат и останалите около 60 в страната. Над това работи Институтът за национална памет заедно с местните власти. Полша отдавна се опитва да се отърве от комунистическите символи. През 2015 г. дори прие закон в този дух.

Подобно е положението и в Чехия.

Паметникът на съветските танкисти в Прага бе боядисван няколко пъти като софийския съветски воин и в крайна сметка - демонтиран. Открит е още на 29 юли 1945 г. от съветския генерал Иван Конев. Цевта му е насочена на запад. Първоначално е символ на разгрома на нацистите, но впоследствие се свързва с

Пражката пролет,

която съветски танкове

смазаха през 1968 г.

През 1991 г. осъмва в розово като знак на протест срещу войските на СССР. Впоследствие бе премахнат, както и други подобни монументи в страната.

С напомнящите съветската власт паметници се разделят още в Унгария и в Прибалтийските републики, които ги възприемат като символ на повторна окупация, а не на отхвърляне на нацистката власт. В Рига, Латвия, използват войната в Украйна, за да демонтират Паметника на освободителите миналата година. Наричан е “Пръстът на Москва”.

Естония премести във военен музей във Виймси един от танковете, посветени на Съветската армия, който се издигаше в източния град Нарва. А румънският парламент през 2003 г. прие специален закон, с който се гарантира интеграцията на този тип мемориали. Съветският воин освободител все още е на пиедестал в Румъния. Също както и в България.