Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Полицаи са задържали принц Хайнрих XIII във Франкфурт.  СНИМКА: РОЙТЕРС И ДА “АРХИВИ”
Полицаи са задържали принц Хайнрих XIII във Франкфурт. СНИМКА: РОЙТЕРС И ДА “АРХИВИ”

Радикалисти искали да предизвикат гражданска война

Осуетеният преврат в Германия е трябвало да сложи начело на “новия Райх” принц Хайнрих XIII Ройс цу Кьостриц, съобщиха в сряда западни издания. Той принадлежи към княжески род от Тюрингия, от който произхожда и царица Елеонора Българска - втората съпруга на Фердинанд I. Мъжките потомци от фамилията Ройс цу Кьостриц носят само името Хайнрих и номер след него. Хайнрих IV е баща на прославената българска царица Елеонора.

За опита за преврат, който имал за цел да възстанови реда на Германската империя от 1871 г., се разбра рано сутринта на 7 декември. Полицията извършила мащабна акция, довела до ареста на 25 души. Всички те били представители на радикалната организация, наречена “Движение на гражданите на Райха”, или “Райхсбюргер”, които не признават съществуването на германската държава.

Около 3000 полицаи били ангажирани в 11 от 16-те федерални провинции на Германия за акцията. Претърсени били 130 места. 22-ма от арестуваните се смятат за райхсбюргери, а двама са разглеждани като тартори. Единият от тях е именно принцът фанатик от рода на българската царица Елеонора. Други 27 души са заподозрени за участие в заговора. Според германското разузнаване последователите на движението в страната са около 21 000 души.

Принц Хайнрих XIV, говорител на княжеския род Ройс, описа през юли спрягания от движението за регент като “объркан старец”, който “сега е

привърженик на заблудите на конспиративните теории”

Гласът на фамилията държеше да дистанцира представителите ѝ от него, като подчерта, че Хайнрих XIII е напуснал семейството преди 14 г. по свое усмотрение, припомня “Велт”.

Оттогава 71-годишният принц е смятан за “персона нон грата” в рода Ройс заради дивите си конспиративни теории. На райхсбюргерската сцена обаче той си спечелва репутацията на смел просветител. В социалните мрежи се споделят негови видеозаписи и те срещат широко одобрение от “инакомислещите”. Една от платформите, където той се радва на привърженици, е телеграм.

Според органите на реда целта на терористичното движение вероятно е била Хайнрих XIII и неговите съратници да създадат “Княжество Ройс”. С цел постигане на “мирен договор” със съюзническите сили, победителки във Втората световна война, принцът дори е установил контакт с представители на Русия. Според главния прокурор

няма индикации обаче руснаци да са реагирали положително на предложението

Планът на замесените в заговора бил да щурмуват сградата на Райхстага, да предизвикат условия, подобни на гражданска война, като атакуват електроснабдяването, и да свалят правителството на канцлера Олаф Шолц, за да сформират ново. “Кабинет в сянка” вече е бил подготвен. Важни министерски постове били предварително избрани, което направи скандала още по-мащабен, защото бяха замесени имена на авторитетни лица.

Начело на ресор правосъдие била привлечена Биргит Малсак-Винкеман -

бивша депутатка от партията “Алтернатива за Германия”

и настояща съдийка в Берлин. Като спортен стрелец 58-годишната жена притежава няколко огнестрелни оръжия. Предишните опити на администрацията на Берлинския сенат да я отстрани от съдийската длъжност заради депутатската ѝ позиция били неуспешни.

За външен министър бил спряган Тим Паул Г., доктор по право - също обвиняем. За международното право пък трябвало да отговаря Матес Х. от Баден-Вюртемберг. Той е известен като “Райхсбюргер” идеолог от години. Докторката Мелани Р. от Долна Саксония е сочена за евентуален министър на здравеопазването. Според разследващите тя е подпомагала групата и финансово. Отделно министерство пък е трябвало да ръководи прехвърлянето на властта.

Действащ войник и няколко резервисти също са сред заподозрените в мащабното разследване на германските власти. Те са част от Командването на специалните сили на Бундесвера.

Водещите следователи определят операцията срещу групата като безпрецедентна. Вътрешният министър Нанси Фейзер увери германците, че властите ще отговорят с цялата строгост на закона “срещу враговете на демокрацията”.

Коментар за осуетения преврат направи и съпредседателят на “Демократична България” ген. Атанас Атанасов.

“Надявам се, че следите какво се случва в Германия. Какъв тежък скандал има с шпионаж, има арестувани хора и това тепърва ще се разразява. Да не изскочи някой български заек от там”, изненадващо каза той. Повод за подозренията му е “мащабът на това, което се развива”. “Много са интересни нещата, но не искам да спекулирам, аз много неща знам”, добави Атанасов.

Съпругата на Фердинанд I спасява Боянската църква

Елеонора Българска е втората съпруга на цар Фердинанд I. Двамата сключват брак през 1908 г. в Кобург. Преди това тя е принцеса на Ройс, днешна германска федерална провинция Тюрингия.

Елеонора печели любовта на българите със своята грижовност. По нейна инициатива през 1910 г. е създаден фонд за набиране на средства за глухи и слепи деца, както и Детският санаториум за костна туберкулоза до Варна. Благодарение на нея е спасена Боянската църква, която е трябвало да бъде разрушена през 1912 г. По време на войните Елеонора организира курсове за медсестри, като самата тя е сестра на фронта. Тя също така подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска са основни дарители на Българския червен кръст. Царицата е и основателка на женското дружество “Самарянка”, подпомагащо БЧК. Преди това Елеонора участва в Руско-японската война като милосърдна сестра, за което получава орден “Св. Анна” – ”Медалът на Червения кръст”. Девизът ѝ е “Вярност и постоянство”. През 1912 г. е назначена за командир на 24-и Черноморски полк, който оттогава носи името “полк на Нейно Величество царица Елеонора”. Тя е и единствената жена, носителка на Военния орден “За храброст” IV степен. Наградена е и с германския орден “Луиза-1814”, връчен от император Вилхелм през май 1912 г. в Берлин.

Царицата се разболява тежко и умира на 12 септември 1917 г. По нейна воля е погребана в Боянската църква. На нея Иван Вазов посвещава следните стихове:

“Жена венценосна,

сестра милосърдна,

сестра на героите из боя жестоки,

Царице, ти любов си победна,

душа изтъкана от чувства високи.”

“Райхсбюргер”: Немското откачено движение, което стана прекалено радикално и опасно

Последователите му сами си печатат паспорти и шофьорски книжки 

Полицаи претърсват автомобил на заподозрян в опита за преврат. СНИМКА: РОЙТЕРС
Полицаи претърсват автомобил на заподозрян в опита за преврат. СНИМКА: РОЙТЕРС

“Райхсбюргер” е германско радикално движение, а неговите поддръжници години наред бяха обект на национални подигравки, отхвърляни като откачалки. Те обаче стават все по-радикални и опасни, категорични са службите за сигурност. Не признават демократична Германия, а през последните години действията им привлякоха вниманието на властите, отбелязва “Дойче веле”. Райхсбюргерите отричат съществуването на Федералната република след Втората световна война. Те смятат, че сегашната държава не е нищо повече от административна конструкция, все още окупирана от западните сили - САЩ, Великобритания и Франция. За тях границите на Германската империя от 1937 г. все още съществуват.

“Райхсбюргер” се превежда като “Граждани на Райха”. Движението е основано през 1871 г., а насилието не им е непознато. Състои се от няколко малки групи, разположени главно в Бранденбург, Мекленбург-Западна Померания, и Бавария.

Членовете му не приемат законността на държавните органи и отказват да плащат данъци,

като са обявили свои собствени малки национални територии. Наричат ги “Втората германска империя”, “Свободна Прусия” или “Княжество Германия”.

Последователите на движението сами си печатат паспорти и шофьорски книжки. Те дори произвеждат тениски и знамена за рекламни цели. “Райхсбюргер” пренебрегва факта, че тази дейност е незаконна, а гордо обявява намерението си да “продължат борбата срещу Федерална република Германия” на своите онлайн платформи.

Вътрешната разузнавателна агенция на Германия - Службата за защита на конституцията (BfV), смята, че в страната има около 21 000 души, част от “Райхсбюргер”, а 5% от тях са класифицирани като крайнодесни екстремисти. Повечето са мъже. Средно те са над 50-годишни и изповядват десни популистки, антисемитски и нацистки идеологии. Съдия от окръжния съд в Саксония - Анхалт определя вижданията им като теории на конспирацията.

“Райхсбюргер” претърпя радикализация по време на пандемията от COVID-19, когато членовете му отказаха да се придържат към всякакви ограничения, наложени от властите. Въпреки отхвърлянето на системата движението залива германските съдилища с молби и възражения, подадени срещу заповеди и искания за плащане, издадени от местните власти. Независимо от съдържанието чиновниците са длъжни да обработват всяко подадено официално искане. Много кметове протестират, че освен че трябва да се справят с толкова много безсмислена работа, те също са били атакувани от райхсбюргерите не само вербално, но и физически. Членовете

често заснемат такива атаки и след това ги публикуват онлайн

Афинитетът на групата към огнестрелните оръжия и боеприпаси притеснява властите. В последния доклад на BfV за “Райхсбюргер” се казва, че те са готови да извършат сериозни актове на насилие. Полицията е открила големи скривалища с оръжия и боеприпаси по време на претърсване на техни убежища. Тъй като значителна част от тях са бивши войници на Бундесвера и Националната народна армия на ГДР, сред тях има мъже със специална военна подготовка, заради което движението се счита за особено опасно.

Привържениците на “Райхсбюргер” през годините са извършили нападения срещу полицейски служители по време на акции, като обвиняемите често твърдят, че имат право да защитават своята собственост. В Хокстер, Северен Рейн - Вестфалия, група от “Свободна Прусия” се опитвала да създаде собствена полиция чрез контрабанда на оръжия извън страната през 2014 г.

Портрет на Царица Елеонора от Георги Евстатиев, 1908 г. Източник: ДА „Архиви“, wikipedia
Портрет на Царица Елеонора от Георги Евстатиев, 1908 г. Източник: ДА „Архиви“, wikipedia