Полковник от милицията разярява Стефан Данаилов с разказ, че сам е вкарал приятеля му от горния етаж зад решетките

Хачо Бояджиев спасява живота на твърдоглавия артист, като го монтира в
новогодишната програма, в която той отказва да участва

B тоталитарна България един виц се разпространява като вирус, а авторството му погрешно се приписва на Тодор Колев. Той гласи: “Трима сме Тошковците, които разсмиват България - Тодор Живков, Тодор Козарев и аз”.

Преди дни, на 26 август, легендарният комик щеше да навърши 83 години и включително Лили Иванова припомни датата, на която е роден нейният добър приятел.

Безброй са историите, които отразяват богатия на преживявания живот на несравнимия артист и шоумен. И връщайки се към тази за вица, приживе самият той е бил категоричен, че подобен вид хумор не е в стила му и като цяло рядко е разказвал вицове. Само че без значение, че силата му е била другаде, цитираният виц става причина да тръгне слухът, че Тодор Колев е арестуван. Това разказва актьорът в своята автобиография “Варненското софиянче от Шумен: Житие и страдание грешного Тодора”. Цели две години това упорито се повтаря и дори майка му вярва на тази измислица, като всяка сутрин в 6 часа звъни по телефона на сина си.

“- Всички в Шумен говорят, че си в затвора.

- Нали чувшаш, че съм си вкъщи.

- Така говорят хората, че не може да не бъде вярно. Тебе сигурно те пускат само да си спиш у дома.

- Къде си чула и видяла да пускат затворниците да си спят по къщите. Отвори вестника и виж програмата на театъра. Много добре знаеш в кои писи участвам. Щом се играят, значи съм на свобода.”

По същото време партийната секретарка на театъра Дора Стаева предупреждава актьора, че в Градския комитет на партията вторият секретар я питал дали са пуснали Тодор Колев от затвора. Тя обяснила, че той има представления почти всяка вечер, но въпросният човек настоявал, че е зад решетките. Дора дори разпитала за какво може да са го задържали. И секретарят обяснил, че е било за държанието му, анекдотите, песните, цялото му поведение по концерти и т.н.

Тогава това сериозно притеснява комика. Случва се и друго. Със Стефан Данаилов живеят в една кооперация. Тодор и жена му Доротея са на 11-ия етаж, а Данаилов и съпругата му Мария - на първия.

Веднъж един полковник от милицията отишъл на гости на Стефан, с когото се познавали около сериите на “На всеки километър”. И му бил казал: “Край! Вече вкарахме Тодор Колев в пандиза!”

Стефан се ядосал много:

“- Какъв пандиз, какво говориш?

- От днес е в старозагорския затвор. Ето с тези две ръце му отключих килията, вкарах го и го заключих.

- Какви глупости говориш? Тодор Колев снима. Играе в театъра. Ако не знаеш, той живее отгоре. Не ме карай да се качвам и да го извикам.”

Става голям скандал към 23 часа вечерта, но въпреки това Стефан не се обажда на Тодор, за да не задълбочи още повече проблема. На другата сутрин жена му Мария извиква техния приятел, за да му разкаже, и настоява, че така не може повече и нещо трябва да се направи. И наистина, макар че се престорва на безразличен, Колев си казва: “Колко му е слухът да стане истина”.

Мария започва да звъни на различни телефони и да търси връзки с канцеларията на Тодор Живков. Свързва се с една секретарка, тяхна позната - секретарките тогава са страшна мафия. Само след няколко часа актьорът е приет при Никола Манолов с псевдоним Никман. Колев му разказва всичко, Манолов си записва и го успокоява, че ще се заеме със случая. От онзи момент насетне мълвата спира.

Само че не всичко се е разминало. През 1983 година Хачо Бояджиев се заема да снима новогодишната телевизионна програма в НДК. В “Парад на звездите '83” участват куп големи имена - Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стефан Данаилов, Никола Анастасов. В центъра на лъскавия плакат на програмата е Тодор Колев.

В шоуто той има четири появи - като мангал с каруца пее песента “1943 година”, после с едно жигули изпълнява своя кавърверсия на парчето “Айм джъст ей Джиголо”, а третото му изпълнение е монолог в превод от френски - за него е в ролята на баща, който говори на спящия си син. Текстът е разкошен, а когато колеги питат Колев откъде го е взел, той отвръщал: “От кореком!” Само че изобщо не подозира какви неприятности ще му донесе на главата.

Бащата казва на сина си, че би искал да го остави да поспи повече и че няма смисъл да ходи на училище и да учи датите на всички войни, защото това няма да му послужи в живота. И че датите на войните изобщо не трябва да се помнят, а трябва да се забравят.

Бурни аплодисменти последват монолога. Колев се прибира вкъщи след дългото шоу. Почти е задрямал на дивана, когато внезапно скача, събуден от клаксоните на две коли. Пред дома му светят фаровете на два запалени автомобила - Хачо Бояджиев и Найден Андреев.

Те му казват, че художественият съвет е решил, че изпълненията му падат и остава само песента с жигулито. Актьорът отсича, че в такъв случай няма смисъл изобщо да участва, да продължават без него.

“Тогава Найден каза:

- Тодоре, ние не сме дошли в този студ посред нощ, за да те навиваме да участваш. Става въпрос за твоето физическо оцеляване.

Цитирам го дословно. А Хачо добави:

- Имай предвид, че ако утре наистина не дойдеш, ще има последствия. Ти си в центъра на програмата.”

Само че на другия ден вечерта Колев наистина не отива. И го извикват от ръководството на НДК - Младен Киселов тогава е зам.-директор, а директор е Владислав Панов. Разговорът е в зала с 15 души с бележници в ръце - като на изпит. Сред тях са Панов, Хачо и Младен.

Първият въпрос е защо актьорът не желае да участва в спектакъла и той директно отсича, че когато един артист е в центъра на програмата, не може да излезе на сцената само веднъж.

“- Вие, другарю Колев, на луд ли се правите?

Какви са тези каруци и ТКЗС-та, за които пеете? А и този ваш текст, не знаем откъде сте го взели, но той проповядва чист пацифизъм. Как може да се позволи такова нещо! Дума да не става! В какви години живеем, не виждате ли какво става по света?! Бащата уж говори на детето си. Първо, защо ще приказва на детето си, след като то спи? На кого всъщност говори той? Ние спим ли бе, другарю Колев?”

И продължават с много думи в този тон, докато не последва въпросът дали той наистина не иска детето му да знае датите на войните. Колев е категоричен, че ако можеше, би направил така, че децата да не узнаят, че въобще някога е имало войни.

Разговорът приключва. Третият спектакъл на “Парад на звездите '83” е без него.

“Но Хачо монтира към новогодишната програма песента ми за жигулито, за да ме спаси, както се изрази”, обяснява шоуменът.

В самия край на същата година по радиото обявяват, че Тодор Колев държи първото място по продадени плочи.

На другия ден му се обаждат от “Балкантон”, че са спрели негова плоча от продажба. Той получава забрана да участва в телевизията, спрени са концертите му, остава му само работата в театъра и киното. Актьорът несъмнено е бил от хората, чието творчество е понесло много санкции преди 10 ноември.

“И изведнъж през 1991-ва някой ме намърда в “оня списък”. (...) Колебая се дали моята публика посещаваше спектаклите ми заради майсторството ми, или заради това, че казвах истини, които малцина по онова време смееха да изрекат на висок глас. През тези години аз инкасирах удари. И нанасях своите удари чрез професията си. Другите, подмолните, не са ми в природата.

Колко ли са ме оклепали, бутайки ме в тоя списък. Та аз не фигурирам в доклада на комисията по досиетата, не съм подписвал декларация. Не съм изпял ни една песен в подкрепа на режима. Не съм изиграл ни една конюнктурна роля. За разлика от някои мои колеги никога не съм бил слуга на режима.”