Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как сблъсъкът на поп Кръстю с Левски за десятъка го превърна в предател

Честен до фанатизъм, свещеникът влиза в пререкание с користолюбивите от обкръжението на Апостола

Ловеч е раздиран от войни срещу духовника, комитет отказва площад да носи неговото име

Някога в коридорите на гимназията чувахме батковци от по-горните класове да подвикват: "Кой предаде Левски?!" За нас, деветокласниците, това поведение беше загадка, докато не разбрахме, че учителят ни по руски език преди това е бил свещеник, или поне е завършил Духовната академия. В ония години думи като "революция" и "въстание" бяха сакрални, а техните дейци бяха иконите на онази епоха на "реален комунизъм". Църквата беше някаква рудиментарна институция, от която зрялото ни социалистическо общество не само нямаше абсолютно никаква нужда, а даже се срамуваше. Нещо като крилцата на пингвина, които не служат за полет, а за развеселяване на публиката. А думичката "поп" реално се споменаваше от нас (пионерите и комсомолците) само в пейоративно-суеверния контекст на фразата "Предавам ти поп".

Години по-късно, вече след славния 10 ноември бях изненадан да чуя, и то от авторитетни в моите очи хора, че поп Кръстю не е предавал никого. А е бил наклеветен.

Но защо?

Ето това е въпросът.

Краткият отговор е такъв:

това е част от

извечната война

на Светския дух срещу Духа на Евангелието. На Мамона срещу истинния Бог.

А за пространния отговор едва ли би стигнала хартията на всички томове на Большая Советская Энциклопедия.

Със сигурност обаче едно от най-проникновените тълкувания е на богослова Георги Тодоров. "Българското "Възраждане" през ХIХ век е време на християнско отстъпничество – бавен и "естествен" процес, незабележим за децата на това отстъпничество, каквито сме и ние – твърди изследователят. - То подменя Божието с кесаревото във всички житейски направления, дори в църковното.

Истинската цел на това движение е политическото освобождение на България. Но така нашето "Възраждане" неусетно и несъзнателно подменя хилядагодишния христоцентричен дух на православна България с новоезическия егоцентричен дух на "хуманизма" –

опита на човека

да измести Бог

от центъра на Вселената."

На практика войната срещу поп Кръстю Никифоров започва през 1873 година и продължава с променлив успех до днес. За нея разказва един от основните участници в тази битка за Истината – писателят и издател Васил Колев, който е с ловешки корени.

"След промените (10 ноември 1989 г.) общественици, писатели, учени и публицисти направиха много, за да бъде реабилитиран автентичният образ на поп Кръстю Никифоров от Ловеч като един от най-значимите ни възрожденци – припомня В. Колев, който е и председател на фондация "Граждани срещу насилието". - Написани са десетки книги за залавянето на Васил Левски. Издадени са книги за живота и делото на свещеника. Поставени са паметни плочи в Ловеч и Ботевград. Българската национална телевизия финансира създаването на документален филм за поп Кръстю със заглавие "Черна легенда"."

Най-значимият резултат - в одобрените от МОН учебници по история вече не пише, че Левски е предаден от поп Кръстю. В този ред на действия, очистващи името на ловчанския свещеник, от 2003 до 2021 г. са направени четири предложения площадът пред художествената галерия в ловешкия кв. "Вароша" да се именува "Свещеноиконом Кръстю Никифоров". Инициатори са Българската православна църква в лицето на ловчанския митрополит Гавриил, Църковното настоятелство при храм "Успение Богородично" и Църковно-историческият и архивен институт при Българската патриаршия, фондация "Граждани срещу насилието", Културно общество "Поп Кръстю" и Регионалният исторически музей – Ловеч (2013). Учудващо, местната власт, която трябва най-ревностно да защитава паметта на един свой достоен съгражданин, а с това и обществения интерес, така че никой повече да не свързва ловчанлии и техния град с предателство спрямо Левски, засега абдикира от това свое морално задължение.

Във всичките си служебни и обществени дела поп Кръстю показва завиден за тогавашния българин интелект и висок морал. Личности като този достоен свещеник, превъзмогнали егоизма си в полза на общността, са истинските нравствени ориентири, от които българското общество има нужда.

"Високообразован за времето си, искрен

проповедник на православната вяра,

честен до фанатизъм, поп Кръстю влиза в противоречие с някои сподвижници, користолюбиви и безогледни в своите помисли и действия – така Васил Колев обяснява причините за очернянето на свещеника. - Конфликтите се задълбочават след Освобождението, когато облагите от властта са реални, а моралните устои на бившите поборници – нестабилни. Свещеникът се оказва изправен срещу стихията на алчността, беззаконието, жаждата за богатства и власт. За да бъде отстранен като морален съдник, срещу него е употребено най-коварното оръжие – лъжата. Наклеветен е, че е предал Левски на турската власт. Измислицата, подхваната от печата, с насърчението на "силните на деня" се превръща в легенда – най-широко разпространената черна легенда в най-новата история на българите, просъществувала 120 години."