Докато Русия бомбардира Одеса, а Митрофанова си въобразява, че може да изнудва държавата България, струва ми се важно да напомня две неща.

Както отбеляза историкът Емил Джасим - и немедлено беше атакуван от пълчища троли и блокиран във Фейсбук за 7 дни - скъсването на дипломатически отношения с Русия не означава кой знае какво.

Защо ли?

Например защото през Втората световна война България поддържа дипломатически взаимоотношения с Русия, но от това файда йок - Русия пак ни обявява война и две години сме под окупация, запомнена с тежкия произвол на окупаторите върху мирното население.

Митрофанова не е гарант за мир, нежели пословичните 70 изгонени дипломати. Нямаме никакви причини да вярваме в добрата им воля, но имаме много причини да се съмняваме в нея. Ултиматумът е последното крещящо доказателство. Редно е най-сетне да го признаем и да действаме според фактите - дължим го именно на държавата България.

И като си говорим за факти, президентът на Република България, генерал Румен Радев, е опасен за националната ни сигурност. Той вчера окончателно доказа, че е забравил клетвата си. Главнокомандващият имаше прост избор. Да застане на страната на България, която го избра, или на страната на чужда сила. С публичната си атака срещу правителството на България, наричайки решението за изгонване на дипломатите "недопустимо", той демонстративно избра страна. Чуждата. Изненадани вече няма, но бедата си е беда.

Всеки от нас, който има силите някак да остане изправен срещу течението на тази беда, е дължен да го направи. Или да подпре друг, който е решил да забави бързеите на този разрушителен порой с тялото си. Слагайте пръсти в пролуките, приятели. Дигата трябва да устои на придошлите води на беззаконието, продажничеството и шубето.

*От фейсбук!