Скопие измести темата “анти-ДПС”, с която ГЕРБ, “Атака” и СДС печелеха избиратели в политически кризи

През 1992 г. Филип Димитров призна първи независимата държава и се раздели с управлението

За първи път от 30 години насам темата "Македония" стана повод за разпад на мнозинството и разклащане на правителството, измествайки друг любим за политиците сюжет - анти-ДПС риториката. През 1992 г. кабинетът на Филип Димитров падна, след като първи в света призна новата държава със столица Скопие за независима. Но оттогава насам противопоставянето на Движението за права и свободи захранваше партиите, колчем се зададе политическа криза или избори.

Избухването срещу него водеше до висок рейтинг, привличане на повече избиратели и привърженици и в крайна сметка се оказваше печеливша стратегия. Най-пресният пример беше през 2020 г. - кабинетът на Бойко Борисов падна след

протести, които започнаха с акцията на Христо Иванов

пред лятната резиденция на Ахмед Доган край с. Росенец на Черно море, сблъсъка с НСО и искането на десния лидер за достъп до бреговата ивица.

Тогава премиерът Бойко Борисов реши да смени министрите Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов с мотива, че ги свързват с ДПС. Именно действията на лидера на "Да, България" и участието му в протестите доведе до силния резултат на партията му на няколкото избори миналата година и влизането му в управлението.

Христо Иванов следваше практиката на някогашния премиер Иван Костов, който заговори за ДПС като "проклятието на България" през 1999 г. Само няколко дни след тези думи обясни, че не е разбран правилно, че имал предвид не партията, а лидерите й.

След тези коментари СДС успя да

прошари в синьо прословутата червена карта

на местната власт на Клара Маринова, като проби в 85 общини в страната с кметове. Вярно, повече (115) се задържаха в ръцете на червени кадри, но фразата на Костов остана като печеливша в политическия фолклор.

През 2009 г. ГЕРБ също почти стигнаха абсолютно мнозинство, след като

се конфронтираха открито с ДПС

Стратегията на екипа на Бойко Борисов беше не толкова да се атакуват БСП и НДСВ, колкото най-малкият партньор от тройната коалиция. Реплика на Ахмед Доган бе подета и разкритикувана, като това допринесе много избиратели да не отидат за гъби, а да гласуват.

"Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите във финансирането в държавата. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце!" Така медиите цитираха почетния председател на ДПС на предизборна среща в с. Кочан, община Сатовча, в Родопите. Фразите бяха подети от ГЕРБ, като настояха за висока избирателна активност, за да се неутрализират гласовете в полза на Движението. Това се получи, но на Бойко Борисов за малко не му стигнаха депутатите, за да има пълно мнозинство.

Ахмед Доган в свои речи също е признавал, че печелившата стратегия на избори е противопоставянето с неговите хора. "Някои партии си правят политики само с анти-ДПС кампания", заяви той в нощта на вота за евродепутати през 2009 г. Но тази практика продължи. Същото се случи и 4 г. по-късно.

Хората негодуваха от знаковата целувка между ДПС и БСП на Орлов мост през декември 2013 г., когато тези формации се опитваха да стабилизират правителството на Пламен Орешарски. Те не успяха да го спасят и на следващата 2014 г. кабинетът падна. Обвързването на двете формации отново доведе на власт Бойко Борисов. При това не заради червените. Лидерът на ГЕРБ хвърли бомба, като обяви, че по данни на чужди служби Ахмед Доган е планирал да го убие.

"Никога не съм си представял, че само с едно изкарано от контекста изречение ще променя парламентарния вот на други партии", казва тогава Сокола пред ръководството на Движението.

Политическа печалба на гърба на ДПС получи и “Атака”,

чиято звезда изгря през 2005 г. Тогава никому неизвестните хора на Волен Сидеров влязоха в парламента благодарение на националистическата кампания, искането за спиране на новините на турски по БНТ, проектите за национализация на енергоразпределителните дружества и други предприятия, както и на телевизията на Валери Симеонов.

След множество разцепвания в различните състави на парламента "Атака" изостана извън Народното събрание миналата година.

Но националистическата риторика бе подета от нова парламентарна група - тази на "Възраждане", която вече изгради кампанията си с други теми - против еврото, ЕС, НАТО и против ваксините.

Но темата "Македония", която бе подета от Слави Трифонов, много бързо навлезе и в речта на Костадин Костадинов. "Македония е България, Мизия е България, Тракия е България, Добруджа е България - каза Костадинов в парламента. (...) - И когато говорим за Македония, говорим за милиони българи, за българския национален интерес. Не трябва да достигаме до тази ситуация, в която

последно през 1946 г. Георги Димитров

от тази трибуна признава македонския език и македонска нация и извършва от най-големите крупни национални предателства."

Така Македония, която е причина за свалянето на няколко български правителства през XX век, отново донесе на някои политически дивиденти.