Появили се, когато легендарният композитор бил на заточение

Издателска къща "Труд" представи новата книга на журналиста Иван Гарелов "Неизпратени писма до Маргарита", в която той разказва различни истории от живота си. Под формата на писма до своя приятелка в Гърция той умело повежда читателя, за да го срещне със Симеон Сакскобургготски, с легендарния гръцки композитор Микис Теодоракис, с гръцката певица и актриса Мелина Меркури и с италианската журналистка Орнела Фалачи.

Още преди да срещна за пръв път Микис Теодоракис, той вече си бе извоювал място сред "безсмъртните". Неговата музика се пееше от целия народ. Забраняваха я по време на хунтата, но може ли да се арестува песента? Като древен герой в борба с минотавъра, Микис не бе сломен от арестите, мъченията, заточенията. Видях го на първия митинг на левицата след падането на хунтата. Той стоеше изправен на трибуната редом с другите водачи, а наоколо 200 000 души скандираха и пееха неговите песни. Като истински артист, Теодоракис винаги се е чувствал ограничен в тесните партийни рамки, нарушавал е дисциплината, лутал се е, не е криел своите съмнения. Но никой не можеше да си представи митинг на Обединената левица без неговата мощна фигура. Този човек като че ли наистина е скроен според мащабите на големите стадиони и площади. На неговия физически и духовен ръст не подхождат камерните салони.

Когато се добрах до трибуната, за да го интервюирам, гърлото ми бе пресъхнало от умора и вълнение. А той, като чу името България, трепна. Години по-късно ми обясни, че се е страхувал да не сме се отрекли от него след някои "неортодоксални" изказвания. По онова време се случваха такива неща. Като деца викахме "Свобода на Манолис Глезос!", а като мина към евролевицата, го забравихме. Когато го срещнах в Атина и отидохме да ядем риба, аз се срамувах да говоря по тази тема.

И ето че заедно с Маргарита, споделяла живота на друг голям композитор, и Мария, чийто съпруг пък беше автор на текстовете на много известни хитове, бяхме на концерт на Микис Теодоракис на атинския стадион. Това беше първият му концерт в Гърция след изгнание в чужбина. И макар темата на концерта да бе по стихове на Пабло Неруда, хората, стекли се на стадиона, бяха обзети от вълнение и бурен възторг още щом се мярна високата фигура на легендарния композитор. С помощта на моите приятелки разговаряхме с Микис след края на концерта. Попитах го защо темата не е чисто гръцка, както вероятно са очаквали атиняни.

"Ораторията "Канто Хенерал" е моето последно произведение и се базира на поезията на Пабло Неруда. Трябваше да бъде изпълнено преди две години на стадиона в Сантяго и да бъде посветено на освобождението на Гърция. Но съдбата направи така, че да бъде изпълнено в свободна Гърция и да бъде посветено на освобождението на Чили… Това е най-голямото ми произведение и днешният ден е може би най-големият ден в моята кариера."

Когато гъркът танцува сиртаки, той сякаш изпълнява някакво свещенодействие. В таверните е прието, че когато някой си е поръчал песен, само той има право да изиграе танца на пистата. От другите маси могат само да клекнат край него и да му пляскат в ритъм. Само жена му има право да играе с него. Това си е негово свещено право, запомнете го! Отдал се на музиката, той се покорява на този танц, на изпълнените с напрежение и неуловима сила движения. Ритмите отключват емоционалната му енергия и у него сякаш се събужда Дионисиев импулс. Безсилен съм да го опиша, трябва да си ги гледал дълго, за да ги разбереш.

Продължава обаче да ме боли, когато срещам неразбиране у нас към културата на гръцкия народ. Избягвам да пиша за починали личности, които съм познавал или сме били приятели. Станаха твърде много. Но сега съм силно изненадан колко слабо се отрази у нас смъртта на Микис Теодоракис. Какво знаят за него у нас – гръцки композитор, автор на музиката във филма "Зорба гъркът". Толкоз.

Теодоракис е световна личност, покорил планетата със своята музика, участник в съпротивата срещу окупаторите, фашизма, диктатурата, направил каузата на гръцкия народ близка на всички хора.

Неговият ръст бе на титан, призван да дирижира оркестъра си на стадионите на света. Още приживе той бе влязъл в историята на човечеството. Затова хората се учудваха, че е реална личност, ако го срещнеха. Той бе осъден на безсмъртие.

Веднъж гостувах във вилата му на брега на Коринтския залив. Предложи ни разходка с лодката си из залива. Когато потеглихме, на брега се появи дъщеря му и започна да вика силно. "За съжаление, трябва да се върнем", каза той. Дъщеря му имала психически проблем и се страхувала да остане сама. Нейните проблеми възникват по времето, когато той е в заточение.

Не можех да повярвам, че такъв човек може да има лични проблеми. Като гръцките богове той беше безсмъртен, но притежаваше всякакви човешки слабости и проблеми.

Сигурно си спомняш, Маргарита, какво се промени в Гърция веднага след падането на хунтата? Огромни митинги, на които се скандираха едни и същи лозунги. Сергии с левичарска литература. Вестници и списания с порнографско съдържание. Съветски филми от времето на Октомврийската революция до наши дни.

А знаеш ли какво се промени у нас след падането на диктатурата? Огромни митинги, на които се скандира едно и също.

Сергии със забранена литература, дори "Моята борба" на Хитлер. Порнографски вестници и списания. Американски филми за масова употреба.

Едно и също! Ще ни научи ли на нещо тази наша съдба?