Пропагандата добива негативен смисъл през ХІХ век
Терминът "пропаганда" произлиза от форма на латинската дума propagare, която буквално означава "разпространявам". С това име е бил наречен административен орган на Католическата църква, създаден през 1622 г. като част от Контрареформацията. Congregatio de Propaganda Fide (Конгрегация за пропаганда на вярата), или неформално просто Пропаганда, е трябвало да ръководи "пропагацията" на католическата вяра в некатолическите страни.
А от 1790 г. терминът започва да се използва и за обозначаване на пропагандата в светските дейности. Постепенно понятието става нарицателно и в наши дни клони повече към третото му определение в речника на Уебстър, което гласи: "Идеи, факти или твърдения, които се разпространяват умишлено за подпомагане на нечия кауза или за увреждане на противоположна кауза. Също така и публично действие с такъв ефект."
Терминът започва да придобива унизителен или негативен оттенък в средата на 19-и век, когато започва да се използва в политическата сфера.
Според историците примитивни форми на пропаганда могат да се открият още от най-древни времена. Един такъв пример е Бехистунският надпис (ок. 515 г. пр. Хр.), описващ издигането на Дарий I на персийския трон, се разглежда като ранен пример за пропаганда. Друг поразителен пример за пропаганда през древната история са последните римски граждански войни (44-30 г. пр. Хр.), по време на които Октавиан и Марк Антоний се обвиняват взаимно в неясен и унизителен произход, жестокост, страхливост, ораторска и литературна некомпетентност, разврат, лукс, пиянство и други клевети.
Емблематичен пример за разпространяване на изгодна за властта информация има и при Чингис хан. Владетелят на най-голямата империя, съществувала някога, имал навика да изпраща доверени хора пред армията си, за да разпространяват слухове сред врага. Така, макар че в много случаи неговата армия всъщност била по-малка от тази на противниците му, тя лесно удържала победи.
Максимилиан I, император на Свещената Римска империя, е първият, който използва силата на печатарската преса за пропаганда - за да изгради своя имидж и да възбуди патриотични чувства у населението. А по време на Френската и Американската революция вече на пропагандата се гледа като на важно средство за печелене на каузи и тя окончателно загубва първоначалния си неутрален и религиозен смисъл.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория