Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Възрожденски пороци Диляна Ценова-Гогова

Ваксинирани депутати развяват антиваксърското знаме, а в Ахелой укриваме германци

Много са забавни тайно ваксинираните "възродители" и Цънцарова, която изневиделица ги пресреща с микрофона си като младата Михнева из кулоарите на парламента. Напомня трагикомичен театрален сюжет, изграден върху двойствената природа на вегани, нагъващи скришом свинско със зеле и суджуци, пияни въздържатели,

монахини с разпуснато поведение

или русалки, които нощем си свалят опашките.

"Пързалянето продължава", възкликва колега в неформална обстановка по повод цялостната бутафория във вътрешните български дела напоследък. Спира обаче да бъде смешно, когато си дадем сметка, че партия "Възраждане" прескочи заветните 4 процента благодарение именно на своята непоколебима антиваксърска позиция.

Пресече мераците на “Отровното трио”, ВМРО,

патриотите, на знайни и незнайни малки политически сили, самоотвержено борещи се за достъп до управлението на държавата.

Сигурно си спомняте, че още в изборната нощ водачът Костадин Костадинов, се зарече да не подкрепя ничие мнозинство и правителство, ако не бъдат отменени противовирусните мерки, за да си били върнели хората свободата. Очевидно невъзможно условие, хвърлено на сцената да запали плебейски възторг.

Няма нужда да си оракул или лауреат на Нобелова награда, за да се сетиш, че размахвайки точно такова знаме в страната с най-малко ваксинирано население в Европа, моментално ставаш могъщ народен любимец. Цели орди дебелоглавци с фалшиви сертификати за по 300 лева парчето гласуват за теб и те възхваляват като месия, то е все едно да си се обявил за отпадането на данъците. Тъкмо

заради този безскрупулен цинизъм

днес критиките към "Възраждане" са оправдани, включително клесливите репортерки и протестиращите от ВМРО, които освиркват Костадинов.

Не че скандалът с "Възраждане" бе неочакван, разбира се. Тя е поредната клиентелистка структура, подобна на "Атака", замислена да бъде удобна на статуквото и на опозицията, поставяйки се в услуга и следваща повеите на политическите ветрове. Същият истеричен блясък в очите като на Воленовите бойци, същото провокативно говорене и хиперактивно поведение, без ясна физиономия и идеология. Но

как ще продължи

промяната със старите номера?

Дори "четвъртитата" коалиция наистина да напипа верния път към модернизацията и просперитета на България, едва ли е способна да открие противоотрова за нашата изконна, неспасяема поквара. Дори депутати и министри трудно биха си представили живот, в който не е възможно да подадеш столевка на катаджия, когато те спре за превишена скорост, и да си продължиш доволен по пътя. Истинска трагедия би било, ако нямаме връзки и протекции, за да влизаме през задни входове и да пререждаме опашки, съсипваща мисъл и за най-върлия възрожденец.

Спомнете си репортажа на БНР от Ахелой на 5 януари! Позовава се на статия в списание "Шпигел" за 60 германци с антиваксърско самосъзнание, намерили убежище от строгия канцлерски ботуш в българския либерален режим. Подобно на хугеноти, подгонени от Луи XIV, те се смесват с местното население, стават невидими. Когато нашите медии се вдигат да проверят тревожната вест, ахелойци се държат пред тях като споглеждащи се сектанти, стражи на Дракула, и

най-безсрамно лъжат, че такива германци няма

В най-добрия случай – че са си най-обикновени германци.

"Не са антиваксъри. Повечето са с ваксини, а другите са със сертификат за антитела. Още от вратата си показват", казва Гергана Тодорова от хотела, приютил бегълците от ваксини. Със сигурност в предизборна анкета тя би подкрепила горещо промяната и каузата за нулева корупция.

Още по-вълнуващ детайл към образа на свободния ахелойски дух е новината от 19 декември м.г., че кметът Иван Георгиев е бил арестуван след кратко преследване, защото карал пиян и криволичел по шосето.

Отказва да си даде документите

при проверка за алкохол, превива се уж от болки в корема и настоява да го отведат в болница.

Лекарите обаче не откриват тайнствената причина за заболяването, финално кметът е освободен и глобен 2000 лева. Нима можем да виним поданиците на канцлера, че търсят именно в неговия град пристан на спокойствието?

Кой ще отрече, че сме нация със сложен и многопластов характер? Поспериращият и уреден Запад със сигурност е неспособен на такава контрастна и интригуваща драма, едновременно опровержение и потвърждение на прословутата реплика на Маргарет Тачър: “Няма такова нещо като общество.”