Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Флоранс Робин: Апелът на Виктор Юго за Батак е основата на българо-френските отношения Флоранс Робин е посланик на Франция у нас. Родена е на 12 август 1959 г. Доктор по епистемология и история на точните науки и научните институции от парижкия Университет. Кавалер на Националния орден на Почетния легион, офицер на Националния орден за заслуги, Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Командор на Ордена на академичните палми.

30-ата годишнина на Френския културен институт в София маркира епохата на новия европейски път на България, започнал още с визитата на президента Митеран, казва посланичката на Франция у нас

- Г-жо посланик, Франция винаги е имала силна дипломация, но като че ли културната дипломация винаги е била най-силната й част. Навършват се 30 г. от откриването на Френския културен институт в България. С какво тази годишнина си заслужава да бъде отбелязана?

- Това е важна дата, която Френският културен институт ще отбележи в партньорство с посолството на Франция и Столичната община. Именно тази годишнина кореспондира с новия европейски път на България.
От организационна гледна точка нещата ще бъдат по-сложни, отколкото предполагахме, заради здравната криза. Идеята ни бе да отбележим годишнината с цяла седмица събития, чествания, сътрудничество в културната област, но също и в други области. Например франкофонските дни, посветени на върховенството на правото, които ще организираме в сътрудничество със Софийския университет и още десетина френски университета, които ще бъдат представени тук.

Говорим за 30 години от установяването на Френския културен институт в София, но това е и време, маркиращо една по-особена епоха, която започва още с посещението на президента Франсоа Митеран в България през 1989 г., когато той говори за вятъра на свободата в тази част на Европа. Затова желанието ни е да подчертаем отношенията между Франция и България по един забележителен начин.

Разбира се, добри отношения между България и Франция са съществували и много преди тази дата. Имало е още по-рано голямо движение на хора и идеи между нашите две страни.

- Действително, макар че през 1991 г. идването на Френския институт в София бе знаково събитие, българо-френските културни връзки са много по-стари. Как според вас френската култура е повлияла на българите и обратното?

- В рамките на тази обмяна на хора и идеи, за която споменах, е имало различни български мислители, философи, хора на изкуството, които се установяват във Франция.

Първите имена, които ми идват наум, са Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, които наистина оставят отпечатък във френския интелектуален кипеж. Не можем да не споменем в този момент и Кристо. Виждам един символ в това, че отбелязването на 30-ата годишнина съвпада с прекрасното му творение - опаковането на Триумфалната арка в Париж.

Това събитие бе възможност за много французи да си припомнят за тези важни отношения и да погледнат към България, а в същото време бе и прекрасен повод за много българи да посетят Париж и да съпреживеят тази наша обща българо-френска културна връзка.

Това лято имах щастието да посетя една хубава изложба в централния парижки квартал “Маре”, където се говореше за така наречената Парижка школа. Тази школа обхваща епохата от края на XIX век до началото на войната и обединява емигранти от различни държави, които гравитират около Монпарнас.

Тези художници оставят незабравим отпечатък във френската култура.
И точно на тази изложба преоткрих произведенията на Жул Паскин, който е превъзходен пример за това, което България е дала на Франция, както и въобще за начина, по който тези творци са оставили отпечатъка си върху френската културна сцена.

- Като роден във Видин аз самият винаги съм се изкушавал да давам като пример за българо-френските културни връзки най-напред Жул Паскин, чийто жизнен път тръгва именно от Видин, за да бъде наречен след години Принца на Монпарнас, творейки заедно с имена като Пикасо, Модиляни, Матис и Шагал.

- Имате право, защото наистина тази изложба в Париж сложи акцент върху тези художници, мнозина от тях емигранти, дали толкова много не само на френската, но и на европейската култура.

Представете си цялото това врящо гърне от гениален заряд в Париж по онова време, срещите, които са имали, идеите които са обменяли помежду си, във всичко това са учасвали и българи. И то до такава степен, че българите са приемани като французи. За Кристо и Жул Паскин всички имат чувството, че са французи. Френската култура просто ги е асимилирала.

Макар и да сме в друг регистър, ще припомня и за Силви Вартан, която е изключително обичана изпълнителка във Франция. Тя е световно призната, но винаги е казвала, че е българка. Това също е създало в сърцата на французите едно малко кътче, наречено България. Всички французи например знаят, че Марица е българска река, благодарение на Силви Вартан.

- Ако се върнем още по-назад във времето, има толкова френски имена, които са дълбоко свързани с българската историческа памет. Като Леандър Леге, един от най-ревностните защитници на българите и спасител на София от опожаряване при изтеглянето на османската армия в Руско-турската война. Или пък Луи Леже - първият френски преводач на “Житие и страдания грешнаго Софрония”, човек с неоценим принос за популяризирането на българската култура. Жул Верн дори посвещава романа си “Дунавският лодкар” на българското националноосвободително движение. И още много имена, които няма как да бъдат забравени.

- Наистина е чудесно, че казвате това, защото наскоро мои френски приятели за първи път посетиха България и аз ги заведох в Пловдив. Един прекрасен град, който много обичам. И там, между всички красоти на града, им показах къщата на Алфонс дьо Ламартин.

Приятелите ми се развълнуваха искрено, виждайки мемориалната плоча с името на Ламартин, защото това е славно име за Франция не само като писател, мислител, но и политически деятел. Живеейки в тази къща в България, той пише забележителни страници.
В пътуванията си из България открих и Батак - един град, който много ме вълнува и затова заведох моите приятели и там. Отидохме при бюста на Виктор Юго и им прочетох част от речта му, с която е искал да събуди съвестите за трагедията, която преживява българският народ и в частност хората на Батак.

- Може да се каже, че Виктор Юго е най-известният французин, изказал се в защита на жертвите на Априлското въстание, а апелът му до правителствата на Европа е неоценима помощ за българите.

- Да, наистина, гордея се и се вълнувам винаги когато заставам пред този бюст на Виктор Юго. Четейки написаното от него, мисля, че това е имало основополагащо значение за българо-френските връзки.

- Да, има такива велики имена в миналото, но нека отправим и поглед към бъдещето. На 1 януари Франция поема председателството на Съвета на ЕС. В България помним през 2008 г. друго ваше председателство, когато за първи път у нас гостува “Комеди Франсез”. Какво да очакваме през 2022 г.?

- Това е малко труден въпрос, имайки предвид здравната криза, която не улеснява международните пътувания и организирането на събития. Но се опитвам да не губя кураж.

Естествено, френското председателство трябва да бъде повод за засилване на френско-българските връзки и да направи по-видима всяка една от нашите две страни.

Имаме намерението да поканим френски творци, които да покажат в България своето изкуство. Бих споменала по-специално организацията, която правим за световноизвестния френски виолончелист Готие Капюсон.
Този артист с международна слава ще направи всичко възможно да дойде и да свири със Софийската филхармония.

В рамките на световния фестивал на театъра в София през юни ще има спектакъл, който вече е обиколил света и според мен ще остане в историята на танца. Спектакълът се казва May be и е на хореографката Маги Марен.

Имаме и много други идеи, не само големи публични събития на високо ниво, но и за конкретни срещи между творци, които поддържат жива връзката с Франция. Ще отдадем специално внимание на преподавателите по френски език, организирайки колоквиум.

Бих искала България да стане място за среща на ученици, дошли от целия регион, организирана около темата за франкофонията и темата за езика. Европа има смисъл, ако е мултикултурна и мултиезична. Обръщането към младите и насърчаването им да учат повече езици и да могат свободно да пътуват е едно от големите завоевания на Европа.

Имаме още много идеи за идната година, тепърва ще говорим за тях, когато през декември уточним окончателно програмата.