Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Коментар №1 на седмицата: Отказва ли се ДПС от етническия мир?

Или просто вдига мизата в предизборния покер

Като гледах интервюто на Лозан Панов по “Нова телевизия” миналата седмица, останах с впечатлението, че човекът аха-аха да разкрие някаква велика конспирация, но водещите го прекъсват. А ако пропуснат да го прекъснат, той се прекъсва сам.

Г-н Панов навърза в един поток на мисълта появата на Пеевски в ДАНС и депутатската му кандидатура от Велико Търново, издигането на Карадайъ за президентски кандидат (“който е тяснопартиен”), партията на Асен и Кирил, която сравни с въстанието на Асен и Петър, съмнителното минало (според него) на проф. Анастас Герджиков, “Новото време”, “двете каки”, “Цумгейт” и стигна до следния извод:

“Та значи, когато наредим тези факти и обстоятелства, смятам, че е много опасно… би могло политиката да се насочи към етническите проблеми”.

Някои зрители сигурно са останали с

впечатлението,

че г-н Панов нещо халюцинира

Или че има пристъп на параноя. Аз обаче приемам, че има важна теза, но не може или не иска да я формулира ясно и разбираемо. А може би речта му страда от вградените юридически предпазни мерки. Като говориш неразбираемо, после не могат да те съдят – винаги ще кажеш, че си имал съвсем друго предвид.

Затова ще се опитам да помогна. Прав е уважаемият председател на касационния съд, има някаква етническа тревожност. Но за да разберем какво се случва, ние не трябва да мислим за политическите партии като за отделни, самостоятелни организми. БСП, старото СДС, ДПС и техните по-нови проекции са свързани. Трябва да си ги представим като части от едно огромно общо коренище, което пълзи хоризонтално под земята и образува грудки. От грудките се пускат филизи, които наричаме политически партии. Развих тази теза още през август, а сега да видим защо филизите, наречени партии, имат нужда от конфликти.

Конфликтът е

нужен, за да

създава видимост

за отделни партии, а не за коренище. Те са скарани над земята, а отдолу са свързани, дори да не го съзнават. Самият г-н Лозан Панов може да не вярва, че той е креатура на ДПС, но ако е чел “Капитал” преди 7 години, значи знае истината за себе си. Герджиков също е обявен за креатура на ДПС, Радев също, да не говорим за всички медии, журналисти и миски.

Разграничаването от ДПС е задължителният ритуал,

с който коренището насочва хранителни сокове към грудката на ДПС. То се случва редовно преди избори. Вижте например БСП – 31 години все се разграничава от ДПС, а след изборите веднага ляга с него в брачното легло.

Беше време, когато червеният депутат Велко Вълканов дори се опита да забрани ДПС. На предизборния дебат той нарече Желю Желев “турчин с фес”. И какво от това? После БСП и ДПС се побратимиха, свалиха правителството на Филип Димитров и направиха коалиция под чадъра на проф. Любен Беров.

Смятате ли например, че преди месец

скандалът между Мустафа Карадайъ

и Румен Радев

на тема “коя е твоята родина” е чиста монета? Или може би политическо театро? Двамата са високоинтелигентни политици, които много добре се владеят. Те знаят, че етническите нападки пред публика са табу. Ако са го нарушили, то е нарочно.

ДПС има проблеми. 30 години движението е третата партия, а това лято отиде на пето място. През 2014 г. ДПС взе близо половин милион гласове, през 2017 – 315 хиляди, а на 11 юли – едва 292 хиляди. Ако и новият проект, ПП, му дръпне още 50 хиляди, може съвсем да изпадне от играта.

За да се събуди турският електорат, някой трябва да надуе етническата свирка. В миналото тази работа я вършеха “Атака”, ВМРО и НФСБ, но напоследък патриотите минаха на заден план. Дойде ред да я надуе президентът. Длъжен е – преди 5 години ДПС му помогна, сега той ще помогне на ДПС.

Затова и Карадайъ се кандидатира за президент – предполага се, че това ще мобилизира турския електорат. Той ще дойде, за да накаже Радев. А като дойде, ще гласува и за листата на ДПС. За втория тур лидерът на ДПС вероятно ще подкрепи Радев. А и да не го подкрепи, засега Радев като че ли няма да има нужда.

Тези дни

в етническата

тревога се включи и Андрей Райчев,

собственикът на българския “Галъп”. Според него ръководството на ДПС е тръгнало опасно да се радикализира.

“Тук се достига някаква точка на кипене – предупреди той по радиото в предаването на Петър Волгин. – И тука трябва много да внимаваме!

Много сериозно трябва да внимаване! Аз не обсъждам кой е прав и кой е крив. Обсъждам какво може да се случи, ако преминем зад някаква точка, от която ще докараме турския национализъм в България… Ние трябва да направим всичко възможно, за да ги извадим в някаква друга орбита, така че да не върви към втвърдяване, а да върви към смекчаване.”

Добре, но какво може да се направи? ДПС иска парче от властта, но е на диета. Ако е истина, че ИТН е проект на ДПС, то с появата на ПП шансовете намаляха. При всяко положение порцията ще е много по-малка от очакваното. Нормално е Карадайъ да е изнервен и да помоли Ердоган за малко повече електорат.

Скандалът с Радев може да амбицира турския президент и той някак си да подкара българската имиграция към урните.

Но да не забравяме, че

ДПС е част

от коренището,

движението също е “проект”. Функцията на ДПС бе да запази етническия мир и да предотврати сепаратизма. Това е ясно на всички, най-вече на турците. Ако електоратът се радикализира, ще си потърси друга партия, а Ердоган с удоволствие ще я подкрепи. Той отдавна не обича ДПС.

Така че според мен и Радев, и най-вече ДПС си играят с огъня. Ако лидерите на ДПСсе откъснат от коренището, просто ще станат излишни.

И накрая ще добавя, че ако някой анализира текущата политическа криза, без да спомене, че точно същата криза редовно се наблюдава във всички държави, където се гласува за партийни листи, нещо ви лъже и будалка. Тази система скарва и хората, и етносите.