Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кризата взриви битката на енергийните лобита в Европа

България, Франция и още 8 страни настояват за ренесанс на атомната енергетика и ВЕИ

Енергийната криза в Европа и Азия нажежи битката на лобитата до краен предел. Галопиращите цени на горивата, липсата на природен газ и прогнозите за студена зима изостриха тона и започна опасен диалог за евентуална катастрофа на мечтата Европа да се превърне в най-зеления континент.

Екстремните климатични условия, съчетани с липсата на вятър, когато между 24 и понякога над

30% от електроенергията

в ЕС идва от възобновяеми източници, и липсата на дългосрочни договори с "Газпром", които да защитят страните от високите борсови цени на природния газ, доведоха до сегашния колапс. Но бедите никога не идват сами. Никой не бе предвидил бурния икономически растеж през тази година. Азия бърза да навакса изоставането и купува всички енергоносители, които се появят на пазара.

Великобритания също не бе пощадена - там 24% от електроенергията идва от вятър и безветреното лято заедно с липсата на шофьори, осигуряващи доставките, доведоха до криза.

ОПЕК и страните производителки на петрол, ръководени от Русия, обявиха, че ще увеличат производството, но с "премерени стъпки". Тоест те искат да се порадват на необичайно високите, космически цени и да извлекат максимум печалби от ситуацията.

Този срив принуди всички да преминат на производството на ток от въглища, за да не спре промишлеността. Благодарение на това цените на твърдите горива са рекордно високи. В Азия има дефицит и дори Китай, който сериозно ограничи потреблението им,

за да

намали емисиите,

сега се връща към тях. Индия също пренастройва икономиката си към въглищата.

На този фон Европа е в сложна ситуация. От една страна, предстои затваряне на ядрените централи, а

рекордните цени

на газа ще я тласнат отново към мощности на въглища. Съвсем логично тяхната цена вече е 2,5 пъти по-висока.

Миксът от всички тези проблеми поднови битката на лобитата накъде да поеме Европа след екстремната криза.

България, Франция, Румъния, Чехия, Финландия, Словакия, Хърватия, Словения, Полша и Унгария в обща инициатива подкрепиха атомната енергия. В съвместна декларация те заявиха, че тя тепърва ще има голяма роля в

борбата

срещу глобалното затопляне. Тя "допринася по решителен начин за независимостта на нашите източници за производство на енергия и електричество". Според декларацията ядрената енергия защитава европейските граждани от нестабилните цени на енергоносителите, особено на природния газ. Затова те настояват тя да бъде включена в стратегиите като щадяща климата и околната среда. В сегашните планове на ЕС на атомните централи е отредена съдбата да са на доизживяване. Това има своята логика, тъй като така или иначе уранът е на привършване. Това заедно с

опасенията в Германия,

че в Европа може да се повтори инцидент като този във "Фукушима", предрешиха края на тези централи. Сега обаче се повдига въпросът защо изграждането им да не се възобнови и те да осигурят време, за да могат да се развият водородните технологии, да стартира многообещаващият проект ITER

в Кадараш, Франция, който може да осигури действително изобилна и чиста енергия. За всичко това ще са необходими между 10 и 20 години и атомните централи могат да го осигурят по щадящ за околната среда начин. Германия и Австрия са против този подход. Там надделява мнението, че трябва да се увеличат възобновяемите източници и да се развият технологиите за съхранение на енергия.

В отговор президентът Еманюел Макрон представя инвестиционен план за милиарди за възраждане на атомната енергетика, за да се спре замърсяването от въглищните централи.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) прогнозира, че до 2050 г. броят на атомните централи може да се удвои. Една от причините е Китай, който, за да се измъкне от "въглищния" капан и от това да спира индустрията за дни наред, за да могат гражданите да дишат, инвестира

милиарди в

ядрени мощности

Привържениците на въглищните централи също се намесиха в спора и обявиха колко опасно може да е прибързаното им спиране. Всички европейски страни бяха задължени да обявят плановете си за поетапното им прекратяване. За България това е огромен проблем, защото Планът за възстановяване не можеше да се внесе именно по тази причина - че няма дългосрочна стратегия как и кога ще замести базова мощност като "Марица Изток 2". Все пак служебното правителство определи 2038 г. и именно затова енергийният министър Андрей Живков посочи: "АЕЦ и ВЕИ могат перфектно да се допълват. ВЕИ не ни дава устойчивост заради липсата на

технологии за съхранение,

а една система има нужда от динамична устойчивост."

На този фон вървят обвинения към ортодоксалните привърженици на зелената енергия, че инвестициите не оправдават резултата. До 2050 г. в тях трябва да се вложат още 430 млрд. евро.

Кое от лобитата в ЕС ще убеди останалите в правотата си и ще надделее, ще разберем през следващите дни. До 31 октомври, когато е

срещата за климата

в Глазгоу. Европа трябва да излезе с единна стратегия като лидер, създаващ зеленото бъдеще на планетата.