Жената на Линкълн не е била луда, а болна
Мери Тод реже косите си публично, с часове гледа в една точка и пръска неприлични суми
Ейбрахам Линкълн е обожествявана фигура в американската история, но съпругата му няма този късмет.
Историята представя Мери Тод Линкълн като скандална и противоречива личност, която сякаш е повече тъмно петно в биографията на мъжа си, отколкото негова достойна спътница.
Навиците й да пръска пари, крупните суми, с които обзавежда Белия дом и гардероба си,
ексцентричните действия на публични места
подробно са описани от хроникьорите.
Нейният драматичен житейски път, в който губи три деца, а съпругът й издъхва в ръцете й, след като е прострелян смъртоносно, дава още по-силен отпечатък на странните обрати в поведението й.
Десетилетие след смъртта на президента Линкълн Мери е съдена за невменяемост от единствения си жив син Робърт и
принудително
е настанена в санаториум
в продължение на месеци. Малко преди това Мери Тод е отрязала косите си на централна улица пред погледа на случайни минувачи. Известно е влечението й към спиритизма, чиято доктрина е контактуването с душите на мъртвите. Мери твърди, че вижда духовете на мъртвите си синове в дома си.
Излизат наяве и документи, в които се посочва, че огромните суми, които е похарчила за нови мебели в Белия дом, са от бюджет, предназначен за финансиране на американската армия. Всички тези детайли все повече настройват обществото срещу нея.
Независимо от това Мери е първата жена, за която е използвано определението "първа дама". При встъпването си в длъжност Ейбрахам Линкълн й подарява комплект бижута на "Тифани"
за рекордната за онова време сума
от 13 000 долара
Безупречният й стил в началото впечатлява американския народ, но постепенно медиите започват да я определят като "нестабилна", "жена, носеща у себе си и малко лудост".
"Тя харчеше пари - много пари - пише журналистът Джефри Блумър, който познава в детайли живота на семейството. - Екстравагантни тоалети, мебели.
Нейните желания
се сменяха бързо,
изхвърляше на боклука бижута и дрехи за хиляди долари. Всички виждаха, че има нещо странно в поведението й. Никой не знаеше дали е болна, дали е нещастна, или просто е изморена от живота."
Историци също се опитват да опишат поведението й. Според някои съвременници тя страда от биполярно разстройство. Диагноза, която по нейно време не е съществувала. Други теории на днешни историци описват заболяването й като лаймска болест, хронична умора и диабет. Всички тези догадки карат учените в Щатите да направят нови изследвания за това какво точно провокира необяснимите страни в поведението й.
Тази година един от изтъкнатите лекари в САЩ - Джон Сотос, предложи нова версия за странностите на г-жа Линкълн. В проучване, публикувано в Perspectives in Biology and Medicine, Сотос предполага, че Мери Тод може да е имала дефицит на витамин В12, което е довело до трайни изменения в мозъка й. Въпреки че единствените запазени медицински записки от живота на президентската съпруга са от четирите месеца, когато е била принудително настанена в лудница. Сотос твърди, че в изследването "са използвани около 100 исторически източника, включително 678 писма и снимки от онова време".
Като млада Мери била известна като интелигентна и мила дама, чудесно допълнение към партитата, на които придружава мъжа си. Сдобива се с лошата си репутация, едва след като Линкълн става президент.
"В двора на Белия дом
пресата постоянно
я преследва
с подигравки за неприятните й рокли, представяйки я като шпионин - пише лекарят. - В тази атмосфера тя губи и деца, и съпруг. Тя е като дефектна мраморна статуя, чиито пукнатини не могат да се запълнят.
Мери Линкълн е жертва, очукана от лични неволи и затворена от разрушителните конвенции на викторианското домакинство."
Като допълнение към неговата теза, че тя не е получила навреме лекарска помощ, нова изложба във вилата на президента Линкълн във Вашингтон твърди, че съвременните наблюдатели трябва да се доближат до статута на Линкълн като
опечалена майка
В експозицията "Размисли за скръбта", кураторът Кали Хокинс предлага по-съпричастно разбиране за това как мъката е променила живота й.
Както Хокинс казва пред "Вашингтон пост", тласъкът за изложбата е личен: преди три години самата тя губи дете.
"Историята не е била благосклонна към Мери Тод Линкълн отчасти защото обществото тогава и сега наистина има много
сложни отношения със смъртта и скръбта
и с това, което е социално приемливо", казва Хокинс. Според нея мъката на Мери Линкълн е била неудобна.
"Тя не е излизала с месеци от стаята си, стояща в пълна тъмнина - твърди лекарят, който подробно изучава живота й. - Описват се часове от живота й, в които гледа в една точка, без да помръдва. Особено след смъртта на президента Линкълн хората просто не са знаели какво да правят с нея.
Тя не отива на погребението му,
на което се изсипва цяла Америка. Описана е от лекари нейната "неспособност" да напусне стаята си. Тази "неспособност" има и медицинско, и психично обяснение. Тя е била болна, не луда. Загубата на части от паметта й е отключила нейните "биполярни" прояви."
Започвайки от 1850 г., Мери претърпява поредица от травматични загуби само за няколко години. Нейният син Еди умира същата година на 4-годишна възраст; през 1862 г. 11-годишният Уили също си отива - вероятно от коремен тиф.
Три години след смъртта на Уили Мери седи до съпруга си в момента, в който е застрелян в театъра на Форд. След това, през 1871 г., синът й Тад умира от белодробна болест на 18-годишна възраст. Най-големият и единствен жив син на двойката - Робърт, я обявява за "луда" и поема целия контрол над семейното наследство.
"Линкълн си позволява да тъгува публично за загубите си по начин, който създава безпокойство за хората от онова време - казва Сотос. - С години всички говорят за сеансите в Червената стая на Белия дом. В медиите открито я наричат вещица."
Когато Уили умира през февруари 1862 г., Линкълн не може да напусне леглото си в продължение на седмици, дори пропуска погребението на момчето. Според Елизабет Кекли, довереница на първата дама, Мери е "променена жена" след тази поредна трагедия. Тя никога повече не е стъпвала в стаята за гости, където той е умрял.
В писмо до г-жа Джон С. Сприг на 29 май 1862 г. Мери Тод Линкълн се извинява за забавянето, като отбелязва, че нейната "тъга и лошо здраве" са й попречили да отговори по-рано.
"Чувствахме такава огромна скръб при смъртта на нашия любим Уили, същество, прекалено ценно за земята, че съм толкова обезпокоена, че едва мога да си заповядам да пиша - отбелязва тя. -
Може би само в смъртта си ще намеря спасение.”
За лекаря, заел се да изучи внимателно причините за поведението на съпругата на Линкълн, това е важно и от историческа, и от медицинска гледна точка.
"Чрез нейния случай може да се проучи как първоначално започват заболявания, които са бич на нашето време, като паникатаки и да се проследи каква е тяхната връзка с други медицински проблеми - предлага лекарят. - При всички случаи, ако Мери Тод бе живяла днес, тя щеше да е възприемана по много различен начин. Уви, няма шанс историята да се опише абсолютно достоверно", твърди той.
Най-четени
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Секретно Защо Третото българско царство няма корона?
Имало е проекти, венецът се използва в герба, печата и официалните бланки Следват традициите на царете от Средновековието, които копират византийските модели Претърпяват няколко промени
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Изумителни деца виждам по българските училища
Вчера бях в Мездра – на срещи с учениците от училищата „Иван Вазов" и „Христо Ботев". Изумителни деца виждам по българските училища. Будни, любопитни, с отворени сърца към света
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа