В средата на миналата година Нобеловият лауреат и откривател на СПИН проф. Люк Монтание с математически модел разгледа генома и обяви, че коронавирусът е лабораторен. Аргументът му - в генома има аномалия, която не може да бъде създадена от природата. Неговата теория бе, че е станала грешка, докато са правени опити да се създаде анти-ХИВ ваксина. Монтание бе разкритикуван, защото в "Лансет" и в Nature група учени заявиха, че няма никакви доказателства в тази посока.

В своето научно изследване проф. Монтание прави обстойно изследване на генома заедно с Жан-Клод Пере, д-р по математически и компютърни науки в Университета в Бордо и изследовател в центровете на IBM за

изкуствен интелект

Още в началото на статията проф. Монтание и д-р Пере твърдят, че 16 фрагмента гени от щамовете на HIV1, HIV2 и SIV ретровирусите най-вероятно присъстват и в генома на SARS-CoV-2. Сред тези фрагменти 12 са концентрирани в много малък регион от генома на коронавируса и представляват 3% от дължината му.

"В допълнение, те са позиционирани в 2 функционални гена на вируса: гените orf1ab и S-spike (шипа на вируса - бел. ред.) - отбелязват проф. Монтание и Пере. - В обобщение, ето двата основни факта, които допринасят за нашата хипотеза за частично синтетичен геном: непрекъснат регион, представляващ 2,49% от целия геном на COVID-19, от който 40,99% се състои от 12 различни фрагмента, произхождащи от различни щамове на HIV и SIV ретровируси. От друга страна - някои от тези 12 фрагмента изглеждат обединени. Забележително е, че ретровирусната част на тези региони, която се състои от 8 елемента от различни щамове HIV1, HIV2 и SIV, обхваща дължина от 275 съседни бази на COVID-19... Коефициентът на плътност на HIV и SIV в този регион на COVID-19 е 200/275 = 72,73%, което е значително. Голяма част от тези 16 екзогенни информационни елемента

съществуват в първите

геноми на SARS

още през 2003 г. Въпреки това ние ще покажем как и защо новият регион, включващ 4 екзогенни информационни елемента на HIV1 и HIV2, при този вирус радикално се различава от всички щамове на SARS и при прилепите. След това ще сумираме фактите за възможния му произход." Двамата учени анализират малката област от 225 бази, които са общи за COVID-19 и batRaTG13, но напълно отсъстват във всички останали щамове на SARS. След това Монтание и колегата му проучват геномите на прилепи, за които се предполага, че са дали началото на сегашния вирус.

"В щама на batRaTG13, изолиран през 2013 г., след това секвениран през 2020 г., хомологичният профил на фрагмента на HIV1 от Кения през 2008 г. е идентичен с този на сегашния вирус - пишат те. - И накрая, ние изучихме най-новата генетична еволюция на щамовете на COVID-19, участващи в световната пандемия. Открихме значителна поява на

мутации в района на 225b

При вземане на проби от геноми показваме, че този ключов регион от 225b се развива много по-бързо от съответния цял геном." След което учените правят сравнителен анализ на гените на шипа на коронавируса и този на batRaTG13, натъквайки се на два необичайни факта.

"От една страна, вмъкването на 4 съседни аминокиселини в средата на шипа (шиповия протеин на коронавируса - бел. ред.), а от друга - ненормалното разпределение на синонимни кодони във втората половина на шипа.

Накрая, добавянето в този регион на ендогенни информационни елементи, идващи от гена на паразита Plasmodium Yoelii (свързван преди всичко с разпространението на маларията - бел. ред.), обяснява следвана стратегия при изкуствено

модифициране на кодони

в този регион на шипа."

След анализ на досегашните коронавируси учените посочват един регион, който е нов в генома на SARS-CoV-2. Според тях това предполага, че е екзогенно "допълнение". Нещо повече, Монтание и колегата му, стъпвайки на предишно изследване за следи от HIV и SIV във вируса, разширяват търсенето и се натъкват на още по-необичайни съвпадения. Страница след страница двамата педантично изследват различни щамове и показват защо новият SARS е толкова устойчив и различен - и сред причините са ключови следи от HIV.

Заключенията на учените са много, но основното е, че сравнителният анализ на гените на шипа на COVID-19 и batRaTG13 демонстрира

два необичайни факта:

от една страна, вмъкване на 4 съседни аминокиселини в средата на шипа, от друга страна, анормално разпределение на синонимни кодони във втората му половина. За Монтание и колегата му тази "стратегия" изглежда "изкуствена" с модифициране на съотношението между синонимни и несинонимни кодони в този регион.

Последното разследване на СЗО в Ухан за произхода на вируса завърши без резултат.