Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Земетресение срива Търново При земетресението под развалините на горнооряховската девическа прогимназия намериха смъртта си 27 ученички. С изваждането на телата на момичетата се нагърбиха турски пленници, излагайки често собствения си живот на опасност. На снимката: Момент от изваждане на телата на жертвите от турските пленници.

 

Епицентърът на земетресението се оказва в Горна Оряховица. Изплашени от мощния трус, гражданите панически напускат домове, магазини и пивници. Секунди по-късно градът е разрушен поголовно и се превръща в развалини. Близо 95% от сградния фонд е поразен. Изравнени със земята са градската болница, следственият участък, общинското управление, клонът на БНБ, новопостроеното читалище, Първо основно училище, гарата и помещенията около нея, фабриките. Съдът, пощата и Земеделската банка са полуразрушени.

На 1 юни 1913 г. Търново е увлечен в своя ежедневен ритъм. Събота е и православните християни отбелязват Черешова задушница. Към църквите и гробищата се упътва върволица от жени и старци. Учениците са на училище, а търговците и занаятчиите стоят пред дюкяните си и чакат клиенти. Изведнъж към 11,35 часа се разнася оглушителен тътен, придружен от силно потрепване и бучене на земята. Трусът продължава не повече от 20 секунди, но предизвиква уплаха и изумление сред гражданите. Като картонени кутийки се люлеят и рушат жилищни постройки и обществени здания. Хората бягат в суматоха, някои не могат да се задържат на краката си и се хващат за дърветата. Те се отправят към Марно поле, крайградските лозя и околните хълмове. Появяват се санитарки от Червения кръст, които раздават памук, напоен с валериан и амоняк. Бавно настъпва опомнянето и всички разбират, че градът е засегнат от унищожително земетресение.
Последствията от природното бедствие за старата българска столица са опустошителни. Мощната стихия

разрушава 80% от сградите

в града. От жилищните квартали най-сериозно са засегнати турската махала и Варуша. Значителни поражения са нанесени на гарата, болницата, казармите, телеграфо-пощенската станция и окръжното финансово управление. Мъжката гимназия "Св. Кирил", която е превърната във военен лазарет, е напълно срутена. Десетки ранени войници са затрупани под купища бетон и тухли.
Епицентърът на земетресението се оказва в Горна Оряховица. Изплашени от мощния трус, гражданите панически напускат домове, магазини и пивници. Секунди по-късно градът е разрушен поголовно и се превръща в развалини. Близо 95% от сградния фонд е поразен. Изравнени със земята са градската болница, следственият участък, общинското управление, клонът на БНБ, новопостроеното читалище, Първо основно училище, гарата, фабриките. Най-тежко е положението в девическата прогимназия. При срутването на междуетажните плочи намират смъртта си 25 ученички заедно с учителката Марийка Икономова. На много места падат електрически и телеграфни стълбове. Общият брой на загиналите в Г. Оряховица е 30, без да се смятат затрупаните между 50 и 60 работници в строящата се захарна фабрика. Ранените са над 150.
С по-слаба сила земетресението засяга целия регион в радиус от 100 км. В Лясковец от 2193 къщи напълно са разрушени 940. Унищожени са двете прогимназии, читалището и пет църкви. Избухват пожари, но огнената стихия бързо е овладяна. Под съборените жилища загиват 8 души, а 47 са с различна степен на нараняване. Селата на Търновско са с по-малки загуби и няма човешки жертви. Дряново се отървава само с пропукани стени и паднала мазилка на къщите. Дувар затиска 6-годишно дете, което по-късно издъхва. В Севлиево има много изпопадали комини и покриви. Покрай р. Росица се отварят дупки в почвата, от които бликва голямо количество вода, примесена с пясък.
Търновското земетресение е регистрирано както от сеизмологичната служба на Централната метеорологична станция в София, така и от сеизмолозите в цяла Европа. То е с магнитуд 7 по скалата на Рихтер и е едно от най-разрушителните в историята на България. Почувствано е в цяла Югоизточна Европа. Катастрофалният трус е последван през следващите дни от 13 вторични земетресения, които предизвикват нова паника сред населението и доразрушават някои сгради. Според директора на метеорологичната станция Спас Вацов и известния климатолог проф. Анастас Иширков трусовете ще продължат още 6 месеца, докато слегнат земните пластове. Щетите от бедствието са огромни. Материалните загуби се изчисляват на 7-8 млн. лева. Общият брой на загиналите е около 100, ранените са над 400.
Новото правителство на д-р Стоян Данев, което по чиста случайност е сформирано в деня на катастрофата, и държавните институции

реагират незабавно

и предприемат адекватни мерки за овладяване на ситуацията. Разпоредено е да се изпрати храна за бедстващото население от Русе, Плевен и Шумен. От София и близките градове са докарани допълнителни полицейски части за осигуряване на реда и сигурността в засегнатите селища. Ръководителят на Гражданската санитарна служба д-р Марин Русев нарежда да се командирова в Търново и Г. Оряховица помощен медицински персонал и да се подготвят 300 легла в болниците в Русе и Плевен. Министерският съвет отпуска три последователни кредита от 40, 100 и 200 хиляди лева за ликвидиране на последствията от земетресението. В столицата и останалите градове се образуват комитети, които събират и изпращат помощи за пострадалите. Организирани са походни кухни, пред които се вият дълги опашки от бездомни хора, за да получат чай и топла супа. Построени са временни лагери от бараки и палатки на Марно поле и в градската градина на Г. Оряховица. За нещастие падат обилни дъждове, които затрудняват спасителните операции. Въпреки това започва разравяне на разрушените сгради и изваждане на оцелелите. Пресата непрекъснато съобщава за постъпили

дарения и волни пожертвования

Славянското благотворително дружество в Русия превежда 8000 рубли (около 13 500 лева). Италианският крал Виктор Емануил II дарява за пострадалите 10 000 лева. Известният политик и благодетел Иван Евст. Гешов и съпругата му внасят 1500 лева. Руският император Николай II изпраща скръбна телеграма до цар Фердинанд със следното съдържание: "Моля Ваше Величество да приеме искрените ми съболезнования по случай бедствието, което сполетя Търново и други местности в България."
Постепенно животът в засегнатите от земетресението селища се нормализира. Общинските власти отново поемат своите функции. Хората започват да се завръщат при руините на своите домове. Те издирват изчезнали близки и под тонове отломки и кал се мъчат да спасят оцелялата покъщнина. Ала на 16 юни избухва Междусъюзническата война и измества вниманието на българското общество в съвсем друга посока. Страната ни е залята от хиляди бежанци от Македония и Тракия, които търсят спасение от сръбските и гръцките жестокости. Усилията на правителството се насочват към тяхното настаняване и издръжка. За подпомагане на потърпевшите от земетресението вече не се отделят средства. Това не дава възможност за скорошно възстановяване на стопанския и социалния потенциал в Търновска област и години наред пораженията от трагедията ще продължават да тежат върху местното население.

Царица Елеонора тръгва на помощ с цял влак

Известията за унищожителното земетресение пристигат в София на следващия ден и предизвикват съчувствие сред царското семейство.
Царица Елеонора, която по призвание е самарянка, разпорежда да се подготви специален влак, с който отпътува за района на катастрофата. В него са натоварени медицински консумативи, голямо количество дрехи и одеяла, хляб и хранителни продукти. На 3 юни, придружена от князете Борис и Кирил, тя пристига в Г. Оряховица. Води със себе си четирима софийски лекари, които оказват първа помощ на ранените. Самата тя превързва някои от тях.
Елеонора обикаля целия град, разпитва пострадалите за преживяната беда и ги утешава, че ще получат помощ. На следващия ден Нейно Величество посещава Търново и други засегнати селища. Навсякъде е посрещната от измъчените погледи на стотици останали без покрив, които смирено се оплакват за своето нещастие.
Престолонаследникът княз Борис прави много снимки на разрушените исторически здания и паметници. По инициатива на царицата се организират помощни комитети за осигуряване на храна и опазване на имотите на гражданите. Тя дарява от личните си сметки крупната сума от 10 000 лева в помощ на най-засегнатите от земетресението.

 

Разрушени са исторически паметници


Търново загубва и ценни старинни сгради, които се съхраняват от векове и определят неповторимия облик на града.
До основи са сринати катедралният храм "Св. Троица", църквите "Св. Богородица" и "Св. Спас", старата митрополия с църквата "Св. Петър и Павел". В някои от тях висят изпочупени полилеи и стърчат централните кубета. Частично съборени заедно с камбанариите са храмовете "Св. Атанас", "Св. Константин", "Св. Марина" и "Св. 40 мъченици". Множество поражения са нанесени на Преображенския манастир и на историческите паметници в Арбанаси. Жертвите са 27, а ранените и контузените 140. Данните обаче не са окончателни, тъй като не е уточнен броят на загиналите във военната болница.

Коментара ()

Вашият коментар