Когато врагът не е пред нас, а в нас, три стълба трябва да крепят държавата - медиците, силите за сигурност и икономиката

Никога не съм си мислил, че ще живея във време, когато пред нацията ни ще стои съдбовен избор. Избор, като тези, които са вземали предците ни, когато са тръгвали на война.

Пет пъти воюва България за националното си обединение и за да защити националната си независимост. 183  000 българи положиха кости за мечти и идеали.

Сега пак сме във война. И немалко българи могат да положат кости в битка със собствената ни глупост.

Пред нас не са телените мрежи на Одрин и Чаталджа. Не ни чакат залповете на тежката артилерия и облаците от смъртоносни куршуми при Дойран или Тутракан. Сега врагът ни е по- необикновен някакси по-опасен, защото

врагът не е пред

нас, врагът ни

е в самите нас

Не говоря само за коронавируса, който може да носим дори без да знаем. Говоря за липсата на елементарна дисциплина и самодисциплина, за безотговорността, за чисто нашенското “на мен няма да се случи”. Говоря за навалицата по моловете само преди броени дни, за шумните и мощни сбирки за 8 март, когато вече и най-големият глупак би трябвало да беше разбрал какво се случва по света, за

фрашканите

нощни клубове,

за децата в грипна ваканция, които по стара нашенска традиция напълниха кина, заведения и фитнес зали... За тези, които си дойдоха от огнищата на заразата и не си останаха и два часа у тях, а припнаха из родината въпреки призивите… А успокоението на мнозина, че коронавирусът бил смъртоносен само за хората над 60 години, си е аморално. Знам, че децата са бъдещето ни, но нали не искаме да отпишем тези, които с ръцете си построиха тази страна?

Не разбирам нищо от болести и от вируси, но нещо плаши света, за да спре той да се върти. И ако нямаме доверие на собствения си политически елит, сигурно можем да се доверим например на елита на Израел, САЩ или на която и да е развита страна, за която се сетите,

щом те

въвеждат

извънредни

мерки,

може би и ние трябва да не се правим на “непукисти”.

Европа страшно закъсня с мерките. Прекалено много чиновнически заседания и никаква солидарност. Всеки се спасява поотделно. Толкоз за прословутите европейски ценности. Този път нещо не сработиха. Само мъка предизвиква това, което се случва в Италия, страната родила Европейския ренесанс. Европа трябва да се събуди. Ние също.

Дано се събуди и това, което наричаме “български политически елит”. По време на война нацията трябва да се обединява, а не да се разединява. Заровете поне за малко томахавките на малките си политически баталии, не воювайте поне до юни, когато, ако е рекъл Господ, и както предполагат някои от учените, този ужас може да стихне.

Начинът, по който парламентът прие извънредното положение, беше смислен и беше проява на здрав разум. Сега три стълба трябва да крепят държавицата ни. Медиците, силите за сигурност и икономиката. Тези три стълба се нуждаят от особено внимание. Медиците, за да има кой да спасява човешкия живот. МВР, службите и армията, за да има кой да пази реда и живота. Икономиката и бизнесът, за да има кой да храни първите два стълба и всъщност всички ни.

Има и един четвърти стълб - медиите, от които и аз съм част. Дано медиите осъзнаят своята отговорност за нещата, които пишат и излъчват, защото например въпросите на някои от репортерите могат да предизвикат мозъчен удар. От всички нас зависи дали ако кризата се задълбочи, ще се справим и оправдаем, че сме наследници на “прусаците на Балканите”, или ще се окажем “просяците на Балканите”.