По повод новия етап в борбата с корупцията си спомних безсмъртния роман на великия Иван Вазов "Под игото". Великите за това са велики, защото и в най-трагичните моменти могат да намерят нещо предизвикателно сатирично. Имайки предвид, че господството на корупцията за обикновения човек е равносилно на робство, си позволявам, без да принизявам подвига на АПРИЛЦИ от 1876 г., да цитирам части от незабравимата сцена от изпитанието на черешовото топче:

Надеждата:

"...Детинска радост и възторг неописуем вълнуваше всички. Някои плачеха...

- Слушайте как ще зареве балканският лев, момчета... Гласът му ще разтрепери трона на султана и ще обади на цял свят, че Стара планина е свободна!... - казваше началникът на злидолската стража.

- Тоя гръм ще разбуди и другите наши братя в Стремската долина и ще им науми длъжността: те ще грабнат оръжие и ще се опълчат против общия душман! - каза друг.

- Оттука ние заповядваме на цялата долина... нека само се покажат тираните: на матруша ще ги направим!

- Ни един няма да оставим, майка им стара!"

И резултатът:

"...Някой си, на смях или наистина, каза, че той бил вземал тоя шум за шум, излязъл из нецензурния канал на Ивана Боримечката..."

Всички прилики с днешната сценка на борба с корупцията в международен план са случайни...

От фейсбук