С лъчезарно веселие примесено с лека доза неподправен метафизичен ужас наблюдавам как в средите на градското дясно пак целият въпрос за изборите в София се сведе до Паметника на съветската армия. То са едни идейни спорове, идеологически кютеци, обвинения в предателство и късане на коси, защото единият бил казал, че Паметника трябва да бъде покрит, а истинският хардкор десен настоява той да бъде "напълно" покрит. Така де, не можеш да си умен и красив, ако не си лингвистичен нацист и не гърчиш другарчетата си по устав с наслаждението на стар садист. Взимам си пуканки тази есен и ще гледам с интерес оспорваната битка за осмото място в София. Защото тези за повече не могат и да мечтая.

*Коментарът е от фейсбук