Който владее Истанбул, владее Турция
Който ме познава, знае, че наричам Града само и единствено Цариград или най-много Константинопол.
Но днес е различно.
Защото днес Истанбул гласува за кмет за втори път, след като диктаторът Ердоган отмени победата на опозицията.
Защото който владее Истанбул, владее Турция.
А интересът на България е Турция да бъде управлявана от провевропейски и прозападни настроени политици, а не от ориенталски тирани.
Били ли сте някога в Цариград?
Виждали ли сте кубето на „Св. София“, построена от Юстиниан през 537 г.?
А един от четирите египетски обелиска в Европа, дето е отсреща?
А всичко онова, което ни напомня, че сме наистина във Вечния град, Новия Рим?
Всичко това вече го няма за нас. Не, че не е там, напротив – там е, както е било през последните поне 1500 години, че и повече.
Но за нас не е там, защото свободата да ядем балък-екмек на пристанището на Златния рог, бщнк беше отнета. Отиде си за дълго.
И не си тръгна ей така с опита за преврат, а си отиде бавно и пред очите ни, докато забрадените като нинджи по салафитски маниер жени започнаха да стават мнозинство след 2011 г.
Тръгна си, докато турският народ бавно и последователно избираше всеки път да бъде управляван от човека, който без свян обяви, че „демокрацията е влак, от който може да слезеш, когато стигне някоя гара“; който без притеснение денонсира Европейската конвенция за правата на човека, уволни хиляди декани и ректори, уволни десетки хиляди учители; който не спря привържениците си да обезглавяват войници; който получава подкрепата на народа за връщане на смъртното наказание.
Тръгна си спокойствието, което имахме да се разходим по стъргалото на многомилионния град „Истиклял“ и да пием чай на площад „Таксим“, да видим безмерно красивите мозайки на църквата „Хора“, да слезем в подземния свят на Цистерните на Юстиниан…
Най-страшно е, обаче, че вече става на практика невъзможно да идем на поклонение в родното място на съвременната българска нация – „Св. Стефан“ на брега на Златния рог.
И ако има нещо, което българската държава трябва да пази като зениците на очите си, това е паметта за българската общност в Цариград.
Пиша всичко това, защото Цариград ми липсва. Липсва ми срещата с Юстиниан и неговите наследници, с Теодосий и синовете му, с красивите светци в църквата Хора, Юстиниановата цистерна, Генуезкия квартал...
Затова се надявам с победата на опозицията днес в Истанбул (за втори път го наричам така в този пост) да се върне възможността да видя отново Града.
Снимка: Св. София без минарета.
Когато я видях за пръв път преди 12 години, се разплаках от щастие.
И всеки път се вълнувам, когато пристъпвам през праговете, които са прескачали императорите на Христа.
И не, за мен "Света София" не е музей, а е храм - храм на всички, които обичат Града.
P.S. Снимката е направена от мен през последното ми посещение на Града през 2014 г.
*Коментарът е на Емил Джасим във фейсбук
Най-четени
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Секретно Защо Третото българско царство няма корона?
Имало е проекти, венецът се използва в герба, печата и официалните бланки Следват традициите на царете от Средновековието, които копират византийските модели Претърпяват няколко промени
-
Изумителни деца виждам по българските училища
Вчера бях в Мездра – на срещи с учениците от училищата „Иван Вазов" и „Христо Ботев". Изумителни деца виждам по българските училища. Будни, любопитни, с отворени сърца към света
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа