Не будете съжаление с личните си трагедии...
Спомням си ноември 2017 година. Тъкмо се бях прибрала от Босна ( снимки на документалния ми филм за войната ). Неглижирах тогава молбата на майка ми да остана в България, дядо пак беше приет в болница за лечение от псориазис. Въпросът защо лекарите не му казаха още тогава, че се е разболял от рак, все още виси във въздуха. Истински се надявам горчиво да се разкайват, че не положиха усилия да го спасят, а само гледаха колко пари да изкопчат от него. Когато се прибрах в Пловдив, вече го бяха изписали и той си беше вкъщи. Двамата с баба имаха 60 годишен брак. Все още спяха прегърнати на голямата им семейна спалня. Компания им правеше кучето ми. Завещах им го преди 8 години и дядо го гледаше като за бебе, а то го следваше неотлъчно. Аз останах без баща на 17 и за мен винаги се е грижел дядо ми. Плащаше ми частните уроци, караше ме на училище, осигуряваше ми почивките на морето, купуваше ми дрехите, телефоните... Имах си всичко, бях неговата малка принцеса, остави ми и две къщи наследство.
И макар вече да бях минала 30 години, за всеки празник с баба ми даваха общи пари, да си купя нова чанта. Та в онзи ноември, няколко седмици след рождения ми ден, дядо искаше да ми даде пари само от него. Никога няма да забравя как ме прегърна в коридора преди да тръгна за София. Стискаше ме много силно, не искаше да ме пусне. Притесняваше се как се оправям сама и пак ми каза “Ако ти е трудно, се върни при нас. Няма да те оставим гладна.”. Бях му разказала преди три години за непристойното поведение на един мъж към мен на едно служебно пътуване и той искаше да го намери и да му разбие носа, защото никой нямал право да ме разстройва.
Днес, дядо го няма. След смъртта му, за която майка ми ми съобщи няколко дни по-късно, тъй като пак имах важен служебен ангажимент и се страхувала, че ще го отменя като разбера, аз се върнах в Пловдив. Заварих баба на спалнята, а на възглавницата на дядо, беше сложила неговия некролог. Кучето лежеше разплакано в краката й... На нощното шкафче все още седяха американските кремове за псориазис. И вестниците. Дядо обичаше да чете всички новини. И да гледа мачове... Двамата редовно се караха кой какво ще гледа и затова в тяхната спалня имаше два телевизора.
Днес трудно се връщам в Пловдив. Просто раната ми е още много дълбока. Спомням си, че когато татко почина, отново от рак, избягах в София. Просто не мога да гледам празните им места вкъщи. За мен и двамата някъде са заминали и един ден пак ще бъдем заедно.
И понеже казват, че съм се превърнала в изключително безкрупулна и лишена от емоции, всъщност изобщо не е така. Просто не обичам някой да злоупотребява с личната си трагедия с цел будене на съжаление. А такива има много. Да, към тях изпитвам само презрение.
Не ви разказвам всичко това, за да ви стане мъчно за
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
В сравнение с нашия Азис всякакви Кончити и Немо-та са просто брадат виц
В сравнение с нашия Азис всякакви Кончити и Немо-та са просто брадат виц. Така че не става дума за Евровизия, а за една визия за Европа, в която либералната мисъл деградира до търсене на подходящи