Кой ли ще е новият имперски език?

Енергичният французин Макрон възвести Европейска империя – това бе дълбокият смисъл на неговото “Писмо до Европа”. Да станем империя, сега е моментът да изпратим нациите с техните дребни капризи в заслужен отдих.

Изчаках да видя какво ще кажат умните глави за това историческо писмо, но те се забиха в детайлите и изгубиха поглед към цялото. Тези детайли може и да са съмнителни сами по себе си, но не подробностите са важни, а накъде гледат и сочат с пръст те.

Ракурсът на мисълта е важен. Какъвто и проблем да захапе френският президент в това писмо, решението му е все в една посока – трябва да създадем нови, наднационални европейски институции, които да отнемат играчките от ръцете на националните държави.

За дадения конкретен проблем това може да е тъпо. Но ако мислим имперски, както би мислил един придворен съветник на Октавиан Август, Луи XIV или Петър I, друго решение просто няма.

Местният патриот не може да схване защо например някакъв

бюрократ

в Брюксел ще определя минималната

работна заплата в България. Нали това уж се договаря от местните профсъюзи, работодатели и правителството, търси се оптималното за всички решение тук и сега? Ако това договаряне се отчужди от пряко заинтересованите и се възнесе нейде из облаците, решенията ще са поне 10 пъти по-некомпетентни. Не е ли това глупаво и ненужно?

Може и да е, но ако го гледаме от долу нагоре. Ако го гледаме от горе надолу, откъм европейския Олимп, това е единственото възможно решение на проблемите. Защото там няма значение каква ще е минималната заплата в някоя затънтена провинция, важното е Олимп да решава каква ще е тя.

Явно чрез писмото на Макрон

евроелитът ни предупреждава,

че ще прави революция.

Но тя няма да е като старите революции, които се правеха отдолу нагоре – по-ниските слоеве палеха чергата на елита. Тази революция ще е “отгоре надолу” – елитът ще отнеме окончателно властта и влиянието от държави, профсъюзи, левичари, патриоти, дребни местни олигарси и ще ги повери в ръцете на евроолигархията и евробюрокрацията.

Революциите имат нужда от нов обществен договор. И точно това предлага Макрон – още преди края на тази година да се направи континентална мегаконференция. Тя на практика ще играе ролята на Велико народно събрание (ВНС) и ще изработи новата европейска конституция, за да превърне Европейския съюз в Европейска конфедерация. Или може би направо във федерация, която на практика ще е империя.

Разбира се, никой не би нарекъл новата държава “империя” официално, но по същество за това става дума. Чудя се само кой ще е имперският език. След Брекзит вероятно английският няма да е подходящ. Американският също не върви заради Тръмп. Ако е френски, ще се обидят немците. Ако е немски, евреите ще правят странни аналогии. Значи най-вероятно ще е френски, тъй като на немците не им е позволено да се обиждат.

За да скрие

брадвата в

розов памук,

френският президент нарича предстоящото ВНС “Конференция за Европа” с представители на институциите и на държавите, гражданските организации, академичните среди, поетите, поетесите, конкурсите за красота и каквито други се сетим. Няма и намек за някакво избиране. Като съберат мъдрите неизбрани глави, те ще измислят “всички необходими промени в политическия ни проект, без забранени теми, пък било то и темата за преразглеждане на договорите”.

Демек новата конституция вече е измислена, нека сега й направим подобаващия пиар.

Ще кажете, че това няма как да стане, защото промените в Лисабонския договор искат консенсус, а много държави и без това са станали докачливи за своя суверенитет. Освен това още на предстоящите евроизбори националистите ще получат превес, а партиите от ЕНП и ПЕС ще се свият.

Но ако се замислим,

какво значение има Европарламентът? Никакво.

Силното ядро на Европа – Германия, Франция и Холандия – може да си направи елитен клуб вътре в ЕС. Ако тези трите и още 3-4 по-малки приемат новата конституция като надстройка над Лисабонския договор, то какво ще правят държавите дисиденти? Вероятно Унгария, Полша, Чехия и дори Испания в началото ще се дърпат, но постепенно ще клекнат и те. Много по-добре е да са вътре при най-богатите, отколкото вън на студа.

Скептиците напомнят, че краката на Макрон и без това се клатят. Всеки уикенд “жълтите жилетки” във Франция му искат оставката, а рейтингът му е спаднал от 80 на 20. Но нека не забравяме принципа на Парето, според който 20 процента от хората пият 80 процента от бирата.

Макрон не е случаен политик, а проект на финансовия капитал, в който са вложени не десетки, а стотици милиарди. За да му се разчисти пистата, бяха сринати двете най-големи френски партии – социалистическата и републиканската. Толкова много е вложено в Макрон, че явно се очаква да изиграе велика историческа роля.

Дали тази роля ще е императорска? Или може би Макрон прокарва пъртината за някой Карл? В римската история има един друг Макрон, преториански префект, който докарва на власт императора Калигула.

Но да се върнем в XXI век.

Очевидно елитът

се е приготвил

за скок

в друга форма на държавата. Когато дребните играчи осъзнаят какво се готви, то вече се е случило. Тук става дума за латентни тектонични процеси, в които напрежението се трупа дълбоко под земята десетилетия наред, докато изведнъж кокошките и гъските започват да пищят необяснимо, а минута след това всичко започва да се клати и рухва. Старите държави са в руини, идва новата супердържава.

Европа винаги се е стремяла към това. Тя вече е била централизирана империя поне 4 пъти - по време на Древния Рим, после при Свещената Римска империя на Карл Велики, за кратко по време на Наполеоновите войни и после по време на Втората световна война срещу СССР. Фактът, че Хитлер обединява Европа насила, е само една подробност. Нима Римската империя се е образувала доброволно? Или Руската?

Централизацията е естествен исторически процес. Да вземем САЩ – в началото това е конфедерация на 13 “обединени колонии”, които поотделно са по-суверенни от държавите в днешния ЕС. След 11 години слободия елитът приема конституция, с която САЩ стават централизирана федерация. Постепенно

независимостта

на щатите се

орязва и орязва,

а Вашингтон получава все повече и повече власт. Гражданската война (1861 – 1865) прави този процес необратим. Процесите на централизация продължават и до ден днешен. Например сега демократите искат да премахнат Електоралната колегия, която гарантира щатските квоти при избора на президент.

Съвсем нормално е същият процес да тече и в Европейския съюз. Ако сега заради евроизборите много неща се премълчават, още тази есен заекът ще изскочи от черния цилиндър.