Тикнаха го в затвора за 22 г. Жертвите - негов приятел и иконом, застреляни с по 2 куршума. Майката на единия: Искаше ми прошка, но той след време ще излезе, а синът ми е в гроба!

Абе, Мартине, дай пистолет. Искам да ходя на лов за лисици”, казва бившият самбист Виктор Траянов минути преди да опръска с кръв верандата на понтонна къща в яз. “Въча”. Без да отрони дума, той изстрелва по 2 куршума в главите на негов приятел от детинство и на иконома на плаващата вила, с когото се запознава в деня на стрелбата - 16 ноември 2009 г.

9 години делото за двойното убийство се прехвърля главно между съдебните инстанции, а експертите гадаят за мотивите за хладнокръвното престъпление.

Виктор стреля по Мартин Кючуков, и Борис Сбирков без да е предизвикан с нищо. Няма препирни или отворени стари рани. Думите за лисиците могат да имат много интерпретации - от буквалното им значение до дълбок преносен смисъл, казват психолозите, но разследващите така и не разгадават смисъла им.

Доскоро Траянов е под домашен арест в апартамент в “Блока на ужасите” в столичния кв. “Банишора”, в който през годините стават серия престъпления. При последното - на 15 януари т.г., готвач удуши приятелката си и се оправда с нестандартен секс.

Служители от дирекцията за изпълнение на наказанията извеждат преди десетина дни Траянов от дома му и го карат в софийския затвор. Действат по нареждане на прокуратурата. После Върховният касационен съд (ВКС) обявява, че Траянов е осъден окончателно на 22 г. затвор.

“Виктор излезе с баща си - бивш полицай. Попита само дали присъдата му е потвърдена. Показаха му заповедта, взе си багажа и тръгна”, разказва очевидец.

Траянов е бивш

2-кратен

вицешампион

по самбо и гард

в семейната фирма на Красимир Каменов - Къро, някога ортак на изчезналия висаджийски бос Мето Илиянски. В охранителния бизнес работи 7-8 г., а в Гранична полиция на Калотина - само 6 седмици през 2004 г. Напуска по лични причини, за които не иска да говори.

Преди кървавата вечер на язовир “Въча” постоянно е в дома на Мартин Кючуков, с когото са съученици от 8-и клас в механотехникума в София и тренират заедно.

“Идвал е много пъти вкъщи, посрещала съм го. Моят син му помагаше, направи му кухнята”, казва Невена Кючукова - майка на Мартин, който умира без време на 30 г. Синът ѝ много обичал да ходи на къщичките на яз. “Въча”. “Всеки 2 седмици беше там. В онзи ден се чухме по телефона към 18 ч. Каза: “Мамо, много хубаво си изкарваме. Утре ще ходим на лов”. На другия ден приятелка ми звъни към 9 ч.: “Чула ли си, нещо е станало на къщичките? Почнах да звъня - един, два пъти, повече, побърках се. Медиите съобщиха, че е станало двойно убийство. 

Молех се Марти

да е жив...

Дойде малкият ми син и каза: “Мамо, бате е!”, разплаква се Невена.

На 16 ноември Мартин и Виктор, приятелят му Петър Божилов и Валентин Пеев тръгват за язовира, който се намира в землището на смолянското с. Осиково. Пеев е собственик на плаващата база за отдих “Персенк”. Посреща ги икономът Борис Сбирков, който от 2 г. се грижи за понтонната къща и я пази. Той прехвърля багажа на гостите в лодка. В базата има 7 спални и всеки се настанява в отделна. Мартин и Борис отиват да пазаруват от хипермагазин край Пловдив, а Виктор и Петър сядат да се черпят.

“Виктор почна да дава зор да ходим за риба. Обясних му, че нямаме стръв. Предложих да ги повозя с лодка из язовира”, разказва Валентин. След час тримата се връщат в добро настроение. Говорят за жени и лов. Виктор поучава другите, че

жените се

променят,

като родят,

а момчетата обикновено се привързват към майките си, но неусетно заприличват на бащите си. Мартин и Боби се връщат с покупките и Вальо се захваща да приготви вечеря. Виктор и Петър отиват да хвърлят по една въдица от съседната понтонна къща. По-късно всички сядат около масата на верандата, отрупана с мезета и напитки. Виктор посяга по-често от другите към уискито и продължава да говори за жени.

“Беше в добро настроение, усмихнат, забавен, припяваше на песните. Спомена нещо от рода, че има лошо пиянство”, разказва собственикът на базата. Става дума за лов. “Ако човек тръгне с кола в тъмното, все ще види животно”, обяснява Вальо. Виктор заявява, че иска да ходи на лов за лисици и иска пистолета на Мартин. “Нямам”, казва му Мартин и вдига ръце. Когато по-късно той и Вальо отиват да включат сауната и да сложат аромати, Виктор се вмъква в спалнята на Мартин и почва да рови за пистолета. Открива “Глок” в чекмедже в шкафчето, скрива го с пълнителя в дрехите си и се връща на масата. От София носи 2 ножа. До 8 май 2009 г. има и два пистолета ЧЗ, но ги връща заради изтекло разрешително. Докато седи на верандата, Виктор слага глока в скута си. Вади пълнителя, а от него - 2 патрона, после пак ги пъхва и слага пълнителя на пистолета. След 15-ина минути, докато се хранят с апетит, мъжете се умълчават. В един миг Виктор вади пистолета и стреля 4 пъти. Изстрелите са дадени с такава бързина, че се чуват като два. Мартин е улучен в дясното слепоочие и тила, а Боби - в лицето. Другите двама скачат от масата. Петър хваща ръката на Виктор и го пита: “Какво стана”, но онзи мълчи.

“С периферията видях пистолет. Виктор се обърна, имаше странен поглед.

Не знам защо не

застреля и мен”,

разказва при разпит Валентин. Изпаднал в паника и тръгнал към къщата. След 30 секунди при него дотичал Петър. Откъм верандата се чуват стъпки и двамата побягват. Валентин се обажда на приятел полицай от Пловдив и той им казва да бягат “надолу към стената на язовира”. Двамата вземат лодка, скриват се в близка постройка. През това време Виктор обикаля из базата и стъпва няколко пъти в кръвта. Реже гумите на БМВ-то и се качва в джип “Тойота”, оставен от Боби Сбирков до пристана за лодки. При бягството обаче бърка пътя, не успява да заобиколи паркиран “Опел Комбо”, катастрофира и продължава пеш. На пътя Девин-Кричим чува сирени, ляга по очи на тревата и си закрива главата с якето. След секунди е арестуван.

В началото отрича убийствата. Твърди, че не помни какво е станало и че на масата “се унесъл”.

“Чух мъжки глас да ми

нашепва в ухото:

“В главата и

сърцето”.

Мога да ви кажа даже в кое ухо: дясното”, заявява Виктор. Следващият му спомен били 2-ма полицаи с качулки и “бяла светлина от лампа в линейка”. Експертиза показва, че задържаният няма психично заболяване и фамилна обремененост. На делото той заявява, че не може да обясни случилото се. В живота си проявявал агресия “2-3 пъти, но само на сън”. Казва, че като пие, “къса лентата”. Пет часа след ареста алкохолът в кръвта му е 0,79 промила, а в урината - 1,07.

На съдебния процес е лансирана версия, че Виктор се е объркал дали пистолетът е зареден, защото говорил по джиесема с жена си, която се грижела за малкия им син. Но е доказано, че телефонните разговори са проведени по обед и следобед, а не вечерта. По делото има данни, че

Виктор е обичал

да стреля с

пистолети Обвинителният акт срещу него за убийствата и още 3 престъпления - незаконно държане на оръжие, отнемане на кола и повреждане на друга, е внесен в съда на 11 ноември 2011 г. Делото минава по 2 пъти през различни съдилища, гледа се от 5 състава, които налагат между 21 и 25 г. затвор. На 7 февруари т.г. ВКС слага край на сагата и отрежда на Виктор 22 г. Не му дава доживотен затвор, както искат близките на жертвите, с мотива, че липсват доказателства убийството да е планирано предварително. На финала Траянов твърди, че се разкайва.

“След като говореше, че е чувал гласове, после тръгна да се извинява, да иска прошка. Казах му: “Ти, живот и здраве, след 10 или 12 г. ще излезеш, а моят син няма да се върне”, казва с треперещ глас майката на Мартин. Всяка седмица тя е на гробищата. Гледа снимките на Марти и си спомня усмихнатото му лице, как е завършил Лесотехническия, а после почнал работа на 2 места. “Приеха го и в НСО през март 2009 г., но се отказа, заплатата беше доста по-ниска”, казва Невена. Марти обичал руски песни и особено група “Грамофон”. Имал и сериозна приятелка.

“Няма нищо по-лошо от това да надживееш детето си. Единствената ми радост сега е внучката от по-малкия ми син”, каза Невена. Всяка седмица тя се чува по интернет с Николина Сбиркова - майката на другото убито момче, която гледа внуче в Чехия. Двете изплакват една на друга болките си.