Едно време учителите ни учеха, че социализма е рай, а капитализма - ад.

И ние вярвахме.

После дойде демокрацията и се появиха някакви хора, които ни учеха, че са били дисиденти и са се борили с комунистическата диктатура.

И ние им вярвахме.

После комунистическата партия си смени името и заяви, че е модерна социалдемократическа партия.

И ние и вярвахме.

После втория ешалон на същата комунистическа партия се обяви за антикомунистическа опозиция.

И ние повярвахме.

После мутрите станаха бизнесмени.

Бившите комсомолци - собственици на приватизационни фондове.

Кредитните милионери - уважаван елит.

И ние им варвахме.

И така, с вяра се добрахме до края на второто десетилетие на 21 век, в което ГЕРБ ни казват, че са преграда пред комунизма, БСП - че са преграда пред авторитаризма, ОП - че са преграда пред ислямизма, ДПС - че са преграда пред неофашизма.

И ние им вярваме.

Ако не вярвате, вижте социологическите изследвания.

Е, защо тогава не вярваме на учителката, която казва, че никой не е стъпвал на луната?

*Коментарът е от фейсбук