На хората е дадено да могат да викат еднакво силно. Впрочем, някои викат даже много по-силно, както циганите. Но дали от това викане произтича еднакво основание да бъдат изслушани? Викането може да стане професия. Може да се нарича и “вот”, гласоподаване. Подаване на глас! Другояче казано-публично,-ама уж секретно провикване. Да се “изокаш”, дето казва шопът.

Едновременното и разногласно викане може да стане и национален спорт. Всеки вика срещу всеки. Колкото по-силно, толкова по-добре. Да викаш, без да чуваш другия, туй пък е още по-добре. Силата на викането не съобщава дали викащият е прав и дали има истински основания да вика. Важното е, че има право — с издути шийни вени, с обезумелите очи на онзи, който се е научил на това просто умение—да си вика.

А защо? Дявол знае защо.

*От фейсбук